Определение № 36 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3639/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на П. Д. Д. срещу определение№2474 от 25.09.2020г по ч. гр.дело №2152/2020г на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено определение от №4335 от 24.06.2020г на Бургаски РС ,оставил без уважение искането на жалбоподателката на основание чл. 83, ал.2 ГПК да бъде освободен от държавна такса. Държавна такса е дължима по нейна въззивна жалба, срещу решението по делото Съображенията на въззивния съд са ,че жалбоподателката е собственик на ЕООД Макар че молителката не е семейна, не притежава недвижими имоти и автомобил, издържа две свои малолетни деца ,тя не страда от заболявания и няма пречка да реализира доходи към настоящия момент, с които да плати дължимата дължавна такса от 159 лева, която сума безспорно не е значителна ,а имущественото състояние на молителката позволява заплащането й. В жалбата се изтъква, че нейният установен и деклариран месечен доход е 473, 35 лева ,с която сума жалбоподателката осигурява както своята издръжка,така и тази на две малолетни деца в размер на 140 лв. Съображението ,че Д. е в работоспособна възраст е довело съда до направилни изводи. В изложението по допускане на касационно обжалване се поставят пет въпроса по които е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие практиката на ВКС: 1. За съпоставяне на общото материално състояние с останалите относими обстоятелства ,по който въпрос противоречието е с опр. № 290/2016г, 2-ро т.о. на ВКС, опр. № 612/2010г 2-ро т.о. на ВКС и др.; 2. Месечните разходи за заплащане на издръжка съставляват ли обстоятебство от което съдът се ръководи при искане по чл.83, ал.2 ГПК ,по който въпрос противоречието е с опр.№832/2014г на ВКС 3-то г.о; 3. При решаване на въпроса за освобождаване от дължавна такса съдът основава ли изводите си на преценката за всички разходи в производството,по който въпрос противоречието е с ТР № 6/2013г ОСГТК, опр.№342/2018г на ВКС 3-то г.о, опр №354/2013г на ВКС 1-во г.она ВКС и др. ;4. При определяне възможностите на едно лице следва ли да се съобразят минималните средства за живот ,данните за стойността на необходимата издръжка ,по който въпрос противоречието е с опр.№155 от 07.04.2020на ВКС 2-ро т.о; нарушава ли се правото на достъп до правосъдие когато се изисква д. такса от лице с доходи на границата на минимално необходимите за нормален живот, по който въпрос противоречието е с опр.№155 от 07.04.2020на ВКС 2-ро т.о Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по свързано поставените първи, втори ,четвърти и пети въпрос,които се свеждат до изискването при преценката на възможностите на лицето предвид неговите доходи, семейно положение и имотно състояние ,при освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК и при единствен източник на средства доходи от трудова заетост в размер на минималните за страната, да се съобразат разходите на молителя по издръжката на малолетни деца включително По поставените въпроси, обусловили допускане на касационната частна жалба до разглеждане следва да се изтъкне,че съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и константно установената практика на ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК .Съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, като определящо за преценката на съда значение значение има депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установаване на относимите обстоятелства,включително за месечните доходи на лица упражняващи свободна професия или занятие, от което се издържат .Критерият е комплексен В тази връзка се съобразяват ежемесечните разходи при осигурявана издръжка на малоленти деца, когато същите са установени за молителя. /опр №832/21.11.2014г на 3-то г.о, опр. № 345/23.07.2013г по ч гр.д №3339/2013г на 1-во г.о, опр №612/2010г по ч.т.д№564/2010г 2-ро т.о,опр№274/2015г по ч гр.д №1842/2015г 3-то г.о на ВКС и др./ След изясняване на общото материално състояние на страната ,като вземе предвид декларираното и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса ,като въз основа на това прецени дали страната разполага с достатъчно средства. Когато искането е направено при обжалване,то следва се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса по жалбата,а доколко страната разполага с достатъчно средства,за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство като цяло.Макар съгласно Закона за държавните такси съдът който разглежда делото да е овластен и отговорен за събирането им в полза на бюджета, водеща остава ролята на съда да правороаздава и да гарантира достъпа на страните до съдебна защита. Този приоритет налага законът в частта за държавните такси да бъде прилаган така,че правото на лицата в затруднено материално положение по чл. 83, ал.2 ГПК да бъде ефективно реализирано, а то може да се окаже накърнено от условието за събиране на държавна такса, когато при съпоставка с месечния доход на молителя плащането й ще намали минимално необходимите средства за неговото и на лицата които издържа съществуване. Частната жалба е основателна. Въззивният съд се е отклонил от установената съдебна практика като не е отчел ,че при молителката месечения доход е в размер на 473,35лв Негов единствен източник е предоставяне на фризьрски услуги, за което е регистрирано и едноличното дружество“Симона бюти“,на което Д. е собственик и управител.Без да е от решаващо значение за преценката на съда, налице са и представени от страната докателства за осигурителния доход за предходната година,който не е значително по- висок.Не е приложен указания в практиката на ВКС комплексен критерии .След като молителката не притежава друго имущество и източник на доходи ,нито спестявания, въззивният съд необосновано се е позовал на обстоятелството че тя е трудоспособна и не страда от заболявания,т.е би могла да си осигурява средства. Молителката не е семейна и е декларирала ,че осигурява издръжка две малолетни деца, съответно на 9г и 6г. Извод за затруднено материално положение може да се направи също и от тези обстоятелства по делото, които са дали основание на исковата претенция на насрещната страна и са безспорни.Бившият съжител на Д. претендира от нея връщането суми,с които я е подпомагал.При тези обстоятелства, заплащането на държавна такса по делото,по което Д. има качеството на ответник и дължимата държавна такса при обжалване е 159лв,би поставило същата в невъзможност да посрещне нуждите по осигуряване на своята и децата месечна издръжка. Обжалваното определение следва да бъде отменено Налице са съответните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК и жалбоподателят следва да бъде освободена от държавна такса по делото. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.