Определение № 465 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2602/2019 г.

ь

Производството е по чл. 288 от ГПК.

О. Р. С. – Х. и М. Р. С. обжалват решение № 183 от 22.07.2019 г. по т.д 43/19 г. Апелативен съд – Варна, с което са потвърдени решение № 68 от 13.7.2018 г. и решение № 108 от 14.12.2018 г., постановено по реда на чл. 247, 248 и 250 от ГПК (в обжалваната част над 197 008,50 лв до напълно предявения размер), с които са отхвърлени исковете на О. Р. С. Х. и М. Р. С. за разликата над уважения от въззивния съд размер на исковете за присъждане на 9302,31 лв на всеки от тях до напълно предявените размери, както и в частта относно законната лихва като последица от уважаване на иска и следващите се разноски

Излагат съображения за неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Оспорват, че разходите за рента следва да се разпределят и за период преди прекратяване членството на дружеството.

Неправилно било допуснато извършеното възражение за прихващане с данък дивидент. Излага подробни съображения за недължимост от наследниците на починалия съдружник на данъка, като считат, че като наследници на основание ЗМДТ не дължат данък.

По отношение на сумата 46 892,55 лв – платена сума за лечение на наследодателката на ищците в Р Турция и за репатрирането й, съдът бил се произнесъл необосновано, без да съобрази и обсъди доказателствата. С тази сума бил намален финансовият резултат на дружеството към 31.07.2017 г. Ответникът бил определил тези разходи като социални и ги е отразил в счетоводството си и в баланса като такива. С тези разходи бил намален веднъж делът на починалия съдружник, а е намален и финансовият резултат на дружеството. Поради което съдът неправилно бил приел тази сума като неоснователно обогатяване на починалия съдружник, респ. наследниците му и приема прихващането за законосъобразно.

Счита, че отговорността на ответника за обезщетение за забава произтича от чл. 68, б. а от ЗЗД. В задължение на длъжника било да бъде активен, защото задълженията били носими, а срокът за плащане дела на починалия съдружник на неговите наследници бил определен в закона. Счита, че лихва като законна последица от завеждане на иска от 7.9.2017 г. се дължи и върху платената сума. Освен това бил дал повод за завеждане на иска и дължи разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси, разрешени според него от въззивния съд:

1. Законосъобразно ли е включването в изготвения счетоводен баланс по чл. 125, ал.3 от ТЗ на разходи, които са възникнали пред прекратяване на членството на починалия съдружник?

2. Представлява ли равностойността на дружествен дял на наследник „ликвидационен дял“ по смисъл ана § 1 т. 6 б. б от ДР на ЗДДФЛ върху който се дължи окончателен данък на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 б. а от ЗДДФЛ или се касае за получено наследство, което не подлежи на данъчно облагане на основание ЗМДТ?

3. Представлява ли неоснователно обогатяване на съдружник, сума, с която дружеството е платило лечението му, която сума обаче е осчетоводена като социален разход и с нея е намален финансовият резултат на дружеството?

4. Безсрочно ли е задължението на съдружник в търговско дружество, за изплащане равностойността на имуществените дялове на наследниците на починалия му съдружник и необходимо ли е отправяне на нарочна покана, за да изпадне същият в забава.

По отношение на всички въпроси сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът „Тандем Шумен“ ЕООД оспорва касационната жалба. Оспорва допълнително соченото основание по поставените правни въпроси. Излага съображения, че в баланса, включително в този по чл. 125, ал. 3 от ТЗ се отразяват както дългосрочните пасиви, които суми, платими след повече от една година, така и краткосрочните пасиви, представляващи задължения, платими в срок от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. Поради това задълженията за рента и наем за съответната година като краткотрайни пасиви следва да се включат в междинния счетоводен баланс, изготвен на основание ч 125, ал. 3 от ТЗ. Счита, че не е неясна нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. Нямало нужда от изясняване на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касаторите на 05.08.2019 г. Касационната жалба е от 5.9.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

С решението си въззивният съд е приел, че е основателна жалбата на въззивниците в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 8 820,69 до 9 301,69 лв и е вместо нея е осъдил дружеството да заплати по 481,62 лв на всеки жалбоподоател ведно със законната лихва от завеждане на иска. Потвърдено е решението в останалата обжалвана част и е разпределена отговорността за разноски като жалбоподателите О. Р. С. –Х. и М. Р. С. са осъдени да заплатят 6 060,40 лв разноски на ответника.

За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищците са наследници на починалия съдружник Й. Д. С. като членството й е прекратено на 30.7.2017 г., поради смъртта й. Прието е, че съгласно изготвения счетоводен баланс на ответното дружество към 31.7.2017 г. стойността на дружествения дял на С. е 463 289 лв. От тази сума е извадена 2 500 лв представляваща стойност на дялово участие на починалия съдружник в записания и внесен капитал на дружеството, върху разликата 460 789 ответникът е начислил 5 % данък дивидент 23 039,45 лв и преведен на НАП на 18.9.2017 г. След удържане на данъка, стойността на дяловете на починалия съдружник 437 749,55 лв е удържана стойност на 46 892,55 лв разход за лечение, от които 42 932,55 лв – разход за лечение и за репатриране на тялото на съдружника - 3 960 лв. От стойността на дела на всеки от съдружниците е удържана по 23 116,27 лв. След това е преведена на всеки от ищците по 195 758,50 лв и отделно 1 250 лв половината от внесения и записан дял в основния капитал и са платени сумите по банков път на 18.9.2017 г. Дължимата рента от 40 лв за 2016/2017 г. било прието, че не се оспорва начисляването на разходи за рента. Прието е, че дружественият дял на Й. С. е 482 553,61 лв. Корекцията е в резултат на финансов задължение за рента на площи засети с пшеница по-малко по размер с 4 403,34 лв – изчислено на анкетна карта, т.е данни в Общинска служба по земеделие за обработваеми земи. Определеният дял от 463 289 лв е намален с 2 201,67 – Ѕ от 4 403,34 лв. На 31.07.2017 г. разходите за лечение на починалия съдружник от 42 932,55 лв са заплатени, но са отчетени като разход и това отчитане се е отразило като е намалило дела на наследодателката с Ѕ от 21 466,28 лв. Като е увеличен дружественият дял с 21 466,28 лв, с която неправилно бил намален размера на дружествения й дял. Възприето е заключението на вещото лице, за да се определи следва ли да се увеличи делът с половината от разходите за лечение.

По отношение разходите за рента е прието, че са начислени за стопанската 2016/2017 г. в общ размер 88 272,54 лв. Общият размер на обработваемата, включително собствена земя е 3 058,510 дка. Формирането на ед. цена за разпределение на разходите за рента в размер на 88 272,55 лв, разделено на декарите площ засята култура е 30,26 лв. Засятата пшеница с оглед обема и осчетоводен разход за рента е 44 454,02 лв. За културите „царевица“ и „слънчоглед“ полагаем разход към 31.07 лв с оглед коректно формиране стойността на дружествените дялове. Цикълът на производство не бил приключил и същите следвали датата да се отчетат като незавършено производство. Отчетеният разход и натрупан към стойността на незавършеното производство на царевица е 9 078,42 лв за слънчоглед 34 740,11 лв. Собственият капитал на дружеството е 926 570,35 лв, съответно делът на всеки съдружник е 463 285,18 лв. При варианта в записванията на дружеството 463 289,01 лв. Делът на всеки от ищците 231 644,50 лв съдът е намерил възражението на въззивниците за неоснователно, с оглед начина на формиране на баланса и включване на разходите за рента в себестойността на продукцията.

Прието е, че няма данни, че сумите за лечение на съдружника следва да се отчитат като директни разходи. Няма данни да са предоставени безвъзмездно, поради което следвало да бъдат отчетени като вземания ,т.е. активи и пасиви и от това следвало, че следва да бъдат увеличени размерите на дружествените дялове респ. делът на починалия съдружник със сумата 21 466,28 лв. Ѕ от сумата за лечение.

По отношение на данъка върху дивидента по чл. 38, ал.1 т. 2 б а от ЗДДФЛ е прието, че данъкът се дължи и удържа като се намалява записания и внесен при учредяване на дружеството капитал – чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ. Прието е, че от дължимата на ищците сума от 482 663,61 лв следва да се приспадне размера на записания и внесен капитал 2 500 лв, върху разликата 480 053,61 лв се дължи данък дивидент от 5 %, който е в размер на 24 002,68 лв. Така е прието, че има грешка на първоинстационния съд и претенцията следвало да се намали с 23 039, 45 лв вместо 24 002,68 лв. Поради това и са присъдени 481,62 лв на всеки от наследниците над присъдените с първоинстанционното решение. Прието е, че със сумата на плащане на лечението на наследодателката 46 892,55 лв следва да се уважи прихващането, заявено от дружеството. Прието е, че са изплатени 39 017 лв и разликата е 18 604,61 лв, до който размер е уважена претенцията или по 9 302,30 лв като е взето предвид, че над присъдените от първата инстанция 8 820,69 следва да се присъдят още по 481,62 лв.

По отношение на иска за законна лихва като последица от уважаване на исковете е прието, че е необходимо да има отправена покана, като липсва такава, то не се следва обезщетение за забава.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК, се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, както и ако заповядва нещо невъзможно. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно и това изключва допускане касационно обжалвне, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество като липса или ненадлежно упражняване правото на иск или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо.

По отношение на поставените правни въпроси.

С оглед заявените правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос 2 е от значение за изхода на спора, разрешен е от въззивния съд и е обусловил изводите относно размера на дела на починалия съдружник, а от този извод е последвало и конкретното отхвърляне на исковете на всеки от наследниците за разликата над платения и присъден размер. С приспадането на дължимия данък дивидент на основание чл. 38, ал. 2, т. 1, б. а от ЗДДФЛ, от дела на починалия съдружник, е определен дял в по-малка стойност и това обуславя крайния извод по отношение на разрешаването на делото. Следователно поставеният правен въпрос 2 обуславя извод, че съответства на изискването да представлява общо основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/ 09.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, че е обуславящ изхода на спора ще следва да се допусне касационно обжалване на съдебното решение. Доколкото формираната воля на съда е свързана с дължимостта на данъка, правният въпрос, следва да бъде доуточнен от настоящия състав съобразно правомощията му, така както са разяснени в посоченото тълкувателно решение, по следния начин: „ Представлява ли равностойността на дружествения дял на наследник „ликвидационен дял“ по смисъла на § 1 т. 6, б. б от ДР на ЗДДФЛ, върху който се дължи окончателен данък, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ? По отношение на допълнително соченото основание, настоящият съдебен състав намира, че липсва съдебна практика по така поставения правен въпрос. Изложеното противоречиво тълкуване на нормата, чрез така разкритите правни виждания, налагат извод, че нормата не е достатъчно ясна при нейното приложение и следва да бъде тълкувана. Тълкуването ще позволи точно прилагане на нормата според действителния й смисъл. Това налага извод, че поставеният правен въпрос, обусловил изхода на спора, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото и е налице допълнително соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Така формулираният правен въпрос ще засегне цялостната стойност на дела на наследниците на съдружника, чието членство е прекратено. Поради това ще следва да се допусне касационно обжалване върху цялата стойност на дела, която е предмет на обжалване и за която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на исковете на касаторите. Доколкото не е обжалвано първоинстанционното решение в частта за реално плащане на 197 000 лв, разделени съобразно наследствените квоти на всеки от ищците по равно, както и тази част от равностойността на дела, която е присъдена с въззивното решение или по 9 302,31 лв за всеки, касационното обжалване следва да се допусне за разликата над 206 310, 32 до напълно предявения размер от 246 500 лв за всеки от ищците.

По отношение на останалите правни въпроси съдът ще се произнесе по съществото на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България