Определение № 2434 от 19.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1269/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

„Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност чрез адв. К. обжалва определение № 2070/10.08.2023 г. по т.д. 1791/23 г., САС, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, в частта относно предявен евентуален отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на правно отношение по договор за особен залог на търговско предприятие от 23.03.2015 г., поради противоречие със закона и добрите нрави и като привиден (симулативен).

Излага съображения, че определението по делото е недопустимо, защото производството пред СГС било образувано по предявени главни искове за прогласяване нищожност на договор за особен залог на търговско предприятие от 23.03.2015 г., поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, симулативност, съединени евентуално с иск за признаване на установено, че не съществува правоотношение по особен залог върху търговско предприятие на ответника „Елит петрол Ловеч“ ЕАД и че ответникът „Кристал асет мениджмънт“ ЕООД не е привилигирован кредитор, както и евентуален иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителна по отношение на ищеца извършената от ответника „Елит петрол“ АД апортна вноска в капитала на „Елит петрол Ловеч“ ЕАД. Евентуалният иск би бил разгледан само ако се сбъдне вътрешното процесуално условие, разглеждането на главните искове за нищожност на същата правна сделка.

В случая съдът не бил разгледал главните искове и в отклонение на чл. 6 от ГПК постановил недопустимо определение.

Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като съдът не можел да се произнесе по евентуалния иск, без преди това да се произнесе по главния иск. Изводът, че липсва иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД бил несъответен на данните по делото, имало предявен иск за обявяване на относителна недействителност на разпоредителните сделки с имуществото, включено в предмета на особения залог. Изводът на въззивния съд бил неправилен, тъй като именно наличието на висящо производство с предмет недействителност на разпоредителните сделки с имуществото, предмет на залога, обуславял правния интерес от атакуване на сделката, с която се учредява залога, тъй като отричаното на съществуването на правоотношението по особения залог, не би могло да върне в патримониума на кредитора, имуществото на длъжника, без да се обяви и недействителността на разпоредителната сделка.

Излага обстоятелства относно наличието на правен интерес относно евентуално предявения иск за установяване несъществуване на заложно право с наличието на висящо дело 25/19 г. по описа на ОС – Видин, с предмет искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 108 ЗС, с които се иска обявяване по отношение на кредиторите на недействителни на извършения апорт от „Елит Петрол“ АД в капитала на „Елит Петрол – Ловеч“ ЕАД, договор за особен залог на предприятие на „Елит Петрол Ловеч“ ЕАД между „Кристъл асет менждимънт“ ЕООД, „Елит Петрол Ловеч“ ЕАД и солидарните длъжници „ Елит Петрол“ АД, „Петрол „ АД и „Нафтектс петрол“ ЕООД. Прехвърлителните сделки, извършени в периода от 09.06.2015 г. до 21.07.2015, г. с които „Кристъл асет мениджмънт“ ЕООД в резултат на изпълнение по ЗОЗ е продало 147 бензиностанции на „Прима консулт индъстри“ ЕООД, като било поискано след обявяване на относителната недействителност на разпоредителните сделки, да се иска предаване на владението на бензиностанциите, на основание чл. 108 от ЗС.

Моли да се отмени определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Допустимостта на евентуалния иск, обусловена ли е от разглеждането и произнасянето на решаващия спора съд по главния иск?

2. Допустимо ли е разглеждането на евентуалния иск, включително и преценката относно неговата допустимост, без съдът да се е произнесъл по предявения главен иск?

По посочените правни въпроси касаторът бил се произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 39 от 07.03.2017 г по т.д. 582/16 г., II ТО, решение № 117 от 31.05.2016 г. по гр.д. 567/15 г., III ГО, решение по т.д. 2232/14 г., ВКС, с което касаторът счита, че обуславя основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът „Кристъл асет мениджмънт“ ЕООД чрез адв. Градинарски оспорва частната жалба. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита, че при липса на обоснован правен интерес по евентуалния иск, то правилно съдът е прекратил производството по делото.

Ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД чрез адв. Т. оспорва частната жалба. Излага съображения, че не е налице обосноваване на допълнително основание по поставените правни въпроси, като посочените решения от частния жалбоподател не били във връзка с разрешения от въззивния съд правен въпрос.

