Определение № 2 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2288/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Н., Х. Н. и С. Н. против определение № 11 835/ 12.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1896/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 654/13.01.2020 г. по гр.д.№ 111/2016 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е спряно производството по гр.д.№ 111/2016 г. на СГС, по предявени от жалбоподателите против ЗК „ Олимпик „ АД, със седалище в Република Кипър, чрез клона на същото на територията на Република България - ЗК Олимпик клон България КЧТ - субективно съединени искове за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, търпими от смъртта на съпруга на първата и баща на втората и третата - Е. Х. Н., настъпила в причинна връзка с ПТП от 11.07.2013 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответника,по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ лек автомобил. Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като съдържанието на цитираните нормативни разпоредби от приетото за приложимо чуждо законодателство не е установено по делото в съответствие с чл.43 и сл. от КМЧП. В евентуалност се сочи, че доколкото се приемат за надлежно установени, нормите на кипърското законодателство не следва да се прилагат, тъй като последиците от това са явно несъвместими с българския обществен ред / арг. от чл.45 КМЧП /. Позовават се на това, че макар да са заявили претенциите си пред ликвидаторите на дружеството - ответник, до момента няма произнасяне по същите. Със спирането се възпрепятства установяване със сила на пресъдено нещо на правото им на обезщетяване, при това съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и от български съд. Според жалбоподателите, спирането на съдебното производство е в нарушение на чл.2 ГПК, който предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, доколкото в случая създава пречки за обезвреда пред икономически по-слабата страна. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното определение за спиране не е мотивирано, освен с посочване като относима процесуалната норма на чл. 637 ТЗ. С частната жалба срещу същото жалбоподателите са поддържали неправилност, позовавайки се на чл.292 от Директива 2009 / 138/ЕО на ЕП и Съвета, според който: „ Действието на мерките по оздравяване или на производството на прекратяване и ликвидация върху висящо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие, се регулира изключително от правото на държавата – членка, където делото е висящо„. Така, според страните, се обосновавало приложението на българското право при открито производство по ликвидация на застрахователя – ответник. Изложени са и съображения, че спирането ще затрудни и практически блокира възможността ищците да установят справедлив размер на вземанията си от застрахователя, въз основа на решение на съд, както и да получат същите. Аналогично на настоящата частна жалба е визирано нарушение на принципа, въведен с чл.2 ГПК. Въззивният съд е потвърдил определението за спиране със следните мотиви: Въз основа на служебна проверка от съда, по партидата на клона на застрахователя – ответник в търговския регистър, е установено вписано на 26.09.2019 г. решение от 30.07.2019 г. на Областен съд на Н., Република Кипър, с което е открито производство по ликвидация на ЗК „ Олимпик„ / Олимпик иншуърънс кампъни / - дружество, извършващо дейността си на територията на Република България чрез регистриран клон, чрез който е конституирано и като ответник по спора. Съгласно чл.58 т.9 вр. с чл.56 КМЧП, относно прекратяването на ЮЛ се прилага правото на държавата, в която са регистрирани. Решението за откриване производство по ликвидация на дружеството – застраховател, получил лиценз в друга държава – членка, поражда действие в България от момента, в който то има действие в съответната държава членка / чл. 624 ал.1 КЗ /. Съгласно чл.274 от Директива 2009/138/ЕО последиците от решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност на чуждестранен застраховател се регламентират от правото, приложимо в държавата – членка по произход – в случая чл.220 от Закона за дружествата и чл.315 ал.4 от Закона за застраховането и презастраховането. Съгласно тези разпоредби, с факта на издаване решение за ликвидация или назначаване на ликвидатор се преустановява възможността за завеждане и продължаване на вече заведени съдебни производства, без разрешение на съда /аналогично на чл.637 ТЗ /. Така, според съда, е обосновано основание за спиране, съгласно чл.229 ал.1 т.7 ГПК вр. с чл.624 КЗ, поради изрично предвидена в приложим закон хипотеза за такова. Счетено е несъстоятелно позоваването на чл.292 от Директива 2009 / 138 / ЕО на ЕП и Съвета, тъй като касае мерки по отношение на отнети активи и права на застрахователя. В изложението по чл.280 ГПК, касаторите формулират въпроси: 1/ Относно преценката за несъвместимост на последиците от прилагането на чуждото право по чл.45 ал.2 КМЧП и задължението на съда да не прилага чуждо право, когато това е несъвместимо с българския правен ред, по смисъла на чл.45 ал.1 КМЧП – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ Относно процесуалното задължение на съда служебно да установи съдържанието на чуждото право по делото по чл.43 ал.1 КМЧП и способите за установяването му – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 412/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 3/ Относно задължението на съда, на основание чл.236 ал.2 ГПК, да обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по предмета на спора - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 3044 / 2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Първият от въпросите е предпоставен от довода на жалбоподателите, че прилагайки чуждото право съдът не е извършил преценка за съответствието на последиците му с българския обществен ред, доколкото със спирането се препятства надлежното установяване и удовлетворяване на правата им. Подобен въпрос е крайно нелогичен, при наличието на аналогична на съобразената чужда / следователно и при допустими от българския законодател идентични правни последици / разпоредба на чл.637 ТЗ, обуславяща спиране на висящо производство по иск срещу дружество в открито производство по несъстоятелност. Отделно от това, изначално необосновани и субективни са представите на ищците, че с предявяване им в откритото производство по ликвидация на застрахователя, вземанията им не ще бъдат справедливо установени и удовлетворени. Във всички случаи е необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като формалното цитиране на разпоредбата не е от естество да удовлетвори това обосноваване, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият от въпросите е предпоставен от довода на жалбоподателите, че съдържанието на цитираните нормативни разпоредби, от приетото за приложимо чуждо законодателство, не е установено по делото в съответствие с чл.43 от КМЧП. Разпоредбата не е изчерпателна в начините и средствата за установяване съдържанието на приложимото чуждо право, вкл. със съдействието на страните, което, впрочем, е възприето и в цитираното от жалбоподателите решение по гр.д.№ 412/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС. От въззивното определение не следва категоричен извод, че до това съдържание съдът се е домогнал по съмнителен относно истинността на установеното начин, а и отговор на въпроса за начина на установяване на това съдържание не би бил от естество сам по себе си да обоснове с ъ щ е с т в е н о процесуално нарушение, респ. възможност за различен правен резултат, ако не би било установено разминаване между действителното съдържание на чуждото право и интерпретацията му от съда. Такова разминаване не се твърди, а и съобразеното от съда съдържание на чуждото право се потвърждава и във формирана до момента съдебна практика на ВКС по идентични казуси на спиране, касаещи същия ответник / така опр. по ч.т.д.№243/20 г. и ч.т.д.№ 46/20 г. на І т.о. ВКС и др. / Поради това и този въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Третият от въпросите се основава на непроизнасянето на въззивния съд по довода на ищците, че спирането на производството препятства установяването на вземанията им от български съд, съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и в нарушение на принципа въведен с чл.2 ГПК. Спирането на производството, на приетото от съда основание, не осуетява правата на ищците, а осигурява правилното приложение на относим процесуален ред спрямо международно-правния елемент от фактическия състав на спора. Следователно, релевантен би бил въпрос относно правилността на преценката на съда за приложимия процесуален ред, без същата към настоящия момент да определя окончателно нито дължащия произнасяне по същество съд, нито приложимото материално право по съществото на спора. С оглед така посоченото, формулираният въпрос е напълно чужд на решаващите мотиви на въззивното определение, с което не се обосновава общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение