Определение № 283 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2713/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кейджей” ООД (н.) –гр.Петрич, срещу решение №1872 от 23.07.2019г., постановено по в.т.д.№671/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №5266/20.11.2018г. по т.д.№28/2018г. на Благоевградски окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на „Кейджей” ООД (н.) по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че чрез договор между страните (в случая - анекс №15/15.06.2015г.), страните могат да променят императивната разпоредба на чл.174 ЗЗД, предвиждаща, че при лихвоносно задължение договорната ипотека обезпечава лихвите за двете години, които предхождат връчването на призовката за доброволно изпълнение. Според касатора натрупаните възнаградителни лихви и лихви за забава, предмет на иска, са били падежирани преди сключването на анекса, поради което се отнасят за период извън двугодишния срок по чл.174 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на предявените отрицателни установителни искове по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за несъществуването спрямо кредитора „БАКБ” АД на обезпечение с договорна ипотека на паричните вземания съответно в размер на 1 006 648.99 евро – отсрочени възнаградителни лихви по анекс №15 и 124 260.89лв. – отсрочени лихви за забава по анекс №15. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част като е формулиран следния правен въпрос, който според касатора е обусловил решаващите изводи на съда и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Ползват ли се от правото на предпочитателно удовлетворение от учредената договорна ипотека възнаградителните лихви и лихвите за забава, изтекли преди двугодишния срок, предшестващ датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение по чл.174 ЗЗД, предоговорени с анекс към договора за банков кредит, но не включени в размера на сумата, за която се вписва ипотеката?”. В срока по чл.287, ал.1 ГПК са постъпили писмен отговор на касационната жалба от „Българо-американска кредитна банка” АД и писмено становище от синдика на „Кейджей” ООД (н.) – М. Ш., в които се поддържа, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същевременно в отговора и становището се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Ответникът по жалбата „БАКБ” АД претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не е представен писмен отговор на касационната жалба от „Инвест Къмпани” ЕООД. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от САС е потвърдил решение №5266/20.11.2018г., постановено по т.д. №28/2018г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на „Кейджей” ООД (н.) с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ против „Българо-американска кредитна банка” АД за установяване на несъществуване на обезпечение на следните паричните вземания, включени в списъка на синдика, на всички отсрочени възнаградителни лихви по анекс №15 размер на 1 006 648.99 евро и на всички отсрочени лихви за забава по анекс №15 в размер на 124 260.89лв. В частта му, с която е потвърдено въззивното решение, с което е отхвърлен иска за несъществуване на обезпечение за вземанията за разноски и в частта му, с която са уважени исковете за несъществуването на обезпечение на вземанията на банката за такса и застраховка, въззивното решение не е обжалвано, и е влялзо в сила. Въззивният съд е приел че исковите претенции по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ са допустими, посочвайки, че с решение от 11.04.2017г. е открито производство по несъстоятелност на „Кейджей” ООД, че в производството по несъстоятелност е бил изготвен списък на приетите вземания, срещу който е подадено възражение по реда на чл.690 ТЗ, което от своя страна е било отхвърлено с определение от 26.01.2018г. на съда по несъстоятелността и че исковата молба е подадена в срока по чл.694, ал.6 ТЗ. С касационната жалба не се оспорва приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, а именно, че: 1.) по силата на договор за банков кредит №ПЕ-02 от 26.11.2004г. и Анекс №1 от 26.01.20016г, Анекс №2 от 15.03.2006г., Анекс №3 от 15.05.2006г., Анекс №4 от 21.04.2007г. и Анекс №5 от 16.05.2008г. „Кейджей” ООД е получил от „БАКБ” АД банков кредит общо в размер на 2 840 000 евро, 2.) с нотариални актове, последният от които - нот.акт №116, т.1 по нот.дело №109/2008г. на нотариус Е.Я., вземанията по договора за кредит и анексите към него са били обезпечени с учредени ипотеки върху недвижими имоти на длъжника като е уговорено, че ипотеките обезпечават главница от 2 623 243лв., лихви, лихви за забава, както и разноски. 3.) с последния анекс, описан в договора за учредяване на договорна ипотека, е предвидено, че сумата по кредита ще бъде изплатена на 100 равни месечни вноски, а съгласно Анекс №4 крайният срок за погасяване на кредита е 20.09.2016г. като тази дата не е предоговаряна, 4.) с последващите анекси е уговорено отсрочване на плащанията на вноски с настъпил падеж, като са изготвяне погасителни планове. 5.) с анекс№15 от 15.06.2015г. страните са се съгласили,че остатъкът от дължимите суми по договора за кредит ще се погасяват съгласно подписания погасителен план като изрично се признава както размера на главницата, така и размера на отсрочените лихви и лихвите за забава, които следва да бъдат заплатени от заемателя в срок до 20.09.2016г. 6.) длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20167010400511 на ЧСИ А.Ц. на 09.01.2017г. Въззивният състав е акцентирал върху обстоятелството, че в последния по време договор за учредяване на договорна ипотека изрично е отразено, че същата се учредява за част от главницата в размер на 2 623 243лв., лихви, лихви за забава, както и разноски, от което следва извода, че посоченият размер касае само за главницата, а не изобщо за задълженията по кредита. Тълкувайки разпоредбата на чл.174 ЗЗД и с оглед уговореното в договора за кредит лихвоносно задължение, съдът е приел, че вземанията на кредитора за лихви са обезпечени с учредените ипотеки, доколкото същите се включват в двегодишния период по чл.174 ЗЗД. За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за признаване за установено по отношение на банката, че вземанията за възнаградителни лихви и за лихви за забава, произтичащи от договора за кредит, не са обезпечени с ипотека, въззивният състав е посочил, че лихвите, предмет на иска са с падеж, който попада в двугодишния период, визиран от закона. Според съда в случая двугодишният период започва да тече, считано от 09.01.2015г. (две години преди получаване на поканата за доброволно изпълнение), тъй като с подписването на анекс №15 падежът на лихвите е променен по съгласие на страните и с оглед на това съгласие лихвите се включват в този период. Съдът е отразил, че лихвите за забава също са включени в обезпечението съгласно изричната уговорка в договора за ипотека. Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението въпрос: „ Ползват ли се от правото на предпочитателно удовлетворение от учредената договорна ипотека възнаградителните лихви и лихвите за забава, изтекли преди двугодишния срок, предшестващ датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение по чл.174 ЗЗД, предоговорени с анекс към договора за банков кредит, но не включени в размера на сумата, за която се вписва ипотеката?”, не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът за правното значение на анекса към договора за кредит, с който се предоговарят размера на дължимите лихви и начинът за тяхното погасяване (с нов погасителен план) спрямо обезпечените вземания за лихви, въз основа на учредената ипотека, е въпрос по съществото на спора, чиито отговор е обусловен от конкретните съдържания на договора за кредит, на договора за учредяване на ипотека и на анекса към договора за кредит. Като се има предвид прогласеният в чл.9 ЗЗД принцип, че страните свободно могат да определят съдържанието на договора, както и че в разпоредбата на чл.174 ЗЗД няма забрана страните да уговарят обезпечаване на лихвите по лихвоносното задължение за целия период на погасяване на кредита, наличието или липсата на твърдяната от касатора хипотеза по чл.174, изр.2 ЗЗД, е пряко свързана с клаузите на договорите и тяхното тълкуване. В тази връзка формулираният от касатора въпрос е относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК по допускане на касация. Но дори да се приеме, че въпросът е значим за правния спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, зависимостта на отговора на така формулирания въпрос от конкретните факти по делото, изключва квалифицирането му като въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК. Както бе посочено по-горе не могат да бъдат отделени от конкретните клаузи в договорите, въпросите дали с учредените ипотеки (в случая с нот.акт №116, т.1 по нот.дело №109/2008г. на нотариус Е.Я.) се обезпечават всички лихви по договора за кредит от 2004г. и анекс №5 към договора или само лихвите за последните две години по см. на чл.174, изр.2 ЗЗД и респективно дали с анекс №15 се създава нов падеж на дължимите възнаградителни лихви и лихвите за забава, които попадат в двугодишния период по чл.174 ЗЗД. Ето защо на поставения от касатора въпрос не би могъл да се даде принципен отговор, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед факта, че настоящото производство приключва без допускане на касационно обжалване на въззивното решение и без провеждане на открито заседание, на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът „Кейджей” ООД (н.) следва да бъде осъден за заплати на „Българо-американска кредитна банка” АД сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,