Определение № 574 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 463/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 4106/21.03.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 1743/2011г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частната му жалба против определение от 07.01.2011г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 63812/2010г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът Сдружение “Федерация на научно-техническите съюзи в България”, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по иск за установяване, че между Научно-техническия съюз, регистриран през 1950г., и ответника липсва материално правоприемство, като ищецът основа правния си интерес на обстоятелството, че ответникът е признат за собственик на недвижим имот с влязло в сила решение по отношение на праводателя на ищеца. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че се иска установяване на факт, което е недопустимо, доколкото липсва правна норма, която изрично да предвижда възможност по съдебен ред да се установява правоприемство между юридически лица. Според частният жалбоподател материалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е за характера и съдържанието на материалното правоприемство между юридически лица – дали е факт с правно значение по чл.124, ал.4 ГПК или сложно правоотношение по чл.124, ал.1 ГПК и може да бъде предмет на установяването по съдебен ред. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В представените към частната жалба решения на ВКС: Решение № 1290/30.12.2008г. по гр.д.№ 4711/07г. на ІІІ г.о., Решение № 1232/05.12.2008г. по гр.д.№ 6203/07г. на ІІІ г.о., Решение № 970/13.11.2008г. по гр.д.№ 6268/07г. на ІІІ г.о., Решение № 355/13.07.2009г. по гр.д.№ 590/08г. на ІІ г.о. и Решение № 461/27.07.2009г. по гр.д.№ 1445/08г. на ІV г.о. са разгледани установителни искове, предявени по реда на чл.97, ал.1 ГПК /отм./, за правоприемство между кооперации и кооперативни съюзи. В практиката на ВКС постоянно и непротиворечиво материалното правоприемство се приема като правоотношение, което може да бъде предмет на установителен иск, ако за ищеца е налице правен интерес от предявяването му, включително и когато правоприемството е между едната от страните в процеса и друго юридическо лице, което е било заличено или е преустановило дейността си. Обжалваното определение не съответства на практиката на ВКС, която съставът на І т.о. споделя и счита за правилна, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането и решаването му по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд