Определение № 1648 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 30/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 132 от 13.06.2024г. по в. т. д. № 155/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Габровски окръжен съд решение № 12 от 12.01.2024 г. по гр. д. № 148/2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 42 от 22.02.2024 г., предявеният от К. В. М. от [населено място], [община] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо К. Х. М., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 23.09.2022 г., е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2023 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, както и поради необоснованост. Счита за недоказани предпоставките за уважаване претенцията на ищеца като лице, което, съгласно разясненията в цитирания тълкувателен акт, по изключение може да бъде обезщетено, а именно – особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия дядо, както и настъпили в резултат на смъртта на последния сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Подробно аргументира становището си, че нито съществувалата между двамата близост в отношенията се характеризира с изключителност, нито претърпените от ищеца вреди надхвърлят обичайните при смърт на близък от тази степен на родство. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с твърдението, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.“ В подкрепа на заявеното основание касаторът посочва съответно: Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 50130 от 15.11.2022 г. по т. д. № 1283/2021 г. на II т. о. и решение № 50020 от 09.03.2023 г. по т. д. № 1439/2022 г. на I т. о. Ответникът по касация – К. В. М. от [населено място], [община] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 03.12.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че смъртта на К. Х. М. (дядо на ищеца) e настъпила при пътно-транспортно произшествие от 23.09.2022 г., причинено виновно и противоправно от застрахован при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД водач, с оглед на което е счел, че ответният застраховател е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Като спорни по делото е счел въпросите за наличието на активна материалноправна легитимация на ищеца и за наличието на съпричиняване на вредите. По въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение в качеството му на внук на починалия, решаващият състав е приел, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид показанията на разпитаните по делото свидетели Б. М. и А. Л., въззивният съд е преценил, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са осъществени. Приел е за доказани превишаващите обичайните негативни емоционални изживявания, които един внук изпитва при смъртта на своя дядо, както и по-дълбока и по-силна, в сравнение с обичайната, духовна връзка между ищеца и починалия, обоснована с това, че: ищецът е живеел с дядо си през целия си съзнателен живот и е бил отгледан от него, което установило между тях връзка като между родител и дете; обстоятелството, че майката на ищеца често отсъствала по работа в чужбина, а баща му починал, когато ищецът бил на 8 месеца. Поради това въззивната инстанция е преценила, че ищецът следва да бъде възмезден за болките и страданията от загубата на своя дядо по реда на чл. 52 ЗЗД. Решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че починалият е допринесъл за произшествието, тъй като, в качеството си на пешеходец, е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 108, ал. 1; чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП. С оглед установените в заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза причини за настъпване на произшествието – предприетата от водача на автомобила маневра за движение назад, без да наблюдава зоната зад автомобила, от една страна, и намиращият се на пътното платно пешеходец, вместо на тротоара, пред блъсналия го автомобил спрямо посоката му на движение, оставайки там продължително време и имайки възможност за възприемане на маневрата на автомобила, от друга страна, въззивният съд е счел, че починалият е допринесъл в равна степен за настъпването на произшествието, тъй като, както водачът на лекия автомобил, така и пешеходецът, са имали възможност да го предотвратят. По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция е приела, че справедливо обезщетение е сумата 30 000 лв., като е взела предвид следните обстоятелства: претърпените от ищеца болки и страдания, обществено-икономическите условия към периода на деликта, размера на застрахователните лимити, както и обстоятелството, че ищецът има свое семейство, което да му окаже морална подкрепа при преодоляването на загубата на дядо му. С оглед на това и на приетия размер на съпричиняване, предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата от 15 000 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставения от касатора „въпрос“ не отговаря на общото изискване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът е поставен общо, а не с оглед конкретния случай, като аргументите, с които е обоснован, обективират несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че по отношение на ищеца са осъществени предвидените в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, т. е. въпросът е относим към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускането на касационния контрол. Освен, че липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на поставения въпрос не е осъществено и поддържаното допълнително основание. При преценката на активната материалноправна легитимация на ищеца не е налице отклонение от задължителната съдебна практика, на която се позовава касаторът. Напротив, именно в съответствие с указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение и формираната въз основа на него казуална практика по чл. 290 ГПК, решаващият състав е взел предвид установените по делото обстоятелства, имащи отношение към предпоставките, пораждащи правото на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Следователно, не е доказано заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, касационното не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК