Определение № 511 от 08.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищцата С. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Г. Н., -АК-Б., против въззивно решение на Окръжен съд-Бургас, втори въззивен граждански състав № ІІ-157/3.12.2013 г., постановено по гр. д. № 2108/2013 г., с което е намален размера на определената от Поморийски районен съд с решение № 161/2.08.2013 г. по гр. д. № 133/2013 г. увеличена от 100 лв. на 250 лв. месечна издръжка на малолетната дъщеря на страните А., [дата на раждане], която ответникът И. Г. П. ЕГН [ЕГН], следва да заплаща, от 250 лв. на 200 лв., считано от 21.03.2013 г. до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законните последици. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е формулирал материалноправни въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 4 и 7 от ППлВС № 5/16.11.1970 г. и ППлВС № 5/31.11.1981 г., както и с практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, възприета с Р. № 77/1.03.2012 г. по гр. д. № 863/2011 г., ІІІ г. о.; Р. № 280/28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 341/1.11.2011 г. по гр. д. № 147/2011 г., ІІІ г. о., копия от които са приложени. Посочени са следните правни въпроси: 1. Какви са критериите, по които съдът следва да определи размера на издръжката на малолетни деца; 2. Какви нужди на детето трябва да вземе предвид съда при определяне на размера на издръжката-само нормалните жизненоважни за възрастта му нужди или всички онези конкретни нужди, които способстват неговото физическо и интелектуално развитие, вкл. стимулиране на таланти, изучаване на чужди езици при наличие на финансова възможност на родителите да ги покриват; 3. Представляват ли посещенията на курсове по рисуване, английски език, осигуряване на почивки на детето и др. под. нужди, които не следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на размера на издръжката или тяхното задоволяване е само морален ангажимент на родителите, в който съдът не може да се меси. За ответника по касация И. Г. П. е представен писмен отговор от процесуален представител адвокат С. Х. Г.-Т.-АК-Б.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция. За ДСП Б. не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е уважил иска за увеличение на издръжка на малолетно дете с правно основание чл. 150 СК съобразно материалния закон-чл. 142, ал. 1 СК и установената съдебна практика, като са обсъдени и преценени установените по делото фактически обстоятелства на конкретния случай. Доколкото поставените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са правни въпроси по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК и е изпълнено общото изискване за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по тези въпроси, относими към решаващите правни изводи на въззивната инстанция, съдът да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, дефинирана с т. 2 от цитираното тълкувателно решение. Решаващият правен извод на съда, че издръжката на детето следва да се определи с оглед нормалните за възрастта на детето нужди е в съответствие с практиката на ВС и на ВКС. Съобразена е необходимостта от повишени разходи във връзка с провежданата психотерапия на детето. Извършена е обстойна преценка на потребностите на детето и на възможностите на неговите родители. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата 250.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 134437/3.01.2014 г. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение