Определение № 60170 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Й. и Т. Й. С. Й., действаща със съгласието на майка си Р. Е. Х. против решение № 160/27.01.2021 г. по гр.д. № 3002/2020 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 3557/29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 13790/2015 г. на РС-Варна в частта по претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС. С потвърденото решение са отхвърлени заявените от касаторите претенции по чл. 31, ал.2 ЗС да бъдат осъдени А. С. Й. и Б. С. Й. да заплатят всеки от тях по 2160 лв. на всеки от касаторите обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от тях по 1/4 ид.ч. съсобствения им апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.5, ап.18 за периода от 01.09.2015 г. до 11.03.2020 г. и по 3375 лв. на всеки от всеки от тях обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от тях по 1/4 ид.ч. от съсобствения им имот, находящ се в [населено място],[жк], бр. 32, вх. Б, ет.1, ап. 6 за същия период. Ответниците оспорват касационната жалба и допускането до касация. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е подадена против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. В определения от чл. 346 ГПК срок, касаторите са заявили претенция по сметки в делбеното производство по чл. 31, ал.2 ЗС за суми общо в размер на 6000 лв. и 12 000 лв. от двамата касатори общо против двамата ответници общо за лишаване от ползване на два съсобствени апартамента, които са приети за разглеждане. След изготвяне заключението на вещото лице за определяне на средния пазарен наем е заявено с молба от 2.06.2020 г. изменение размера на претенциите, като М. и Т. са претендирали обезщетение за апартамента на [улица]по 2160 лв. за всеки от претендиращите от всеки от ответниците, а за апартамента в[жк]– по 3375 лв. за всеки от всеки. Съдът е допуснал исканото изменение с протоколно определение от същата дата – 24.06.2020 г. РС е отхвърлил всяка от претенциите поради това, че не е установено че ответниците са ползвали лично посочените съсобствени апартаменти в процесния период. Въззивната инстанция е потвърдила това решение. Против него е подадена касационна жалба. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. Всяка от заявените претенции по реда на чл. 346 ГПК съставлява отделен иск е с цена под 5000 лв., поради което обжалваното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба против това въззивно решение е недопустима, и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение