Определение № 60466 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Г. А., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. В., против решение № 50 от 27 март 2020 г., постановено по в.гр.д. № 7/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Разград, с което се потвърждава решение № 215 от 29 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 374/2019 г. по описа на районния съд в гр. Кубрат, в обжалваната му част за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. И. Д., родено на 03.12.2012 г., на бащата И. Д. И., за постановяване малолетното дете до изменение на обстоятелствата да живее в дома на баща си, за определяне на режим на лични отношения между майката С. А. и детето С., и за осъждане на А. да заплаща на детето С. чрез нейния баща месечна издръжка от 140 лева до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че условията при бащата за отглеждане и възпитание на детето са по-добри, защото понастоящем майката не работи и разчита на материалната подкрепа на своя съжител – майката е бременна и поради усложнения не й е възможно да полага труд, а съжителят й, макар да няма задължения и отговорности към С., я приема като свое дете и доброволно е изявил желание да се грижи за нея; детето разполага с всички необходими за възрастта й принадлежности и самостоятелна стая, докато в дома на бащата детето дели една стая с по-голямата си сестра – тийнейджърка, имаща нужда от повече уединение и самостоятелност. Съдът е пренебрегнал доказателствата за издадена срещу бащата заповед за защита за осъществени актове на домашно насилие спрямо майката, като детето е било свидетел на тези актове, а поведението на бащата е отрицателен пример на модел за поведението мъж-жена; не е съобразен фактът, че бащата не е виждал детето от м. декември 2018 г. до 19.05.2019 г., когато го е прибрал в дома си. Твърди се, че бабата по бащина линия не може да замести грижите и вниманието на майката, а и детето е съобщило, че баба му си позволява да го удря по незначителни поводи; към настоящия момент основна грижа за детето има по-голямата й сестра. Доходите на бащата са под минималната заплата, което е крайно недостатъчно за обгрижването на двете деца, а трудовата му ангажираност често го кара да се прибира след 19:00 ч. Полаганата грижа от бабата за двете деца като майка е предпоставка детето да се чувства объркано, раздвоено между двамата си родители и отчуждено от майката. Съдът е пренебрегнал свидетелски показания за неподходящо отношение на бабата във връзка с облеклото на детето и за носените от него дрехи. Относно разразил се скандал между родителите в присъствие на детето се сочи, че той има характер на упражнено домашно насилие от бащата спрямо детето, тъй като е извършено в негово присъствие. Подчертано е, че съдът е обсъдил личностната характеристика на майката, но не е спомената тази на бащата. Пренебрегнато е наличието на начална фаза на синдрома на родителско отчуждение към майката от страна на детето, а по-голямата му сестра е в най-тежката форма на синдрома; ако бащата упражнява родителските права, има реален риск детето да формира отчуждение освен към майката, така и към останалите близки, което създава проблеми за процесите на идентификация и формиране на родова принадлежност; кратките срещи на майката с детето са предпоставка за процеса на отчуждаване у детето, а рискът манипулациите от страна на бащата и бабата да продължат, е много голям; по-голямата дъщеря, поради създадената силна връзка между двете, може да предаде своята негативна оценка за майка си върху детето; психологът очертава майката като по-добрият вариант за детето, осигуряващ емоционална сигурност занапред. Заключава се, че съдът не е отчел най-добрия интерес на детето, като в продължение на три години то е било възпитавано от майката по добър начин, в добра обстановка; освен това майката е биологично по-пригодният родител да отглежда момиче. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът И. Д. И., с адрес в [населено място], не представя отговор на касационната жалба. Въззивният съд съобразява, че от съпружеското съжителство между страните са родени две деца, като след раздялата на страните през м. май 2016 г. детето С. заживяло с майката, на която със съдебно решение са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето; от м. август 2018 г. майката и детето пребивават в [населено място], в жилище под наем, където майката заживяла на семейни начала с трето лице; според твърденията на майката, на 01.05.2019 г. тя и съжителят й са заминали за Англия с цел нейно консултиране за медицински проблем, а съжителят й – за да работи; майката е упълномощила майката на съжителя й да полага грижи за С. в нейно отсъствие, и се уговорила с далечен роднина да се грижи за С. при невъзможност на упълномощената; за тази промяна бащата не е уведомяван; упълномощената поела грижите за детето, но се разболяла и го оставила на грижите на другото лице и възрастната му майка в къща в покрайнините