Определение № 386 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1573/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Ен Джи Проджектс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Й. срещу определение № 976 от 22.04.2020г. по ч. гр. дело № 1056/2020г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено разпореждане № 2021 от 14.02.2020г. по т. дело № 53/2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба с вх. № 2584/09.01.2020г., по която е образувано т. дело № 53/2020г. на СГС, ТО, VI-22 състав.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт:

1. Има ли правен интерес изправната страна – изпълнител по договор за изработка да търси от неизправната /възложителя/ разход, сторен от първата по изпълнението му и в същото време представляващ цена по договор за цесия, сключен с трето лице?

2. Следва ли кредитор по развален договор за изработка, по който претендира връщането на платеното по него, в което се включа и платеното от него по договор за цесия – условие за влизане в сила на договора за изработка, за да обоснове правен интерес от иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, да води преюдициално иск за връщане на даденото по договора за цесия, или при иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД е достатъчно да се въведат само фактически основания за това?

3. Представлява ли претърпяна загуба по смисъла на чл. 82 ЗЗД платената от изпълнителя по договор за изработка цена по сключен договор за цесия с трето лице, което сключване на договор за цесия е условие за влизане в сила на договора за изработка, по който се претендира връщане на платеното във връзка с развалянето му?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да потвърди обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че исковата молба е неясна и въпреки дадените указания не са отстранени допуснатите нередовности. Посочил е, че ищецът детайлно е описал поредица от правоотношения в опит да уточни от какво произтича претенцията му, но липсва яснота; изявлението, че вследствие на разваления договор за изработка изправната страна по него - ищецът търси от неизправната страна – ответника сторените от първия във връзка с договора разноски не уточнява исковата претенция. Съдебният състав е изложил съображения, че не става ясно, след като ищецът се е съгласил да сключи договор за цесия с трето лице – кредитор на ответника за вземане срещу ответника, защо ищецът не реализира правата си на цесионер, а води иск за неоснователно обогатяване, нито е уточнено по какъв начин ответникът се е обогатил за сметка на ищеца в хипотезата на отпаднало основание, след като дългът му не е отпаднал, кое е отпадналото основание, свързано с договора за цесия.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай формулираните от частния жалбоподател правни въпроси не съответстват на мотивите на въззивната инстанция и не са обусловили нейните правни изводи, поради което същите не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебният състав не е направил извод за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, нито се е аргументирал, че допустимостта на предявения иск е в зависимост от предявяване на иск за връщане на даденото по договора за цесия, нито е изложил съображения дали платената цена по сключения договор за цесия представлява претърпяна загуба по смисъла на чл. 82 ЗЗД.

Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидната му неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК е неоснователен. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение