Определение № 2150 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 716/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] и на И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д. срещу решение № 385 от 16.12.2022 г. по в. т. д. № 518/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260033 от 19.04.2022 г. по т. д. № 721/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено, при участието на подпомагащи страни – И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д., че „Дрийм“ ООД /н./, [населено място] дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 147 997 лв., представляваща законна лихва върху просрочена главница за периода 15.11.2010 г. - 30.09.2013 г., по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009 г., договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г. и договор за цесия от 06.11.2017 г., рег. № 8387/06.11.2017г., на нотариус № 526, с район на действие СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 19476/2019г. на Варненски районен съд, и е прекратено производството по делото по иска по чл. 422 ГПК на основание чл. 130 ГПК. В касационната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател мотивира становище, че въпреки обявяването на длъжника в несъстоятелност искът по реда на чл. 422 ГПК е допустим с оглед разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, тъй като вземането му е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти, собственост на трети лица, а именно третите лица помагачи С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д., последните двама в качеството на наследници на Д. Д.. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е счел предявения иск за недопустим, като не е съобразил установеното по делото обстоятелство, че с окончателно определение № 3937 от 27.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 3208/2020 г. на Варненски окръжен съд е обезсилен издаденият в полза на ищеца заедно със заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист за процесното вземане и е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, като в резултат на това е прекратено изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането, съответно възможността за насочване на изпълнението по отношение на имотите на третите лица. В касационната жалба се сочи, че тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявения иск, в какъвто смисъл е бил основният му довод. Касационният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли обжалваното решение да бъде отменено. Касаторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно. В касационната жалба на третите лица помагачи на страната на ответника „Дрийм“ ООД /н./ С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д. се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В жалбата се мотивира становище, че не са налице предпоставките по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ за предявяване от ищеца на иска по реда на чл. 422 ГПК срещу длъжника в несъстоятелност. Излагат се доводи, че ищецът не може да се легитимира като кредитор на длъжника по силата на представения договор за цесия от 6.11.2017 г., както и че процесното вземане е включено в одобрения списък на приетите вземания към длъжника като необезпечено с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ и това не е оспорено от праводателя на ищеца – „Уникредит Булбанк“ АД. Касаторите считат, че с оглед гореизложеното имуществото им не може да служи за обезпечаване на процесното задължение и ипотечното право е погасено. Излагат оплаквания, че въззивният съд в противоречие със задължителните указания по т. 13 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като е прекратил производството по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, не е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19476/2019 г. на Варненски районен съд. Релевират и доводи за неоснователност на предявения иск. Правят искане за обезсилване на въззивното решение, евентуално – за отмяната му. Касационните жалбоподатели С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д. поддържат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърдят, че въззивният акт е вероятно недопустим, както и очевидно неправилен. Считат, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед произнасянето на въззивния съд в противоречие със задължителните указания по т. 13 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В останалата част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да формулират конкретен правен въпрос. Длъжникът в несъстоятелност „Дрийм“ ООД /н./ чрез синдика З. Х. не е депозирал отговори на постъпилите касационни жалби. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и третите лица помагачи на страната на ответника С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д. не изразяват становище съответно по касационната жалба на третите лица помагачи и по касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното: Касационната жалба на С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д. – трети лица помагачи на страната на ответника е недопустима поради липсата на правен интерес. Правен интерес от обжалване на определение за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, съответно на въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото поради недопустимост на иска има ищецът, тъй като с тях се засягат процесуалните му права. Подпомагащата страна може да обжалва всяко определение, съответно решение, което е легитимирана да обжалва подпомаганата страна. В случая с оглед извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на предявения иск по чл. 422 ГПК атакуваното първоинстанционно решение е обезсилено и производството по делото е прекратено. Посоченото изключва правния интерес на ответника – търговско дружество от обжалване на решението и обуславя извод, че подпомагащите страни нямат правото да обжалват въззивното решение. Изложените в жалбата аргументи относно отсъствието на предпоставките по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, съответно доводите за наличието на забраната по чл. 637, ал. 6 ТЗ за образуване на дела срещу ответника – длъжник в несъстоятелност касаят само правилността на мотивите на въззивния съд, но не и крайния му извод за недопустимост на иска. Страната не може да обжалва само мотивите на съдебния акт, когато той я удовлетворява като резултат и не засяга правата й. По изложените съображения касационната жалба на третите лица помагачи на страната на ответника следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че с решение № 514/15.11.2010 г. по т.