на Р.; след узнаването, че грижи за дъщеря му се полагат от чужди лица, бащата, с помощта на полиция, открива детето и то му е предадено с протокол от полицията в добро здравословно състояние и без видими следи от насилие; от този ден насетне детето живее с баща си и сестра си в къщата на баба си по бащина линия. Социалните доклади установяват, че основните потребности на детето се посрещат от бащата, като в дома са създадени добри условия за правилното му отглеждане; обособената детска стая се обитава от двете сестри, между които има силна привързаност; предвид трудовата си ангажираност, при отглеждането на децата бащата се ползва от помощта на майка си; детето С. осъществява консултации с психолог, като са установени обърканост, страх от изоставяне, тревожност, трудно задържане на вниманието, но се наблюдава подобрение в емоционалното състояние на детето в сравнение с началото на ползването на тази услуга. Психологическата експертиза сочи, че между бащата и детето е налице емоционална връзка, при рисков фактор негативното отношение спрямо майката, липсата на комуникация с нея и целенасочените манипулации с цел формиране на демоничен образ у детето; майката е интровертна, притеснителна, избягваща конфликтите; детето е креативно, любознателно и активно, с повишено ниво на вътрешно безпокойство и обърканост, с тотална раздвоеност на чувствата; при наличния изключително тежък конфликт между родителите, за да защити вътрешното си равновесие, детето подсъзнателно употребява системата за изключване на конфликта, като в зависимост от това при кой от двамата родители се намира в момента, изключва отсъстващия; конфликтът между родителите и фактът на липсваща комуникация между тях, както и кратките срещи на детето с майката, са предпоставка за процеса на отчуждение у детето; при по-голямото дете е установена най-тежката фаза на отчужденост от майката; при възлагане на родителските права върху бащата съществува риск от отчуждаване на детето от майката, а при отглеждане от майката – наличието на неяснота по отношение на подкрепящата среда. Подчертава се липсата на каквато и да е нормална комуникация между родителите, и в частност по отношение на детето, както и явно проявявано негативно отношение от бащата и неговия семеен кръг спрямо майката, дядото по майчина линия и останалите близки, насаждано и в децата. Въз основа на горните факти съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постановено предходното съдебно решение: детето е на 7 години, от десет месеца живее с баща си и е отглеждано заедно с по-голямата си сестра, отглеждането се подпомага от бабата по бащина линия; между двете деца съществува емоционална връзка на близост и привързаност, каквато съществува и между бащата и детето; за детето се полагат необходими и адекватни грижи предвид възрастта му; наблюдава се подобрение в емоционалното му развитие предвид изживяната стресова ситуация през м. май 2019 г. по повод оставянето му от майката на грижите на трети за семейния кръг лица. Счетено е, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето; битовите и материални условия са по-добри при бащата, а майката не работи и разчита на материална подкрепа от съжителя си; майката не може да разчита за грижите за детето на своя баща, който живее в друго населено място. Взето е предвид, че двете деца са били разделени, а сега имат възможност да продължат да израстват заедно, при изградена силна емоционална връзка помежду им; изключението децата да се отглеждат поотделно, е допуснато от съда, но при различна от настоящата фактическа обстановка. Съдът подчертава, че бащата следва да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо всяко от децата и да оказва на майката необходимото съдействие за реално и пълноценно осъществяване на личните й контакти с децата, като ограничава ролята на своята майка при проявите й спрямо касаторката, свързани с отричането на качеството й на майка на момичетата и незачитане на нейната личност. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Наличието на последователна и изобилна съдебна практика по поставените въпроси, която настоящия съдебен състав споделя и не намира причина да изоставя или изменя, отрича необходимостта въпросите да бъдат разглеждани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място се пита обуславя ли се интересът на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от факта на упражняване на домашно насилие от единия родител спрямо другия или от факта на ограничаване на контактите между детето и единия родител от другия. Касаторката счита, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС според решение № 91 по гр.д. № 6859/2013 г., IV г.о. При отговор на същия правен въпрос, в цитираното решение ВКС приема, че фактът на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия има значение за морални облик на родителя и неговите възпитателски качества, а ограничаването на контактите с другия родител има значение за пригодността на родителя да отглежда и възпитава правилно малолетното дете. Фактът на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия в присъствие на детето сочи на недостатъчно възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права, а такава недостатъчност се очертава и при отчуждаване на детето от другия родител и настройването му срещу родителя и близките му. Съдът обаче не отрича, предвид особеностите на всеки случай, възможността упражняването на родителските права да се предостави на родител, упражнил домашно насилие или настройващ негативно детето спрямо другия родител, като такова разрешение се основава върху интереса на детето този родител да бъде предпочетен пред другия, чиито качества също са недостатъчни или фактически не е в състояние да упражнява родителските права или по други подобни причини. Само при равни други условия наличието на родителско отчуждение или извършено домашно насилие предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият родител. В процесния случай съдът е процедирал именно в съответствие със соченото тълкуване, като е счел, че интересът на детето, и предвид начина на полагане на грижи за него до момента, условията при двамата родители, подкрепящата среда, връзката между децата, налага постановеното изменение в упражняването на родителските права. По въпроса какви са обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права, предвид указанията, дадени в т. II на ППВС № 1/1974 г., и решение № 401 по гр.д. № 327/2011 г., III г.о., ВКС, не се обосновава допускане на касационното обжалване. Според постановките на соченото ППВС, възпроизведени и в настоящата практика на ВКС, включително и в соченото решение на ВКС, при предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата съдът се основава на интересите им, преценени въз основа на фактите за възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от родителите грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Възрастта на децата, особено когато са в ниска възраст (пеленачета, в първите години), или с разклатено здраве, се възприема от съда като сочещ нужда от непосредствена майчина грижа, а майката се възприема като по-пригодна от бащата за оглеждане и възпитаване на деца от женски пол. Нито възрастта, нито полът на децата обаче е въздигнат в задължителната съдебна практика и в казуалната практика на ВКС като единствен или доминиращ критерий при определянето на родителя, комуто упражняването на родителските права да бъде възложено. Отделно от това, в разглеждания случай нито възрастта на детето, нито неговия пол очертават особено обстоятелство, предвид установените по спора факти, което да налага родителските грижи да се осъществяват именно от майката. Съдът, при съвкупна оценка на данните по делото, е предоставил ежедневната грижа за отглеждането и възпитаването на седемгодишното момиченце на бащата. По въпроса следва ли заключението на вещото лице да има решаващо значение при вземане на решение за предоставяне упражняването на родителските права, се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС според решение № 350 по гр.д. № 477/2012 г., IV г.о. В соченото решение, при разрешаване на материалноправния спор съдът констатира, че критериите, указани в ППВС № 1/1974 г., са в относителен паритет между родителите, при което преценката следва да се съобрази със заключение на психологическа експертиза. В настоящия разглеждан случай, макар да е прието, че и двамата родители имат капацитета да упражняват родителските права, оценката на останалите обстоятелства, обуславящи интереса на детето, е дала предимство на бащата като предпочетен родител. Отделно от това, съдът в цитираното решение не застъпва възгледа, че единствено и само експертно заключение има значение за съответната преценка, а и такъв възглед би бил в нарушение както на закона според чл. 59, ал. 4 СК, така и на постановките на вече цитираното ППВС. За последния въпрос – какви са критериите, по които следва да се извършва преценка на съда при предоставянето на родителските права и условията, при които тази преценка следва да се извърши, се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с ППВС № 1/1974 г. и с решение № 712 по гр.д. № 81/2010 г., III г.о. Критериите за преценка в съответната хипотеза са коментирани по-горе, приложени са от въззивния съд и не се установява твърдяното противоречие. Със соченото решение ВКС изтъква, че по силата на ППВС № 1/1974 г. съдилищата са задължени да изясняват действителните отношения на съпрузите относно децата, като за целта изслушат родителите и основанията им да се предоставят децата на един от тях, а ако това е уместно да бъдат изслушани и техни близки, както и децата. В случая съдът не е нарушил както задължителната съдебна практика, така и практиката на ВКС, тъй като са събрани относимите и необходими доказателства за отношенията между страните по спора, отношенията им към детето и другото дете и пр. Ето защо и този последен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,