Определение № 225 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Е. В. Х., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат К. Т., срещу определение №V-3169 от 28.12.2012 г. по гр. дело №2394/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната въззивната и жалба срещу решение №1354 от 15.10.2012 г. по гр. дело №2035/2011 г. на Бургаския районен съд като просрочена. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Според нея след като Бургаският районен съд е приел, че въззивната жалба е подадена в срок, то въззивният съд трябва да я разгледа. Ответникът по частната жалба П. Т. П., [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че въззивната жалба на Е. В. Х. срещу решение №1354 от 15.10.2012 г. по гр. дело №2035/2011 г. на Бургаския районен съд съд е просрочена. Съобразно разпоредбата на чл.267 ГПК въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл.262 ГПК. В случая двуседмичният срок за обжалване на постановеното първоинстанционно решение е започнал да тече на 18.10.2012 г., когато жалбоподателката чрез пълномощника си адвокат К. Т. е получила препис от решението. Срокът е изтекъл на 01.11.2012 г. Ето защо подадената на 02.11.2012 г. въззивна жалба е просрочена. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по жалбата не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.