Определение № 2891 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Виваком България“ЕАД срещу въззивно решение №270/ 18.12.24г., постановено по в.гр.д. 700/24г. на Ловешки окръжен съд, с което са уважени исковете на П. К. Т. по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищцата твърди в исковата молба, че е уволнена дисциплинарно. В заповедта за дисциплинарно уволнение й се вменяват три нарушения на трудовата дисциплина: 1. За това, че като управител на търговски обект в [населено място] на работодателя „Виваком България“ЕАД, не е осъществила контрол и е допуснала служители на длъжност „сътрудник продажби“ в магазина да използват чужди лични кодове за достъп до системата. По сигнал на служителка А. Д. било установено, че на 27.11.23г. и 28.11.23г. друга служителка- Х. Ч., е използвала паролите и кодовете на А. за достъп до работната система и извършила вместо А. поръчки за активация, преподписване на услуги; 2. Като управител допуснала да се променят тарифни планове на клиенти от бизнес план към план за лица със специални слухови или зрителни увреждания, без да е въведен индентификационен номер на ТЕЛК. Било установено, че това станало за дружество „П Краси 99“ ЕООД; 3. Като управител не упражнила контрол и допуснала договорите за промяна собственост на „П Краси 99“ ЕООД да бъдат подписани за заместван абонат (за дружеството) от различни лица, които не са пълномощници. Ищцата твърди в исковата молба, че паролите и кодовете за достъп били предоставяни на други служители, при отсъствието на служителя титуляр, но с негово съгласие, за да не се връщат клиенти и за да се изпълнява работата срочно. Това станало със знанието, съгласието и указанието на регионалния мениджър Д.. Освен това никъде в ПВТР и Политиката за поверителност и защита на лични данни нямало изрична забрана за това да служителите да си предоставят паролите и кодовете за достъп до работната система. Относно другите две нарушения ищцата е представила ТЕЛК на управителя на „П Краси 99“ ЕООД и декларация от управителя за потвърждаване на всички подписи, поставени на договорите за смяна на собственост, извършени от името на дружеството. След първото по делото заседание работодателят е представил Инструкция за работа с лични данни и корпоративна информация в магазинната мрежа на БТК ЕАД, където на стр.8, в т. 4.7.2. Правила за съхраняване на лични данни, в подточка 14 е записано, че всеки служител е длъжен да ползва само персоналните си пароли за достъп до системите и че не се допуска предоставяне на пароли от един служител на друг. Тази Инструкция е оспорена в съдебно заседание от ищцата с твърдения, че не й била връчена и била създадена за нуждите на процеса, не се споменавала в заповедта за уволнение, не е представена с отговора на исковата молба, не била публикувана на вътрешния портал на работодателя и не била сведена до знанието на служителите и на управителя. В исковата молба ищцата оспорва квалификацията на нарушенията като тежки нарушения на трудовата дисциплина. В срока за отговор работодателят е възразил по оспорванията на ищцата. Според работодателя ищцата била извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина. Въззивният съд е приел, че не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в първия случай- при предоставянето на чужди кодове и пароли за достъп до системата за работа, целта била да се обслужат клиентите срочно и не е имало изтичане на информация за лични данни. Относно второто нарушение не било установено в кой случай е предоставен тарифен план за лице с увреждане, без да е имало издаден ЕР на ТЕЛК. Относно третото нарушение също не било установено договорите да са били подписани от лице без представителна власт. Въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал.1, т.1, 2 КТ. В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 КТ. Поставят се следните въпроси: Следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, да се отчита обществената значимост на професията и характера на извършваната дейност? Следва ли да се отчитат възможни негативни последици, които противоправното поведение на служителя може да предизвика? Следва ли в обжалваната заповед да са посочени правните норми, нарушени от работника и документите, където те се съдържат? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса са поставени във връзка с извода на въззивния съд, че нарушението на трудовата дисциплина не е „тежко“, за да бъде наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“. Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС относно понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина“ и относно критериите за тази квалификацията. Относно първото вменено нарушение в заповедта за уволнение, а именно че ищцата е допуснала служители да използват чужди лични кодове за достъп до компютърната системата за работа, работодателят не е доказал при условията на пълно и главо доказване, че забраната за ползване на чужди кодове е била въведена като правило на трудовата дисциплина в Правилника за вътрешния трудов ред и че работниците и служителите са били запознати с тази забрана. Напротив, работодателят извън преклузивния срок, след първото по делото заседание, е представил Инструкция за работа с лични данни и корпоративна информация в магазинната мрежа на БТК ЕАД, където на стр.8, в т. 4.7.2. от Правила за съхраняване на лични данни, в подточка 14 е записано, че всеки служител е длъжен да ползва само персоналните си пароли за достъп до системите и че не се допуска предоставяне на пароли от един служител на друг. Това доказателство обаче е преклудирано. Освен това, тази Инструкция е оспорена от ищцата с твърдения, че не й е връчена и била създадена за нуждите на процеса, не се споменавала в заповедта за уволнение, не е представена с отговора на исковата молба, не била публикувана на вътрешния портал на работодателя и не била сведена до знанието на служителите и на управителя. В тежест на работодателя е да установи, че тази Инструкция е била известна на ищцата като част от правата и задълженията й по трудовия договор, но работодателят не е извършил такова доказване. В обобщение работодателят не е доказал първото вменено нарушение на трудовата дисциплина. Не е доказано и третото вменено нарушение на трудовата дисциплина, доколкото подписите за юридическото лице са потвърдени от управителя на дружеството. Единствено и само относно второто нарушение има формално нарушение на правилата, доколкото е променен тарифен план без да е посочен идентификационен номер на ЕР на ТЕЛК. Нарушението е само формално, тъй като ищцата още в обясненията си, а и с доказателствата по делото е установила, че такова ЕР на ТЕЛК е съществувало към момента на промяната на тарифния план от бизнес план към план за лица със специални слухови или зрителни увреждания. Това формално нарушение не опорочава сключения договор, нито е било възможно да причини вреда или да застраши интересите на работодателя. Третият въпрос относно необходимостта работодателят да посочва в заповедта за уволнение нарушеното правило от трудовата дисциплина, не е обуславящ, доколкото работодателят не е посочил и не е доказал в производството по делото, че такова правило- забрана да се ползват чужди лични кодове, е съществувало в Правилника за вътрешния трудов ред и че служителите са били уведомени или запознати с него. В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и искането, направено с отговора на касационната жалба, в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция, представляващи 1000лв. платен адвокатски хонорар, видно от представена разписка за плащане. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО