Определение № 9220 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Н. С. от гр. София, [населено място] против определение № 16748 от 16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3576/2025 г. по описа на Административен съд – София град, в частта му, с която жалбата на С. С. срещу бездействието на Столичен общински съвет да включи в дневния ред за разглеждане на първото си заседание изпратеното му с влязло в сила Определение № 5348/22.06.2023г. по адм.д. № 5829/2023г. по описа на АССГ заявление на С. С. до началника на ОСЗ- Източна с вх. № ВС-30-1009/24.01.2019г. за произнасяне по реда на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част. Жалбоподателят твърди неправилност на определението в обжалваната му част поради постановяването му в нарушение на закона и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, констатира следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба от С. Н. С. срещу бездействието на Столичен общински съвет да включи в дневния ред и да разгледа на първото си заседание препратеното му от АССГ заявление с вх. № ВС-30-1009/24.01.2019г. за произнасяне по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ. С разпореждане № 13649/19.04.2025г. по делото съдът е оставил жалбата без движение за заплащане на държавна такса и за уточнение дали се обжалва бездействие на СОС да включи за разглеждане в първото си заседание препратеното му от съда заявление вх. № № ВС-30-1009/24.01.2019г. или се обжалва мълчалив отказ, формиран по същото заявление. След направеното от жалбоподателката с нейна молба от 30.04.2025г. уточнение, АССГ, с частично обжалваното в настоящото производство определение, е приел, че е сезиран както с оспорване на фактическото бездействие на Столичен общински съвет да включи в първото си заседание след получаване на препратеното му от съда заявление същото за разглеждане и произнасяне по реда на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, така и с обжалване на евентуално формирания мълчалив отказ по това заявление. Административният съд е разделил производствата по двете оспорвания, като е оставил за разглеждане пред себе си оспорването на фактическото бездействие на Столичен общински съвет да включи в дневния си ред с цел произнасяне по същество на препратеното му от АССГ заявление с вх. № ВС-30-1009/24.01.2019г. За да прекрати производството по отношение на това оспорване, АССГ е приел, че невключването в дневния ред от страна на СОС на препратеното му от съда заявление не съставлява фактическо бездействие по смисъла на чл.256, ал.1 от АПК, тъй като било волеизявление, което обаче,като част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт- този по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не подлежи на самостоятелно обжалване по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, съответно – не съставлява годен за обжалване мълчалив отказ по см. на чл.58 от АПК. Според АССГ защитата срещу неизпълнението от СОС на неговото задължение по определението на АССГ от 23.06.2023г. по адм.д. №5829/2023г. следвало да стане чрез обжалване на крайния в производството административен акт- изричен или мълчалив. Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на инстанционен съдебен контрол определение и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Правилно АССГ, видно както от първоначалната жалба, така и от уточнението й, е приел,че е сезиран с оспорване на твърдяно от ищцата незаконосъобразно бездействие на Столичния общински съвет да включи в дневния ред на първото си заседание за разглеждане препратеното му от АССГ заявление с вх. № ВС-30-1009/24.01.2019г. Производството е по чл.256 от АПК. Дали е налице такова фактическо бездействие или не, е въпрос по съществото на предявения иск, а не въпрос по неговата допустимост. В производство по допустимост на иска съдът се е произнесъл по съществото му. Доколкото недопустимо се смесва проверката за допустимост с тази за основателност или неоснователност на претенцията, определението в обжалваната му част следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Тъй като постановилият прекратителното определение състав на АССГ е формирал мотиви по същество, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на АССГ. С оглед изложеното определението в обжалваната му част следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение,