Определение № 368 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо вр. с чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Т. И., пълномощник на Ц. Г. М. и Д. Г. Д. от[населено място], срещу разпореждане № 6736 от 30.06.2010 год. на В. окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх.№ 13550 от 15.04.2010 год. срещу въззивното решение от 04.03.2010 год. по в.гр.дело № 1917/2008 год. на същия съд, втори състав. Поддържа се, че с уточняващата молба/жалба/ е било посочено основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК-„въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на материалния закон-основания, визирани в т.2 на уточняващата жалба”. Ответникът по частната жалба С. М. П. от[населено място] е на становище, че разпореждането е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С разпореждане № 5964 от 09.06.2010 год. В. окръжен съд е дал последна възможност на жалбоподателите да отстранят в едноседмичен срок от съобщението констатираните с разпореждане № 3922 от 15.04.2010 год. нередовности на касационна жалба вх.№ 13550 от 15.04.2010 год. Препис от разпореждане № 5964/09.06.2010 год. е бил връчен на жалбоподателите чрез процесуалния им представител на 21.06.2010 год. С молба вх.№ 23947 от 29.06.2010 год. жалбоподателите са представили т.н. уточняваща жалба, с която са изпълнили част от указанията, дадени от въззивния съд, а именно: посочени са трите имена и адреса на лицата, които подават касационната жалба; изложени са мотивирано касационните основания по чл.281 ГПК и са представени доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. Както в касационна жалба вх.№ 13550 от 15.04.2010 год., така и в уточняващата молба вх.№ 23947 от 29.06.2010 год. обаче не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се твърди, че са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или да са противоречива разрешавани от съдилищата или които въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, съставляващи основания за допускане на касационно обжалване. Уточняващата жалба с вх.№ 23947 от 29.06.2010 год. съдържа единствено оплаквания срещу допустимостта и правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.т.2 и 3 ГПК, но не и изложение за наличието на поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, каквото задължително се представя като реквизит на касационната жалба съобразно чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Твърдението, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно, „тъй като въпроса, по който съда се е произнесъл е от значение за точното прилагане на закона”/вж. предпоследното изречение от уточняващата жалба/ в никакъв случай не може да се квалифицира като изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което да съдържа обосновка на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като не са изпълнили в едноседмичния срок дадените им с разпореждане № 5964 от 09.06.2010 год. указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а и такова не са обективирали с уточняващата молба, жалбоподателите са проявили неоправдано процесуално бездействие, което съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК законосъобразно е било санкционирано с връщане на нередовната касационна жалба. Обжалваното разпореждане е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.