Определение № 522 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 994/2010 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Г. С. Х. срещу решение № 85 от 10.05.2010г. по гр. дело № 1436/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, с което е отменено решението от 02.11.2009г. по гр. дело № 44475/2008г. на Софийски районен съд, І г. о., 39 състав и ответното дружество е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 11 806.88 евро, представляваща дадено /плащане/ по развален поради виновно неизпълнение договор за проектиране № 5/29.02.2008г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2008г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 483 лв. – разноски по делото. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт поради това, че съдът е излязъл извън правораздавателната си компетентност като е обсъждал доводи, които не са наведени във въззивната жалба. Релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Каква трябва да е формата на заданието за проектиране; 2/ Когато в договора е посочено, че може да бъде развален с писмено изявление от изправната страна, нужно ли е да се дава предизвестие; 3/ Въпросът за компетентността на въззивния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 269, изр. второ ГПК – длъжен ли е съдът да следи служебно за точното прилагане на императивните разпоредби на закона, когато във въззивната жалба не се съдържат изрични доводи за противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон; длъжен ли е съдът да следи служебно за правилността на решението или само доколкото е сезиран с такива оплаквания. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. О. М. оспорва касационната жалба и изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за проектиране на собствения на ищеца конкретизиран урегулиран недвижим имот, по силата на който ищецът възложил, а ответникът се задължил да изготви мотивирано предложение за изменение на ПУП, да изготви самия ПУП и да проектира жилищна сграда с допустими градоустройствени показатели в уговорени срокове, срещу задължението на възложителя да плати определяема по чл. 5.1. от договора цена. Решаващият съдебен състав е констатирал, че при подписване на договора ищецът е превел на ответника по банков път сумата 11 806.88 евро, а ответникът е изпълнил само първото от поетите няколко отделни, но взаимно свързани задължения - изготвил е мотивирано предложение за изменение на подробния устройствен план. Възражението на ответника, че неизпълнението се дължи единствено на неоказано съдействие от страна на ищеца, който не му бил предоставил заданието за проектиране, съдържащо отправните точки на идейните и техническите проекти на бъдещата сграда, е прието за неоснователно. В тази насока са изложени съображения, че законът не съдържа изискване заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ да бъде направено в писмена или друга форма за действителност, поради което е допустимо да бъде дадено и устно. Въз основа на допуснатото изменение на плана за регулация и застрояване въззивният съд е направил извод, че преди този момент възложителят е дал задание на изпълнителя, тъй като без него не би могло да бъде подготвено допускането на изменението на плана. Поради това, че по-конкретни указания за изпълнение на възложената работа възложителят би могъл да даде едва след изготвянето на новия ПУП и в съответствие с издадената виза, съдебният състав е заключил, че последващото изпълнение на договора от страна на ответника не е зависело от съдействие на ищеца. Възражението на ответника по иска, че развалянето на договора не е произвело правен ефект, тъй като не му е даден подходящ срок за изпълнение, е прието за неоснователно поради това, че кредиторът може да не даде срок, когато от обстоятелствата е видно, че изпълнение няма да има или поради забавяне на сроковете от страна на длъжника забавеното изпълнение е безполезно за кредитора. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение, посочените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси са от значение за решаването на конкретния спор. По първия и третия правни въпроси, а именно „каква трябва да е формата на заданието за проектиране” и „въпросът за компетентността на въззивния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 269, изр. второ ГПК – длъжен ли е съдът да следи служебно за точното прилагане на императивните разпоредби на закона, когато във въззивната жалба не се съдържат изрични доводи за противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон; длъжен ли е съдът да следи служебно за правилността на решението или само доколкото е сезиран с такива оплаквания” не е формирана трайноустановена съдебна практика и с оглед необходимостта от еднообразно прилагане на относимите правни норми въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса „когато в договора е посочено, че може да бъде развален с писмено изявление от изправната страна, нужно ли е да се дава предизвестие” не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като е налице постоянна съдебна практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 87 ЗЗД, която не се налага да бъде променяна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение