Определение № 3701 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 50286/05.02.2026 г. на В. С. Б., приподписана от адвокат Х. Х., срещу въззивно определение № 26267 от 22.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10592/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 28.05.2025 г. по гр. д. № 78274/2025 г. на Софийски районен съд. С последното е прекратено на основание чл. 233 ГПК производството по делото в частта относно предявените от В. С. Б. срещу А. Б. Д. претенции за заплащане на извършени от него подобрения в делбения имот. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение поради необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е съдът, при наличие на спор между страните относно обстоятелството налице ли е пълна идентичност на процесните сметни претенции за подобрения с претенциите, предявени пред друг състав на районния съд, което производството е приключило с влязло в сила прекратително определение поради отказ от иск, за изясняване на това обстоятелство да назначи съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса: напълно идентични ли са претенциите за подобрения, предявени пред два различни състава на районния съд. Ответникът по жалбата – А. Б. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Е. Г. Б., чрез адвокат С. Ц., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва подадената жалба и по същество. Претендира разноски. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е потвърдено протоколно определение от 28.05.2025 г. по гр. д. № 78274/2025 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството по делото в частта относно предявените от В. Б. срещу А. Д. претенции за заплащане на извършени от него подобрения в делбения имот. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Посочил е, че с множество молби в преклузивния срок по чл. 346 ГПК В. Б. е предявил срещу А. Д. искания за сметки по чл. 30, ал. 3 ЗС във връзка с имотите, предмет на делбеното производство. Претенцията на Б. е за направени от него в периода 2013-2016 г. подобрения на обща стойност 22 380 лева в допуснатия до делба имот: пренареждане на горен и долен зид, построяване на пътеки в двора, изграждане на стъпала, изграждане на веранда, изграждане на парапети на балкони, ремонт на втори етаж – смяна на тапети и латекс. Съдът е направил констатация, че предмет на производството по гр. д. № 80153/2017 г. на СРС, прекратено с определение от 18.07.2024 г., влязло в сила на 23.08.2024 г., поради направен отказ от иск, е предявена от В. Б. срещу А. Д. претенция за заплащане на извършени в периода 2013-2016 г. подобрения в процесния недвижим имот: пренареждане на горен и долен зид, построяване на пътеки в дворното място, изграждане на стъпала, изграждане на веранда, изграждане на парапети на балкони на втория етаж, ремонт на втория етаж. Направен е извод за пълна идентичност на предявените претенции за сметки с подобренията, предмет на производството по гр. д. № 80153/2017 г. на СРС. Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като той не може да предяви отново същия иск, доколкото окончателно се е отказал от търсената с иска защита. Разглеждането на същия иск в друго производство ще бъде в противоречие със силата на пресъдено нещо. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставеният от касатора въпрос не предпоставя допускане на касационно обжалване, тъй като не е относим към решаващи изводи на въззивния съд. Наличието на идентичност в предмета на делата между направеното искане за сметки и иска, предмет на производството по гр. д. № 80153/2017 г. на СРС, прекратено с влязло в сила определение поради направен отказ от иск, е правен, а не фактически, поради което съдът не може да назначи експертиза, която даде отговор в този смисъл. В случая съдът е направил съпоставка между подобренията, стойността на които е предмет на заявените от В. Б. претенции в двете производства, като е счел, че както са описани, касаят едни и същи строителни и ремонтни дейности. С оглед направения отказ от иск /от спорното право/ са настъпили правните последици на силата на пресъдено нещо, с което се отрича претендираното от ищеца право. Ето защо съдът е приел, че приложение следва да намери забраната за пререшаемост, уредена в чл. 299 ГПК, респ. и по отношение на правопораждащите факти. Не се констатира и наличие на порок на въззивното определение, който да налага упражняване на контрол върху него при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Определението не е очевидно неправилно, доколкото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Предвид изхода на делото и представените доказателства, В. С. Б. следва да заплати в полза на А. Б. Д. 500 евро – разноски за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.