Определение № 156 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Подадена е частна жалба от А. Б. С. чрез пълномощника си адв. И. И. срещу определението на тричленен състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 331 от 29.11.2013г. по гр.д.№ 6112/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба вх.№ 68365 от 10.06.2013г. на основание чл.280 ал.2 ГПК. Ответниците чрез пълномощника си адв. К. К. са подали отговор на частната жалба, в която изразяват становище, че обжалваното определение е правилно и не следва да се отменява. Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на тричленен състав на Върховния касационен съд, преграждащ развитието на касационното производство и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че въззивното решение на Софийския градски съд, ІV –Б въззивен състав от 27.02.2013г. по гр.д.№ 1602/2007г. не подлежи на касационно обжалване, защото цената на иска, определена по реда на отменения ГПК в размер на ¼ от данъчната оценка на имота е под 5000лв. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС и има за предмет предаване владението на недвижим имот. Производството е образувано на 03.11.2005 г. и към този момент данъчната оценка на имота е била 2700 лв. При действието на отменения ГПК, на основание чл.55 ал.1 б. „б” ГПК цената на иска е ¼ от данъчната оценка на имота или в случая 675 лв., което е под минималния размер, посочен в чл.280 ал.1 ГПК и поради това касационното обжалване е недопустимо. С постановяването на въззивното решение инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан и то е влязло в сила. Доводите на частния жалбоподател, че обжалването е допустимо, защото искът е предявен при действието на отменения ГПК, както и че следва да се вземе предвид актуалната данъчна оценка на имота са неоснователни. По силата на §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия ГПК, обн. Д.В.бр.59/2007г., по реда на отменения ГПК се разглеждат само касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс - 01.03.2008г. В случая касационната жалба е подадена през 2013г. и правилно тричленният състав на ВКС е преценявал допустимостта й според разпоредбите на действащия ГПК. В чл.280 ал.2 ГПК изрично е посочено, че допустимостта на касационното обжалване се определя от цената на иска, която не трябва да е под 5000лв. Цената на иска е константна величина и се определя към момента на предявяването му. В случая е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 б.”б” ГПК /отм./, която предвижда, че тя е ¼ от данъчната оценка на имота, а и самата данъчна оценка е под 5000 лв., следователно обжалваното определение за връщане на касационната жалба като недопустима е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение