Определение № 60107 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Зеебургер-информатик” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. И.-И., срещу определение № 263941 от 26.02.2021 г. по ч.гр.д. № 14304/2020 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение жалба вх. № 306179 от 23.12.2020 г., подадена от „Зеебургер-информатик” ЕООД срещу определение от 06.11.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за отказ за заличаване на договорна ипотека по молба вх. № 38152 от 17.07.2020 г. В частната жалба са развити подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя съдията по вписванията не е имал основание да вменява в задължение на молителя представянето на доказателства за вида и характера на извършената сделка за изменение на договорна ипотека, както и на вписания нотариален акт, тъй като съгласно чл. 22 ПВ, когато са изминали 10 години от датата на вписване на ипотеката, без то да е било подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. На следващо място поддържа, че съдията по вписванията е следвало да извърши справка със съдържанието на нотариалния акт за изменение на договорна ипотека, вписан в службата по вписванията, при която би установил, че се касае за вписване на новация, но дори и това да не е така, във всички случаи се касае за самостоятелно вписване, съответно подлежащо и на отделно заличаване. Подробно обосновава тезата си, че в случая вписването е било по реда на чл. 17 ПВ и подлежи на заличаване по реда на чл. 22 ПВ, като проверката за основанието, на което е извършено вписването е било задължение на съдията по вписванията. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в незаконосъобразно разместване на доказателствената тежест в охранителното производство. Иска се обжалваното определение до бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че с молба вх. № 38152 от17.07.2020 г. "Зеебургер-информатик” ЕООД поискал заличаване на основание чл. 22 ПВ на нотариален акт за изменение на договорна ипотека, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 39543/05.06.2008 г., акт 199, том 37/2008 г, поради изтичане на 10-годишния срок на действие. Към молбата са приложени копия от два нотариални акта, обективиращи договори за продажба, сключени съответно през 2005 г. и 2008 г., и Постановление от 26.01.2016 г. за възлагане недвижими имоти на основание чл. 717 з ТЗ, легитимиращи молителя като собственик на имотите, върху които е вписана ипотеката. С определение № 928 от 17.07.2020 г. съдията по вписванията е постановил отказ да извърши заличаването поради това, че молбата не отговаря на изискванията за форма и няма предвиденото съдържание-искането на молителя не е удостоверено с нотариално заверен подпис по аргумент от чл. 3 ПВ. С определение № 263717 от 04.11.2020 г. по ч. гр. дело 10667/2020 г. на Софийски градски съд отказът на съдията по вписванията е отменен и преписката е върната на Служба по вписвания-София към Агенция по вписвания за извършване на исканото с молба с вх. рег. № 38152/17.07.2020 г. заличаване, в случай че са налице посочените в мотивите предпоставки за това. С определение от 06.11.2020 г. съдията по вписванията е отказал да извърши заличаването, като е посочил, че на посочения в молбата номер отговаря вписана поправка на договорна ипотека и това отбелязване не подлежи на заличаване. Не е представен препис от вписаната в служба по вписванията ипотека, по която да се извърши заличаването. С обжалваното определение, предмет на настоящото производство, Софийски градски съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията. Приел е, че по делото няма данни в какво точно се състои вписването под номер 39543/05.06.2008 г.-дали се касае за поправка по смисъла на чл. 4, б "и" от ПВ, както е приел съдията по вписванията, за ново вписване по смисъла на чл. 15 от ПВ, каквото е следвало да бъде да бъде направено, ако се касае за промяна на лихвен процент или срок на договора за кредит, във връзка с който е учредена договорната ипотека, или за отбелязване към първоначално вписаната ипотека при новация на задължението по чл. 107 от ЗЗД. Посочил е, че ако е било извършено ново вписване по смисъла на чл. 15 ПВ, би следвало да се извърши заличаване само въз основа на молбата и отбелязването, че в десетгодишния срок вписването на ипотеката /от 05.06.2008 г./ няма искане за подновяване. Но ако под този номер е извършено отбелязване по чл. 17 от ПВ, би следвало в молбата за заличаване да е посочен номерът на самото вписване на договорната ипотека, а не на отбелязването. При неизпълнение на това изискване е налице нередовност на молбата по чл. 22 от ПВ, при която следва да се постанови отказ на искането за заличаване-в молбата не се съдържат индивидуализиращите белези на вписването, което се иска. И тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно това какъв характер има вписването под номер 39543/05.06.2008 г., чието заличаване се иска, постановения отказ следва да бъде потвърден. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните правни въпроси, за които поддържа да са обусловили изхода на спора: 1. Съставлява ли изменението на крайния срок за погасяване на кредит овърдрафт новация на ипотека и след извършеното вписване в службата по вписванията на изменението същото подлежи ли на самостоятелно заличаване по реда на чл. 22 ПВ. 2. В рамките на служебното начало съдията по вписванията следва ли да указва на молителя да представя към молбата си доказателства, включително акта, подлежащ на заличаване по реда чл. 22 ПВ. 3. Следва ли молителят, направил искане за заличаване по реда на чл. 22 ПВ, да представя или ангажира доказателства /в това число да представя вписаните актове/за вида и характера на вписването и дали същото е по реда на чл. 15 или на чл. 17 ПВ, и следва ли да излага в молбата си твърдение в какво точно се състои вписаното изменение на договорната ипотека. По първите два въпроса жалбоподателят поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а по третия- на основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК- очевидна неправилност. Първият въпрос-дали изменението на срока за погасяване на задължението по договора за кредит, обезпечен с договорна ипотека, представлява новация и подлежи на вписване чрез отбелязване по реда на чл. 17 ПВп, или чрез вписване по реда на чл. 15 ПВп, е неотносим към предмета на настоящото дело и поради това не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос би бил от значение в производство по обжалване на отказ за вписване на това изменение. В случая обаче вписването вече е извършено, а дали то е по реда на чл. 15 или на чл. 17 ПВ, или под формата на изменение/ поправка на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, е фактически въпрос, разрешаването на който зависи от характера на конкретно установеното по делото вписване. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението и по следващите два въпроса, повдигнати в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК-относно реда за заличаване на ипотека в хипотезата на чл. 22 ПВ. Тези въпроси също не са обуславящи изхода на делото, доколкото няма спор, че при наличие на визираните в чл. 22 ПВ предпоставки ипотеката се заличава по молба на заинтересования, без да се представят други доказателства. В случая обаче представените от самия жалбоподател справки за вписвания, отбелязвания и заличавания в службата по вписване по данни за имот сочат, че на дата 05.06.2008 г. под № 39543 в двойно входящия регистър е вписан нотариален акт за поправка на договорна ипотека -акт № 199, т. 37/2008 г. Нотариалният акт за поправка няма самостоятелно значение. Той променя съдържанието на вписания акт и се инкорпорира в него. Това е мотивирало съдията по вписванията да постанови обжалвания отказ, тъй като ПВ-чл. 22 във вр. с чл. 19, не предвижда възможност за самостоятелно заличаване на вписана поправка на договорна ипотека. На заличаване подлежи поправеният ипотечен акт, с каквото искане съдията по вписванията не е бил сезиран. Не е в неговите правомощия, нито на съда в производство по обжалване на отказ да се извърши исканото нотариално действие, да преценяват правилността на вече извършеното вписване. Съгласно разпоредбата на чл. 32а ПВ, приложима съответно и при отказ за отбелязване и отказ за заличаване, проверката, която съдията по вписванията извършва, е ограничена до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК-поради очевидна неправилност. Върховният касационен съд последователно приема в своята практика, че очевидната неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, представлява квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която може да бъде констатирана при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая тези пороци не са налице. По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът