Определение № 39 от 26.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2600/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици, срещу определение № 2259 от 18.08.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2295/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 359 от 24.06.2021 г. по т. д. № 934/2021 г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искова молба с вх. № 2463/28.05.2021 г., с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.620, ал.5 ТЗ, поради недопустимост на предявения иск. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Навеждат се оплаквания, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск е незаконосъобразен, тъй като отрича правото на кредиторите при бездействие на синдика да оспорват като недействителна увреждаща масата на несъстоятелността сделка, която не попада в обхвата на исковете по чл.645, чл.646, чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Излагат се доводи, че след като с посочените искове законодателят е предвидил ограничена защита на правата на кредиторите, която се свежда до обявяване на относителна недействителност на атакуваната сделка /с изключение на хипотезата на чл.646, ал.1 ТЗ/, per argumentum a contrario следва да бъде призната възможност при бездействие на синдика кредиторите да предявяват по общия ред и други искове, извън предвидените в чл.649 ТЗ, с цел попълване на масата на несъстоятелността. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид разпоредбата на чл.130 ГПК, преписи от частната касационна жалба не са връчвани на насрещните страни. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 934/2021 г. е образувано пред Софийски градски съд по повод искова молба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, представлявана от лицата, изпълняващи функциите на синдици. С исковата молба е предявен иск против „Кемира“ ООД /н./ и „Е.“ ООД за прогласяване нищожност на договор, с който „Кемира“ ООД е прехвърлило на „Е.“ ООД правото на собственост върху 7 961 426 броя поименни акции от капитала на „Дунарит“ АД поради противоречие със закона. В изпълнение на дадени по реда на чл.129, ал.1 ГПК указания ищецът е уточнил правния си интерес от установяване на твърдяната нищожност с качеството си на кредитор на „Кемира“ ООД /н./, който е предявил установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за вземанията си. С разпореждане от 24.06.2021 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба, след като е преценил, че предявеният иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД е недопустим поради липса на активна процесуалноправна легитимация на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./. Изводът за недопустимост на иска е мотивиран със съображения, че извън хипотезите на специалните отменителни искове по глава 41 ТЗ кредиторите на несъстоятелността не разполагат с правото да предявяват искове за попълване масата на несъстоятелността, включително при бездействие на синдика, предвид неприложимост на разпоредбата на чл.134 ЗЗД в производството по несъстоятелност. Сезиран с частна жалба от ищеца, Апелативен съд - София е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд. За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд е приел, че в хипотезата на открито производство по несъстоятелност и назначен синдик единствено синдикът, в кръга на правомощията по чл.658 вр. чл.668 ТЗ, може да води искове за попълване масата на несъстоятелността на длъжника, в т. ч. и да оспорва валидността на извършени от дружеството - длъжник с трети лица разпоредителни сделки. Правото на кредиторите на неплатежоспособния длъжник да осъществяват процесуални действия за защита на имуществото на длъжника, и то в качеството на процесуален субституент на синдика, е ограничено от разпоредбите на чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ до възможността за предявяване на исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, както и на обусловените от тях осъдителни искове. С мотив, че не съществува законово призната възможност в качеството на кредитор на „Кемира“ ООД /н./ ищецът да води като процесуален субститеунт установителен иск за нищожност на сключена от дружеството в несъстоятелност разпоредителна сделка, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения в производството по т. д. № 934/2021 г. установителен иск и е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следния въпрос, за който твърди, че е от значение за изхода по делото и попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като „до момента не е разглеждан от ВКС и липсва практика на ВКС“: „Допустимо ли е кредитор на дружество, обявено в несъстоятелност, да предяви иск с правно основание чл.26 ЗЗД за нищожност на сключена от длъжника сделка, когато този иск е такъв за попълване на масата на несъстоятелността и са налице предпоставките на чл.649 ТЗ - искът да не е бил предявен от синдика“. Отговорът на поставения въпрос предполага проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд, с който е мотивирана недопустимостта на предявения иск, но дори да се приеме, че притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не е изпълнено допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният в обжалваното въззивно решение/определение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Попълването на масата на несъстоятелността е предмет на правна уредба, съдържаща се в Глава четиридесет и първа на Търговския закон. В чл.643 и сл. са уредени способите за попълване на масата на несъстоятелността, а в чл.649 ТЗ са посочени субектите, легитимирани да предявяват специфичните за производството по несъстоятелност искове, чрез които се постига ефекта на попълване на масата на несъстоятелността. Освен чрез изброените в чл.649 ТЗ искове, за попълване на масата на несъстоятелността е допустимо по общия ред да се водят и други искове, но тяхното предявяване е право на длъжника, което се упражнява от синдика като част от правомощията му по чл.658, ал.1, т.7 ТЗ. Разпоредбата на чл.649 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване, за да се разкрие действителния смисъл на уреденото в нея правило, че исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, както и обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, могат да се предявят от синдика /в качеството му на процесуален субституент на длъжника/ и само в случай, че синдикът бездейства, предявяването на исковете е възможно да се извърши и от всеки кредитор на несъстоятелността; Когато исковете са предявени от кредитор, съдът конституира служебно синдика като съищец - чл.649, ал.3 ТЗ. Активната процесуалноправна легитимация на кредиторите за иницииране на исково производство за попълване на масата на несъстоятелността е функция от бездействието на синдика да предяви изчерпателно посочените в ал.1 на чл.649 ТЗ искове и обусловените от тях осъдителни искове, а това означава, че кредиторите могат да предявяват вместо синдика единствено тези искове, не и други различни от тях искове. Искът за установяване нищожност на сключена от длъжника разпоредителна сделка на основанията по чл.26 ЗЗД не е сред исковете по чл.649 ТЗ, за които законодателят е предвидил възможност да бъдат предявени от кредитор на несъстоятелността при бездействие на синдика, и поради това кредиторите не притежават активна процесуалноправна легитимация за воденето им дори да считат, че са налице основания по чл.26 ЗЗД и че оспорването на сключената от длъжника сделка като нищожна ще доведе до попълване на масата на несъстоятелността. Поставеният от частния жалбоподател въпрос е обсъждан и в практиката на ВКС и конкретно в служебно известното на настоящия състав решение № 185/09.03.2010 г. по т. д. № 672/2008 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК /редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./. В цитираното решение, след допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съставът на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че искове извън отменителните искове по Търговския закон се предявяват само от дружеството в несъстоятелност, което е ищец по делото и съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ се представлява в процеса от синдика; Предявявайки искове по чл.647 ТЗ от свое име в качеството на процесуален субституент, синдикът не е легитимиран да предяви от свое име в това производство установителни искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на извършените от длъжника сделки и ако такива искове бъдат предявени, те са недопустими. Даденото разрешение е относимо не само към исковете по чл.647 ТЗ, но и към всички други искове за попълване на масата на несъстоятелността, посочени в чл.649 ТЗ, които се предявяват от синдика по изрично овластяване от закона в качеството му на процесуален субституент на дължника. След като синдикът не е легитимиран да предявява от свое име, действайки като процесуален субституент на длъжника, общите искове по чл.26 ЗЗД, активна процесуалноправна легитимация за водене на тези искове не е налице и за кредиторите на несъстоятелността в случай, че синдикът бездейства. В същия смисъл е и решаващият извод, с който въззивният съд е аргументирал потвърждаването на първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявения от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. При наличие на ясна правна уредба, от която се извежда отговора на поставения от частния жалбоподател въпрос, и на относима към въпроса практика на ВКС постановеното от Апелативен съд - София въззивно определение по ч. гр. д. № 2295/2021 г. не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение,