Определение № 184 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 356/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Ю. Р. Д. от [населено място] срещу въззивно определение № 622 от 08.01.2014г. по ч. гр.д. № 16227/2013г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 05.03.2013г по гр.д №43557/2013г на Софийски районен съд, 32 състав за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба ,поради недопустимост на предявените искове за недължимост на парично вземане в размер на 3825,32 лева главница и 1482,62лв. като лихва, срещу [фирма], на основание чл. 424 ГПК. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност на определението ,в изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 и г.3 ГПК Частната жалба е недопустима. Производството, по което е било постановено въззивното определение, също се подчинява на правилата на чл. 274 ал.4 ( ДВ бр.100 от21.12.2010) ГПК Цената на исковете е от значение за допускането на касационно обжалване при предпоставите на чл. 274 ал.3 ГПК. На касационно обжалване не подлежат определенията по дела, по които постановеното решение ще е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010), с оглед цената на иска. В настоящия случай ,предвид обективното съединяване на искове за главница и лихва, цената се определя по отношение на всеки от исковете по отделно, като и двете вземания са под размера, посочен императивно в чл. 280 ал.2 ГПК. От горната констатация следва недопустимост за касационно обжалване, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Върховен касационен съд съобразява служебно критерия за допустимост, приложим за всички дела по оценяеми искове, вкл. относно произнесени по тях прекратителни определения По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о