Определение № 944 от 16.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 795/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Топлофикация София” Е., гр.София срещу определение № 3844/12.03.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1326/10г. от Софийския градски съд, с което оставена без уважение частната му жалба против определение от 07.08.2009г. по ч.гр.д.№ 2173/09г. на Софийския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение № 111/10.04.2009г. на основание чл.415, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявителят в заповедното производство не е представил доказателства за предявяване на установителен иск срещу длъжника в срока по чл.415, ал.2 ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение неправилно е обезсилена. Частният жалбоподател поставя въпроса дали в срока по чл.415, ал.2 ГПК следва да бъде предявен иска или съществува и задължение на заявителя на уведоми съда за предявяването му. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Относно доказването на факта на предявяване на установителния иск по чл.415 ГПК и доказателствените средства, които следва да се представят от заявителя по заповедното производство, ВКС се е произнесъл в Определение № 123/27.01.10г. по ч.т.д.№ 736/09г. на ВКС, І т.о. и Определение № 124/27.01.10г. по ч.т.д.№ 20/10г. на ВКС, І т.о. В тези определения е прието, че: “Представянето” на доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.”. Обжалваното въззивно определение съответства на приетото разрешение от ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд