Определение № 446 от 30.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2011 г.

Производството е образувано по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, по молба на Д. Барони, италиански гражданин ,представляван от адв. С. С., за отмяна на влязло в сила определение №401 от 04.07.2011г по ч .гр.д. №364/2011г на Варненски апелативен съд, с което по частна жалба ,в производство по чл. 121 от ГПК е решен въпроса за местната подсъдност на спора по гр.д. № 71/11 на Разградски окръжен съд ,отменено е определение № 536 от 17.06.2011г за изпращане на делото по подсъдност и същото е върнато на Разградски окръжен съд за разглеждане. Твърдението по молбата за отмяна е, че молителят е лишен от участие в развилото се пред въззивния съд обжалване по частна жалба на насрещната страна, тъй като препис от жалбата не е бил връчен за отговор. Наред с това защитата излага и съображението ,че Варненски апелативен съд неправилно е приел за необжалваемо своето определение ,с което е решен въпрос за местна подсъдност на спора. Ответникът по молбата за отмяна Х. Р. Л.,гражданин на Конфедерация Швейцария представляван от адв. Х. ,оспорва същата. Върховен касационен съд намира молбата за процесуално недопустима. Не е налице съдебен акт, по отношение на който институтът на отмяната по чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК може да намери приложение. Отмяна се иска на произнесено по въззивна частна жалба определение по оспорена от страната местна подсъдност, което определение няма същинските признаци на преграждащо, не поражда последици, приравняващи го към решенията по същество, т.е да формира сила на пресъждане по материален въпрос, или да препятства съдебното разрешаване на материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. На следващо място, касае се за въззивно определение, по отношение на което постановилия го съд неправилно приема, че същото влиза в сила с постановяването му и не подлежи на инстанионен контрол пред Върховен касационен съд. В свои определения № 393 от 07.06.2010г по гр.д.№ 286/2010г ІІ т.о ,опр.№759 от 21.10.2010г ч.гр.д№604/2010г ,опр. №167 от 01.03.2010г чтд. №503/2009г. на Търговска колегия на ВКС, ,опр.№860/2010г по ч.гр.д№751/2010г І т.о на ВКС и др. Върховен касационен съд приема хипотеза на допустимо обжалване с касационна частна жалба на определението по подсъдността, в случай че то е въззивно (чл.247 ал.3 т.1 вр чл. 121 от ГПК) В конкретния случай, доколкото Варненски апелативен съд не е съобщил определението си на молителя, възможността за обжалване не е просрочена - в молбата за отмяна се изтъкват съображения и основания ,свързани с правилността на постановеното определение и се касае за жалба ,независимо от заявения от страната ред за разглеждане. Въззивният съд следва да счита за постъпила частна жалба срещу определение №401 от 04.07.2011г по ч гр.д. №364/2011г. ,която жалба подлежи на разглеждане по реда на инстанционния контрол ,след като се укаже, че от страна на жалбоподателя подлежат на изпълнение изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК. Молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като след влизане в сила на настоящето определение делото бъде изпратено на Варненски апелативен съд за по- нататъшни процесуални действия във връзка указанието по- горе. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.