Определение № 89 от 21.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 612/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. М., представляван от адв.Й. Д. и адв.М. Д., срещу решение № 100233 от 21.08.2020г. по в.т.д. № 146/2020г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9 от 20.01.2020г. по т.д. № 56/2019г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Уника“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ; за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на майка му А. Х. М., настъпила при ПТП на 24.07.2016г., за сумата от 50 000 лева.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда, че доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 100 000 лева възмездява претърпените от него неимуществени вреди. Поддържа, че обжалваното решение не кореспондира с принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, както и със съдебната практика по сходни дела. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968г., решение № 212 от 11.01.2018г. по т.д. № 738/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 179 от 29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа още, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. При определяне справедливия размер на дължимото на ищеца – дете на починал при ПТП, обезщетение кои са конкретните обстоятелства, които се взимат предвид от решаващия делото съдебен състав?

2. Обстоятелството, че ищецът прекъсва всички връзки с хора, които според него не зачитат паметта на починал родител, основание ли е за присъждане на по – високо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на родителя, чиято памет според пострадалия е опетнена и незачетена?

3. Когато определя размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на родител, следва ли съдът да вземе предвид интензитета и продължителността на емоционалните болки и страдания, които ищецът търпи?

4. При определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението, или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ?

Прави и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидната му неправилност във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД.

Ответникът ЗК „Уника“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови решението си в обжалваната част, е обсъдил събраните по делото доказателства – свидетелските показания на К. А. Бинакова, относно претърпените от Д. А. М. неимуществени вреди от смъртта на майка му А. Х. М., настъпила на 24.07.2016г. при ПТП, причинено от водач, ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. Посочил е, че към момента на инцидента А. М. е била на 38 години, а Д. М. – на 21 години и според свидетелката преди смъртта на А. М. семейството било задружно; ищецът споделял, че държи повече на майка си, отколкото на баща си; ищецът и майка му били неразделни и той за всичко се интересувал от нейното мнение; тя била двигателят на семейството и се грижела за всичко; ищецът не можел да преодолее загубата на своята майка; отношенията между ищеца и баща му се влошили от момента, в който последният заживял с друга жена, като ищецът категорично се противопоставял приятелката на баща му да живее в къщата на неговата майка; детето на ищеца носи името на баба си А.. С оглед така установените обстоятелства и като е отчел продължителността и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди от загубата на неговата майка; възрастта на починалата към датата на ПТП /38 години/ и нейното обществено положение; факта, че ищецът е пълнолетен /21 години/ и работоспособен, има собствено семейство; липсата на данни загиналата да е страдала от заболявания; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта – внезапно, неочаквано, по начин, различен от естествения за всяко човешко същество; съдържанието на съществувалата между ищеца и майка му силна духовна и емоционална връзка; необратимостта на понесените морални болки и страдания; обществено – икономическите условия в страната към датата на ПТП /минималната работна заплата за страната е била в размер на 420 лева/, както и нивата на застрахователно покритие към този момент /минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени и имуществени вреди, вследствие увреждане или смърт, за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е била в размер на 10 000 000 лева/. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на понесените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 100 000 лева. Като е съобразил, че застрахователят доброволно е превел по банкова сметка на Д. А. М. сумата от 100 000 лева, апелативният съд е заключил, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В изложението си касаторът е направил искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулирал материалноправния въпрос, който е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС, а при обосноваване на соченото основание е навел доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД. Направил е и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е формулирал материалноправни въпроси, които са относими към спора и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД, е формирана постоянна съдебна практика – ППВС № 4 от 23.12.1968г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена връзка между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /в този смисъл са решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и други/. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определянето му, и е оценил значението им след обсъждане на събраните доказателства, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и минималната работна заплата към този релевантен момент. Поставеният от касатора втори въпрос се отнася само до част от обстоятелствата, установени от свидетелските показания и взети предвид от съда, като крайният извод е обусловен от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, относими към възприетите в постоянната съдебна практика критерии за справедливост. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост на атакуваното решение представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение