Определение № 236 от 23.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1858/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „СУМИНИСТРОС ДЕ К. ЕКСТЕРИОР С.А. /Сукомекс С.А./-Кралство Испания срещу решение №13 от 05.01.2015 г. постановено от САС, ТК по т.д. №1858/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 17.01.2014 т. по т.д. № 9401/12 на СГС, VІ-2 с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу Министерство на финансите за сумата от 171 281,69 евро –незаплатена част от възнаграждение по договор от 15.10.2007 г. за „Подобряване на положението и интегриране на етническите малцинства в неравностойно положение със специален фокус върху ромите-доставка на медицинско оборудване-Л. 1” с предмет: доставка на две МПС с монтирана система за дигитална мамография, ведно със законната лихва. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска за заплащане на незаплатена част от дължимото възнаграждение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Налице е договорна обвързаност между страните, по силата на сключен помежду им договор от 15.10.2007 г. за „Подобряване на положението и интегриране на етническите малцинства в неравностойно положение със специален фокус върху ромите-доставка на медицинско оборудване” -Л. 1 с предмет доставка на две МПС с монтирана система за дигитална мамография със съдържание: задължение на ищцовото дружество да достави двете МПС със съответното оборудване на уговореното място в [населено място] в срок от 180 дни от датата, следваща подписването на договора / с допълнително споразумение от 07.04.2008 г. срокът е преуговорен на 270 дни, считано от 16.10.2007 г. –т.е. до 11.07.2008 г.-включително/ срещу правото нае доставчика да получи от ответника възнаграждение за това в размер на 1 141 878 евро. Доставката е изпълнена от страна на ищцовото дружество на 20.10.2008 г.. На 27.11.2007 г. от страна на възложителя е платена част от възнаграждението-сумата от 685 128,70 евро, а на 22.12.2008 г.- втората част в размер на 285 469,55 евро, като остатъкът до размера на исковата сума от 171 281,69 евро е удържана от ответника-МФ като неустойка за 101 дена забава в изпълнението, съгласно уговорката в чл.21.1 от общите условия на договора. Според решаващия спора въззивен съдебен състав в отговора на ИМ от страна на ответника е налице позоваване на настъпил ефект на извънсъдебно прихващане по реда на чл.103 ал.1 ЗЗД с писмо от ответника до ищеца от 22.02.2008 г., приложено като доказателство. Изложени са съображения, че нямало било пречка да настъпи ефектът от такова извънсъдебно прихващане, макар и с неликвидно/спорно/ активно вземане за неустойка за забава, тъй като страните в уговорката в чл.21.1 от общите условия на договора изрично били договорили като предпоставка за прихващане само изискуемостта, но не и ликвидността/безспорността/ на вземането, с което се прихваща задължението за възнаграждение. При изследване причините за забавата в изпълнението на задължението за доставка от страна на ищеца-изпълнител са изложени съображения за виновна забава от негова страна като резултат от виновната забава на трети лица- съконтрахенти на последния, за избора на които същият принципно отговаря. С оглед изложеното е счетено, че спорното вземане за част от договореното възнаграждение по договора е погасено чрез прихващане с насрещно вземане на възложителя за неустойка за забава в изпълнението на процесната доставка и искът е отхвърлен като неоснователен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси: за допустимостта съдът да се позовава на прихващане при липса на възражение от ответника за това, за позоваването на документ като изявление за прихващане, при положение, че същият не съдържа израза „възражение за прихващане”, за императивния характер на нормите, уреждащи прихващането и за възможността съдът да се позовава на извънсъдебно прихващане, ако активното вземане не е било ликвидно. Твърди се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Така формулираните въпроси по естеството си представляват оплаквания за незаконосъобразност / материално правна и процесуална/ и необоснованост на съдебното решение, тъй като касаят действията и изводите на съда по конкретния спор във връзка с неговата фактическа специфика. Подобни оплаквания са от значение във фазата по проверка на въззивното решение относно наличие на основания за касиране-чл.281 т.3 ГПК, но не и в настоящата по чл.288 ГПК, където преценката изисква прецизно формулиран правен въпрос/т.е. –такъв по тълкуването конкретна правна разпоредба с цел прилагането на съдържащата се в нея правна норма /. Липсата на прецизно формулиран правен въпрос, обуславящ изхода на конкретния правен спор е пречка за допускане на касационно обжалване- т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г.. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което и