д. № 1749/2010 г. на Варненски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на ответника „Дрийм“ ООД, а с решение № 36/28.02.2011 г. по в. т. д. № 18/2011 г. на Варненски апелативен съд е определена начална дата на неплатежоспособността – 14.07.2009 г. Установил е, че процесното акцесорно вземане, произтичащо от договор за кредит № 637/05.10.2009г., е предявено с молба вх. № 54128/23.12.2010 г. заедно с множество други вземания на „Уникредит Булбанк“ АД към несъстоятелния длъжник по три кредитни правоотношения, прието е и включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелността на „Дрийм“ ООД. Съдът е посочил, че след получаване на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД синдикът на длъжника е отразил настъпилото частно правоприемство на основание договор за цесия от 6.11.2017 г., от който ищецът извежда правото си, в извлечението от списъка на кредиторите на „Дрийм“ ООД по чл. 693 ТЗ към 12.11.2019 г., в което са актуализирани и размерите на приетите вземания съобразно погасяванията със сумите, получени в резултат на осребряването на масата на несъстоятелността, като цесионерът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД фигурира в извлечение от списъка с прието вземане по договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г. в размер на сумата 147 997 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010 г. до датата на погасяването главното задължение в размер на 500 000 лв., като всички други приети вземания по този договор за кредит са погасени. В решението, предмет на обжалване, е установено, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 1678/2009 г. за приетата в производството по несъстоятелност сума от 147 997 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 30.09.2013 г. върху просрочена главница в размер на 500 000 лв., дължима по горевизирания договор за банков кредит, сключен между несъстоятелния длъжник и „Уникредит Булбанк“ АД, по ч. гр. д. № 19476/2019г. на Варненски районен съд. Въззивният съд е подчертал, че заповедта за изпълнение не установява други права на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въпреки че видно от документа по чл. 417, т. 3 ГПК Д. Д. и С. Д. са се задължили като солидарни длъжници по договора за кредит и същите са учредили ипотеки върху техни недвижими имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, в [населено място]- апартамент и гараж. Обстоятелството, че трети лица са обезпечили с имуществото си задължението на кредитополучателя, впоследствие обявен в несъстоятелност, е прието от съда за значимо само при преценката относно наличието на предпоставките на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ. Въззивният съд е формирал извод, че обезпечаването на процесното задължение на несъстоятелния длъжник по договора за кредит с ипотека върху недвижими имоти, собственост на третите лица, конституирани по тяхно искане в производството по чл. 422 ГПК като подпомагащи страни на ответника, се установява в достатъчна степен за нуждите на преценката на съда за приложение на изключението по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ от представените от кредитора цесионер „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, доказателства за вписване на ипотека и подновяване на вписване. С оглед установеното в решението при позоваване на практиката на ВКС е прието, че в хипотезата, когато вземането на кредитора към длъжника е обезпечено с имущество на трето лице /ипотекарен или заложен длъжник/, кредиторът не е длъжен да се снабди с изпълнително основание директно срещу третото лице, за да проведе принудително изпълнение срещу ипотекираното/заложеното имущество на третото лице, а може да се ползва от субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист, които съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК се разпростират върху третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга; изпълнителният лист има сила срещу третото лице, когато взискателят насочи изпълнението върху вещта, служеща за обезпечение. Направил е извод, че в случая се установяват необходимите предпоставки за приложение на изключението по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ от забраната да се образуват срещу длъжника ответник нови съдебни производства по имуществени дела, поради което образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 19476/2019г. на Варненски районен съд е допустимо. Като е съобразил целта на иска по реда на чл. 422 ГПК, правния интерес от предявяването му при подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и последиците от влизането в сила на решението по такъв иск, решаващият състав е мотивирал становище, че приемането на предявено в производството по несъстоятелност вземане при условията на чл. 693 ТЗ наподобява ефекта на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 422 ГПК, като създава безспорност в отношенията между длъжника и кредитора /и другите кредитори на несъстоятелността/ относно съществуването на вземането и правото на кредитора на принудително удовлетворение в производството по несъстоятелност. Приел е, че ако вземането е придобило преди завеждането на иска статут на прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ или придобие такъв статут в хода на процеса, кредиторът няма правен интерес съответно от провеждане или продължаване на исковото производство по чл. 422 ГПК и същото подлежи на прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. Съдът е посочил, че в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422 ГПК като продължение за заповедно производство срещу несъстоятелен длъжник, при приложение на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, допустимостта на исковото производство зависи от това дали на кредитора е издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че когато кредиторът разполага с изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, липсва правен интерес от воденето на иск по чл. 422 ГПК, тъй като целта на производството - получаване на изпълнителен лист за вземането с оглед реализиране на правата по чл. 429, ал. 3 ГПК вече е постигната. Въззивният съд е намерил, че в конкретния случай, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 19476/2019 г. на Варненски районен съд на кредитора е издаден изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК и се провежда принудително изпълнение върху имущество на третите лица, учредили договорна ипотека върху техни имоти за обезпечаване дълга на несъстоятелния длъжник, поради което не е налице правен интерес за предявяване и разглеждане на иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване в отношенията между страните - кредитор с прието вземане и несъстоятелен длъжник, съществуването на процесното акцесорно вземане. По тези съображения на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Формирал е извод, че се касае до хипотеза, в която заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издадени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу несъстоятелния ответник „Дрийм“ ООД /н./, за паричното вземане, предмет на иска, не подлежат на обезсилване, тъй като подаденото от синдика възражение по чл. 414 ГПК не е произвело целеното правно действие поради признаването на вземането за съществуващо с включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника преди издаване на заповедта за изпълнение. Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да съществува и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите. Всяко оплакване, което предполага допълнителна проверка и анализ на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Касаторът ищец „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД аргументира наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с твърдения, че при формиране на решаващия извод на въззивният съд за липсата на правен интерес за предявяване и разглеждане на иска по чл. 422 ГПК съдът е съобразил само издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца по чл. 418, ал. 2 ГПК, но не е взел предвид основния му довод за интерес от предявения иск поради обезсилване на изпълнителния лист и прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на него, с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. С оглед сочения от касационния жалбоподател порок на въззивното решение, същото следва да се допусне до касационно обжалване по касационната жалба на дружеството на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. На основание чл. 25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 959, 94 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение