Определение № 5594 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Д. Т., със съдебен адрес - град Д., подадена от пълномощника му адвокат А. А., срещу определение №447/03.06.2024 г. по ч.гр.д. № 273/2024 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №38 от 14.02.2024 г. по гр. дело №28/2024 г. на Тервелския районен съд. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК, защото определението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Ответницата по частната касационна жалба Р. С. Т., град Варна, оспорва жалбата. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на Л. Д. Т. за постановяване на привременни мерки, като упражняването на родителските права по отношение на детето бъде предоставено на него, при висящност на настоящия процес по реда на чл. 59, ал. 9 СК. Прието е, че целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките. Така случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата. Посочените разпоредби са специални и не могат да бъдат тълкувани разширително, за да се приеме, че и в други хипотези, непосочени изрично в закона, биха могли да бъдат постановявани привременни мерки. От изложеното следва, че щом като по отношение на производството по чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, следва, че липсва и възможност за постановяване на привременни мерки. В процесния случай, вече има постановено и влязло в законна сила решение, т. е. налице е трайна уредба на отношенията на родителите с детето. Макар съдебните решения в частта за упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето да имат характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползват със СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен ред наличието на новонастъпили съществени обстоятелства, даващи основание за промяната им. Определените мерки са приложими до момента на постановяването на нови такива с влязло в сила решение. Ето защо молбата за определяне на привременни мерки е процесуално недопустима. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска. Обжалваното определение е съобразено със задължителната практика на ВКС /определение №4420 от 21.12.2022 г. по ч. гр. дело №4522/2022 г. на ВКС, III г.о./ Според нея, когато с влязло в сила съдебно решение са постановени мерки относно родителските права, е допустимо определяне на привременни мерки само по реда на Закона за закрила на детето /чл.59, ал.10 СК/. Производството, в което се разглеждат тези мерки, е уредено в Глава трета „а“ – чл. 22а-чл. 22е от Закона за закрила на детето, образува се по реда на чл. 22б, с.з /същия закон/ пред СГС, чието решение подлежи на обжалване пред САС /Софийски апелативен съд/, а решението на САС е окончателно /чл. 22д, ал. 2/. Решаването на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК не препятства възможността да се предприемат мерки по реда и при условията на Закона за закрила на детето, но в друго производство /арг. чл. 59, ал.10 СК/. Обжалваното определение не е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.