Определение № 50 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 304/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Щ. срещу решение № 191 от 06.10.2021 г. по гр.д.№ 251 от 2021 г. на Смолянския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, допълнено в частта за разноските с определение № 453 от 05.11.2021 г., с което е потвърдено решение № 125 от 27.04.2021 г. по гр.д.№ 922 от 2020 г. на Смолянския районен съд за допускане на делба на процесния имот /дворно място, находящо се в [населено място], [улица], заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 67 кв.м. и сграда с площ от 19 кв.м./ при равни квоти между Й. Т. Щ. и И. П. С..

В жалбата се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване касаторката сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси:

1. При условията на КОВИД-пандемията, когато има наложени строги правила от МЗ, включително с незабавно поставяне под задължителна карантина на болните лица и контактните с тях, може ли съдът да иска представяне на писмена молба за внезапно настъпилите подобни обстоятелства на страна в процеса, която не ползва услугите на процесуален представител ? Следва ли на този ден страната да пренебрегне препоръките на здравните органи да ограничи контактите си с други лица /вместо да остане в болница и да направи всички препоръчани й медицински изследвания/ или е следвало да се яви в съдебно заседание и да защити гражданските си права като подложи на риск от зараза съда, другата страна в процеса, служителите от съда и други граждани, които неминуемо е щяла да срещне в сградата на съда ? Заболяването КОВИД и поставянето на страната под карантина представлява ли препятствие за явяване в съдебно заседание, което страната не може да отстрани по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК ?

2. Когато са налице посочените в чл.142, ал.2 ГПК обстоятелства, но въпреки това първоинстанционния съд не е отложил делото, разгледал го е в едно единствено съдебно заседание и е постановил решение, въззивният съд следва ли да отмени това решение и да върне делото на първоинстанционния съд или следва да преразгледа делото като втора по ред първа инстанция, пренебрегвайки правото на страната на справедлив съдебен процес и ограничавайки възможностите й за ползване на предвидените в ГПК процесуални права пред първата инстанция ?

3. Постановените от съда привременни мерки в производство по делба следва ли да бъдат само относно делимата недвижима вещ или следва да се постановят и относно намиращите се в същата движими вещи с оглед тяхното съхранение ?

В писмен отговор от 06.01.2022 г. ответникът по касационната жалба И. П. С. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делбата, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че И. П. С. и Й. Т. Щ. са съсобственици на делбения имот при равни квоти. За да достигне до този извод, въззивният съд е взел предвид и становищата на страните: твърденията на ищеца И. С. в исковата молба и признанието на ответницата Й. Щ. в подадения от нея отговор на исковата молба, че имотът е съсобствен между страните при равни квоти.

Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на Й. Щ. във въззивната й жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото- даването на ход на делото в съдебно заседание от 05.04.2021 г., въпреки невъзможността на Щ. да се яви в това съдебно заседание поради заболяване. Счел е, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е дал ход на делото на 05.04.2021 г., тъй като Й. Щ. не е поискала отлагане на делото за това съдебно заседание, а само е уведомила по телефона деловодителя на съда, че не може да присъства в откритото съдебно заседание поради заболяване.

Не на последно място съдът е приел, че след като първоинстанционнният съд е отхвърлил искането на Й. Щ. за вклюване в делбената маса на движимите вещи, сочени в отговора на исковата молба, поради това че те не са били индивидуализирани, то тези движими вещи не са предмет на делбата и съдът не може да се произнася по искането на Щ. за движимите вещи и привременна мярка, свързана с тях. Освен това, въззивният съд е приел, че не може да се произнася по този въпрос, тъй като във въззивната жалба на Щ. няма оплаквания относно претенцията за делба на движимите вещи, а съгласно чл.269 ГПК по този въпрос съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационно обжалване на това решение:

Не е налице соченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по нито един от поставените въпроси не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи.

Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, поради следното:

1. Първата група поставени въпроси /При условията на КОВИД-пандемията, когато има наложени строги правила от МЗ, включително с незабавно поставяне под задължителна карантина на болните лица и контактните с тях, може ли съдът да иска представяне на писмена молба за внезапно настъпилите подобни обстоятелства на страна в процеса, която не ползва услугите на процесуален представител ? Следва ли на този ден страната да пренебрегне препоръките на здравните органи да ограничи контактите си с други лица /вместо да остане в болница и да направи всички препоръчани й медицински изследвания/ или е следвало да се яви в съдебно заседание и да защити гражданските си права като подложи на риск от зараза съда, другата страна в процеса, служителите от съда и други граждани, които неминуемо е щяла да срещне в сградата на съда ? Заболяването КОВИД и поставянето на страната под карантина представлява ли препятствие за явяване в съдебно заседание, което страната не може да отстрани по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК ?/ не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, тъй като в него съдът не се е произнасял по тези въпроси. Въззивният съд не е приел, че заболяването КОВИД не представлява пречка по чл.142, ал.2 ГПК за отлагане на гражданско дело, нито че съделителката Й. Щ. е следвало да подаде непременно писмена молба за отлагане на делото поради заболяването й или че е следвало да пренебрегне задължителните предписания на здравните органи и да се яви в съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 05.04.2021 г. Приел е, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е дал ход на делото в това съдебно заседание, тъй като за това заседание Щ. въобще не е поискала отлагане на делото- нито писмено, нито пред деловодителя при проведения с него разговор по телефона. Предвид на обстоятелството, че в отговора на исковата молба Щ. е заявила, че не оспорва иска за делба на недвижимия имот и посочените в исковата молба квоти, при които тя следва да бъде допусната, и не иска събирането на доказателства по делото, съдът е преценил, че самото уведомяване на деловодителя, че Щ. не може да се яви в откритото съдебно заседание на 05.04.2021 г., без заявено искане от нейна страна за отлагане на делото, не може да е основание за отлагане на делото в това съдебно заседание.

2. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория поставен въпрос /Когато са налице посочените в чл.142, ал.2 ГПК обстоятелства, но въпреки това първоинстанционния съд не е отложил делото, разгледал го е в едно единствено съдебно заседание и е постановил решение, въззивният съд следва ли да отмени това решение и да върне делото на първоинстанционния съд или следва да преразгледа делото като втора по ред първа инстанция, пренебрегвайки правото на страната на справедлив съдебен процес и ограничавайки възможностите й за ползване на предвидените в ГПК процесуални права пред първата инстанция ?/, тъй като въпросът не касае непълна или неясна правна норма, която да налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуване на нормата, нито е свързан с промяна в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата норма /т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът е свързан с приложение на нормата на чл.271 ГПК, която е пределно ясна в смисъл, че при неправилно първоинстанционно решение /каквото е решението, постановено от първоинстанционния съд при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, включително нарушение на чл.142, ал.2 ГПК/ въззивният съд решава спора по същество, а не връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В случаите на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, спазването на принципите за равенство и състезателност на страните в процеса, чрез осигуряване правото им на участие в него, е гарантирано от нормите на чл.260 ГПК и чл.266, ал.3 ГПК, които дават възможност на страната да посочи във въззивната си жалба, а до приключване на делото пред въззивния съд да извърши всички онези процесуални действия, които е пропуснала да извърши поради допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. По приложението на нормата на чл.271 ГПК има и задължителна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, която е в същия смисъл.

В конкретния случай, съгласно нормата на чл.266, ал.3 ГПК не са били преклудирани никакви процесуални права на Щ., включително правото й да заяви възраженията си, правото й да извърши онези процесуални действия, които е пропуснала да извърши в първоинстанционното производство, поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, и правото й да поиска събирането и да представи нови доказателства пред въззивния съд. Нещо повече, не само че въззивният съд не й е отказал, а и самата Щ. не е направила пред въззивния съд никакви доказателствени искания или възражения относно делбата на недвижимия имот. Такива искания и възражения впрочем не са направени и в отговора на исковата молба на Щ., както и във въззивната жалба. Що се отнася до намиращите се в делбения имот и в държание на другия съделител движими вещи, които касаторката твърди, че са съсобствени и е искала да бъдат включени в делбената маса по настоящото дело, правата й също не са преклудирани /доколкото тези движими вещи не са били предмет на настоящото делбено дело и на постановеното по него решение/, поради което за тези движими вещи тя има възможността да предяви отделен иск за делба.

Неоснователно е искането на касаторката Й. Щ. в подадената от нея молба вх.№ 2119 от 07.03.2022 г. за сезиране на ОСГК на ВКС с искане за постановявне на тълкувателно решение по поставения от нея въпрос, тъй съгласно чл.124 от Закона за съдебната власт тълкователно решение се приема при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона, а в конкретния случай няма противоречива или неправилна практика на съдилищата по приложението и тълкуването на разпоредбата на чл.271 ГПК.

Неоснователно е и искането на Щ. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на същността на правата, съдържащи се в чл.20 и чл.47 от Х. на основните права на ЕС, съдържащи разпоредби за равенство на всички хора пред закона и за правото им на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Съгласно чл.628 ГПК преюдициално запитване следва да бъде отправено, когато се налага да бъде получено от С. тълкуване на валидността на акт на органите на ЕС или тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, което тълкуване е от значение за правилното решаване на конкретното дело. В конкретния случай настоящият състав на ВКС счита, че не се налага тълкуване на посочените от касаторката разпоредби на чл.20 и чл.47 от Х. на основните права на ЕС, тъй като тези разпоредби са ясни и не будят никакво съмнение. Те не изключват, а предпоставят уредба на начина за реализиране и защита на правата по чл.20 и чл.47 от Х. във вътрешен норматитен акт, който в случая се явява ГПК. Оплакването, че като прилага вътрешното право по оспорван от касаторката начин, съдът накърнява нейни основни права, само по себе си не може да бъде преценено като основание за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС.

3. Третият поставен въпрос /Постановените от съда привременни мерки в производството по делба следва ли да бъдат само относно делимата недвижима вещ или следва да се постановят и относно намиращите се в същата движими вещи с оглед тяхното съхранение ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В него въззивният съд не се е произнесъл дали привременните мерки в производство по делба на недвижим имот могат да се отнасят само до делбения имот или и до намиращите се в него движими вещи. Въззивният съд не е и бил длъжен да се произнася по този въпрос, тъй като съгласно чл.269 ГПК е бил ограничен от посоченото във въззивната жалба на Щ., в която липсват доводи за неправилност на първоинстнационното решение относно претендираните от Щ. привременни мерки за запазването на намиращите се в делбения имот движими вещи.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение