Определение № 298 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2554/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Корпоративна търговска банка” АД, [населено място]/н/, против определение № 2756 от 12.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2925/2019 г. на Апелативен съд София. Ответникът по касационната жалба – „Ню Лайт Хаус“ ЕООД, [населено място], чрез управителя си Р. А. депозира отговор, с който оспорва наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване и релевира аргументи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София, е оставил без уважение частна жалба срещу разпореждане № 4766/12.04.2019 г., постановено по т.д. № 2139/2018 г. на СГС, с което е върната исковата молба № 131691/12.10.2018 г. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, съгласно която исковете по чл.645, 646 и 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, могат да бъдат предявени от синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, а ако прихващането било извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът започвал да тече от извършването на прихващането. Прието е, че щом производството по несъстоятелност е открито с решение по чл. 630 ТЗ, срокът започва да тече от датата на постановяване на решението по ал. 1 ТЗ, на която дата съгласно чл. 634а ТЗ производството се смята за открито. В случая производството по несъстоятелност по отношение на ответника било открито с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ от 22.12.2016 г., поради което срокът по чл.649, ал.1 следвало да се отчита от тази дата. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че след като първоинстанционният съд бил постановил спиране на производството след откриването му, то и срокът за предявяване на настоящите искове започвал да тече от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство, а не от датата на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че възобновяването по чл.632, ал.2 ТЗ било поради отпаднала пречка за по-нататъшното му развитие, при установеност, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Тъй като спирането било отменено, поради начална липса на основание за спиране на производството за несъстоятелността, то същото не се възобновявало по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ, а продължава. Като неоснователни са възприети и наведените доводи, че при отчитане на спирането на срока по време на спряното производство по несъстоятелност, същият не е изтекъл. И в тази хипотеза, съдът е обосновал, че срокът е изтекъл на 04.10.2018 г., а исковата претенция е предявена след изтичането му. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1. „Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ?“., 2. „Във връзка с течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, съществува ли разлика дали възобновяването на производството е след решение за спиране по чл. 632, ал. 1 или по чл. 632, ал. 5 ТЗ?“, 3. „В хипотеза на открито производство по чл. 630, ал. 1 ТЗ, впоследствие спряно по чл. 632, ал. 5 ТЗ и след това възобновен по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тече ли преклузивният едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ и от кой момент същият следва да се брои – от момента на обявяване на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ или от момента на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ?“ и 4. „В хипотеза на открито производство по чл. 630, ал. 1 ТЗ, впоследствие спряно по чл. 632, ал. 5 ТЗ и след това възобновено по чл. 632, ал. 2 ТЗ, започва ли да тече нов срок за предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ от възобновяването му или продължава да тече старият срок?“ Жалбоподателят е развил съображения за липса на съдебна практика по въпроса относно последиците на решението за спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ за исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ, поради което счита, че е необходимо да бъде създадена „база за трайна и безпротиворечива „такава. С определение № 17/14.01.2020 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на ТР ОСТК № 2/ 2018г. на ОСТК, тъй като е констатирано, че съдържателно въпросите под№1 и 2 са еднозначни и същите могат обобщено да се сведат до въпроса, който ВКС, ТК е подложил на тълкуване с цитираното тълкувателното дело. С ТР ОСТК № 2/13.07.2020 г. ОСТК е прието, че спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В мотивите на решението е посочено, че същият тече от решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а не от обявяване на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ на спряното по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по несъстоятелност и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ не се влияе от спирането на делото по несъстоятелност, доколкото по своя характер този срок е преклузивен, поради което течението му не може да се прекъсва и спира. Предвид така дадените разрешения настоящият състав намира за обоснован общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношения на формулираните въпроси, които са релевантни към решаващите изводи на въззивния съд и са обусловили волята му при постановяване на обжалвания акт. Не е налице, обаче, специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на определението на САС до касационно обжалване. С постановяване на тълкувателно решение, задължително на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ за всички съдилища, по поставените от касатора въпроси се изключва приложението на поддържаното основание. Така и във връзка с течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ /въпроси 2, 3 и 4/ с ТР ОСТК №2/18 е възприето, че съществува разлика дали възобновяването на производството е след решение за спиране по чл. 632, ал. 1 или по чл. 632, ал. 5 ТЗ, като в първата хипотеза срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ да започва да тече от вписването в ТР на възобновяване на производството, тъй като няма легитимирано лице (синдик) да предяви исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ, а във втората с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ или по чл. 630, ал. 2 ТЗ започва да тече едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, който не се спира. Доколкото възивният съд не се е отклонил от така дадените разрешения, то и не се обосновава наличие и на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед това, не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение