Определение № 298 от 29.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1087/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивното Решение № 266 от 04.07.2011 год. по гр.д.№ 470/2010 год. на Пернишкия окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 1061 от 06.01.2011 год. по гр.д.№ 3300/2010 год. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционният акт са били отхвърлени предявените от застрахователното дружество срещу Община [населено място] обективно съединени искове за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парични вземания – главница 639.75 лв. и лихви – 682.45 лв. за които вземания по реда на чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за главницата съставлява регресно притезание, съобразно заплатеното на трето лице застрахователно обезщетение. ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Въззивното производство е приключило на 02.06.2011 год.; решението е постановено на 04.07.2011 год. Т.е. касационната жалба е депозирана след 21.12.2010 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК, поради което и по отношение на нея не се простира режима преди изменението. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.