Определение № 170 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 769/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 129 от 13.01.2021 г. по описа на въззивния съд) на „Инвестбанк“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез приподписалият същата редовно упълномощен адвокат на кредитната институция от САК против определение № 316 на Великотърновския апелативен съд, ГК и ТК, от 1.ХІІ.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 317/2020 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на тази търговска банка срещу определение № 820/29.VІІ.2020 г. на ОС-Плевен, ТК, с-в VІ-5, по т. д. № 176/2018 г. в частта му за спиране на първоинстанционното производство по обективно кумулативно съединените осъдителни искове на М. Г. А. от [населено място] срещу банката настоящ частен касатор „до приключване с влязло в сила решение на т. д. № 268/2018 г. по описа на ОС-Плевен“.

Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, частният касатор ТБ „Инвестбанк“ АД-София претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че спорът по т. дело № 268/2018 г. по описа на ОС-Плевен нямал характера на преюдициален спрямо този по спряното гр. дело № 234/2020 г. по описа на същия съд.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба кредитната институция неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърденията си за очевидна неправилност, евентуално - недопустимост, на атакуваното въззивно определение (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: понеже произнасянето на Великотърновския апелативен съд с този съдебен акт по процесуалноправен и по материалноправен въпрос било в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 280 ГПК решения, както следва:

1./ Решение № 173/7.І.2020 г. на І-во г.о. по гр. д. № 5406/2016 г.;

2./ Решение № 66/16.VІ.2014 г. на І-во г.о. по гр. д. № 5605/2013 г., (отнасящо се до особеното исково производство за съдебна делба).

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация М. Г. А. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от Закона за адвокатурата в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева).

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд и насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС (при наличие на предпоставките или основанията по чл. 280 ГПК) съдебен акт, преграждащ по-нататъшния ход на гр. дело № 234/2020 г. по описа на ОС-Плевен, частната касационна жалба на ТБ „Инвестбанк“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

1. По твърдението на банката настоящ частен касатор за вероятна /“евентуална“/ недопустимост на атакуваното въззивно определение:

Това твърдение на кредитната институция се подкрепя с довод, че порокът по чл. 281, т. 2 ГПК се изразявал „в разлика между мотивите и диспозитива на обжалваното определение“. Евентуалното съществуване на подобна разлика обаче, попълва съдържанието на касационното отменително основание необоснованост /по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК/, то такова оплакване – противно на императивното изискване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – не е навеждано в обстоятелствената част на настоящата частна касационна жалба. Ето защо не се констатира вероятност обжалваното определение № 316/1.ХІІ.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по ч. гр. дело № 317/2020 г. да е процесуално недопустим съдебен акт.

2. По твърдението на частния касатор ТБ „Инвестбанк“ АД за наличие на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване:

Базисното твърдение в Раздел І от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба на банката е за произнасяне на Апелативния съд в [населено място] „по процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС“. Не се констатира обаче, да е бил формулиран поне един правен въпрос в потвърждение на твърдяното противоречие, който да има естеството на обуславящ за изхода по конкретното ч. гр. дело № 317/2020 г.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. ВКС не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там /в ЧЖ/ сочените от него факти и обстоятелства. Поради това непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените от ТБ „Инвестбанк“ АД допълнителни основания за това /в случая само предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.

3. По твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол:

В заключение, атакуваното от търговската банка въззивно определение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимият към разрешаване на случая закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Великотърновският апелативен съд да се е произнесъл по съществото на частната въззивна жалба въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма)

Независимо от този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК ще следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от Закона за адвокатурата – на сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), претендирана като дължим хонорар за този адвокат от САК, тъй като на този етап от развитието на гр. дело № 234/2020 г. по описа на ОС-Плевен насрещната по спора страна не е осъждана за разноски /арг. чл. 38, ал. 2 ЗА/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение