Определение № 944 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 207 от 05.01.2023 г. на М. Д. Д. срещу определение № 3114 от 07.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3318/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 267362 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 12864/2017 г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване нередовности на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 12864/2017 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по искова молба на М. Д. Д. против Старозагорския окръжен съд и П. С. З. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд е потвърдил обжалваното определение, тъй като е приел, че въпреки дадените с разпореждане № 265053 от 15.04.2022 г. подробни указания на ищеца да посочи адрес на първия ответник, да конкретизира претенциите си за имуществени и неимуществени вреди, както и да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Софийския градски съд в размер на 32 249,11 лв., това не е сторено, въпреки последвалото удължаване на срока за изпълнението им до 24.06.2022 г. В посоченото разпореждане изрично е указано, че при неизпълнение им исковата молба ще бъде върната. С оглед на това, съдът е обосновал извод, че неотстраняване в срок на пороците на исковата молба е основание за връщането й и за прекратяване на производството по делото. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че в нарушение на правото на ЕС и на Конституцията на РБ е нарушено правото му на справедлив процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ е ограничен достъпът му до справедлив процес от безпристрастен съд. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се, че определението е постановено от незаконен състав поради факта, че съдиите от състава са се отвеждали по множество дела на касатора, а сега не са се отвели и са разгледали делото. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В конкретния случай в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен от касатора конкретен правен въпрос, нито е налице обосновка на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – касаторът не се позовава на конкретни актове на Съда на ЕС и на Конституционния съд на РБ и не сочи в какво се състои противоречието на обжалваното определение с такива актове. Следва да се отбележи, че за разлика от решенията на Съда на ЕС, решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но независимо от това, в случая не се констатира и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното определение и практиката на ЕСПЧ, според която решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани. Освен това следва да се посочи, че наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Предходни отводи на съдебния състав, доколкото са обусловени от конкретните обстоятелства по съответното дело, не са автоматично относими и не съставляват сами по себе си основание за отвод и по настоящото дело. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,