От „Петрол“ АД, „Елит петрол“ АД чрез пълномощник А. К. и „Елит петрол Ловеч“ ЕАД чрез адв. С. не са постъпили отговори на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по евентуалния иск, предявен от „КТБ“ АД, в несъстоятелност срещу „Елит Петрол“ АД, „Елит Петрол Ловеч“ АД, „Нафтекс петрол“ ЕООД, „Кристъл мениджмънт“ ЕООД, въззивният съд е приел, че са предявени обективно и субективно съединени искове за прогласяване нищожността на договора за особен залог на търговско предприятие на „Елит Петрол Ловеч“ ЕАД, сключен на 23.03.2015 г. между „Кристъл Алсен мениджмънт“ (залогоприемател и кредитор) и „Елит Петрол Ловеч“ ЕАД, (длъжник и залогодател) и солидарните длъжници „Елит Петрол АД, „Петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД, поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и като привиден /симулативен и в условията на евентуалност, ако се уважат исковете за нищожност да се приеме, в отношенията на страните, че не съществува особен залог, сключен на 23.03.2015 г. между „Кристал Асет Мениджмънт“ ЕООД и „Елит Петрол Ловеч“ върху търговското предприятие на „Елит Петрол Ловеч“ ЕАД, както и да се признае в отношенията между страните, че „Кристал Асет Мениджмънт“ ЕООД не е првилигирован кредитор по отношение на имуществото на „Елит Петрол Ловеч“ и да се обяви за недействителна по отношение на ищеца извършената непарична вноска от „Елит Петрол“ АД в капитала на „Елит П. Ловеч“ ЕАД.

Съдът е приел, че посочените факти и петитум са относно отрицателен установителен иск, с който се цели да се признае за установено в отношенията между страните несъществуването на правоотношения, произтичащи от договора за особен залог. Прието е, че ищецът е трета страна спрямо договора за особен залог от 23.03.2015 г., като с оглед чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предяви права от чуждо име. За ищеца, предявеил установителен иск, с който се отрича съществуването на правно отношение, е налице правен интерес когато твърди, че е кредитор и с прогласяването му за нищожен, респ. с отричане съществуването на произтичащи от него правоотношения ще реализира възможността си да се удовлетвори от имуществото, което е негов предмет. Въпреки многократно предоставената за целта възможност, ищецът с допълнителните уточнителни молби не бил обосновал правен интерес от евентуален иск, с който отрича съществуването на правоотношения, произтичащи от оспорения договор за особен залог, при положение, че е предявил иск за нищожност на същия договора за особен залог, с положенителния изход, по който ще почерпи идентична правна защита. Освен това и иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на имуществото, прехвърлено с апорт, предмет на договора за особен залог и евентуалното уважаване, на които ще се гарантира възможност за принудително изпълнение не бил обосновал, че правен интерес произтичащ от качеството на кредитор на банката се обосновава с евентуално благоприятния изход по цитираните дела, тъй като в този случай се явявал преджевременно предявен отрицателният установителен иск.

Допускането на касационно обжалване на преграждащите търсената защита определения, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличие на основания, обуславящи извод, че определението вероятно е нищожно, поради което липсва основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение на доводите на частния жалбоподател относно недопустимост на обжалваното определение, основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, обуславящи вероятност обжалваното определение да е недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по редовността на исковата молба, изследвайки и наличието на правен интерес от търсената от ищеца защита, по главния иск и по евентуалния иск. Преценявайки, предявените при условията на обективно евентуално и пасивно субективно съединяване на искове, иск за прогласяване нищожност на договор за особен залог, евентуално съединен с иск за установяване несъществуването на заложно правоотношение, основано на този договор за особен залог, въззивният съд на първо място е приел, че двата иска са предявени при едни и същи основания. Това е обусловило извод, че при конкретно посочените основания за нищожност на договора за особен залог, в случай, че искът за прогласяване нищожност на договора за особен залог, бъде уважен, то при същите обстоятелства, искът за установяване несъществуване на заложно правоотношение няма да бъде разгледан. Ако искът за прогласяване на нищожност при същите посочени обстоятелства, бъде отхвърлен, то не може да се приеме, наличието на правен интерес от разглеждане и на иска за установяване несъществуването на спорното правоотношение. Изрично е подчертано, че ищецът не е отстранил посочените му нередовности на исковата молба и не е посочил различно основание на евентуално съединения иск. За да е допустимо произнасянето на съда, с исковата молба следва да се предявени искове, които са редовно заявени, при ясни обстоятелства и петитум. В този смисъл, въззивният съд, преценявайки, че едни и същи основания са свързани с евентуално предявените искове, е преценил, че е невъзможно произнасянето по евентуално съединения иск. Не може да се приеме, че това е основание за вероятна недопустимост на обжалваното определение, доколкото e свързано и с преценка дали исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК.

По отношение на първия формулиран правен въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че с така формулирания правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Основният извод на въззивния съд, обосноваващ потвърждаване на определението за прекратяване на производството по делото, е свързан с посочването на едни и същи обстоятелства по отношение на евентуално съединените искове, като същественото е, че целеният резултат, при произнасянето по евентуалния иск, не би могъл да се получи, ако бъде отхвърлен главния иск. Спецификата на предявените искове, при едни и същи посочени основания, е обусловила извод за недопустимост на предявения евентуален иск. По отношение евентуалното наличие на основания, обуславящи и иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, въззивният съд е подчертал, че искът установяване липса на заложно правоотношение, би бил преждевременно предявен. Въззивният съд е изхождал от редовността на исковата молба, както и допустимостта на исковете с оглед търсената защита. Поради това не може да се приеме, че поставеният правен въпрос е обуславящ изхода на делото.

По отношение на втория формулиран правен въпрос, отново следва да се подчертае, че съдът не се е произнесъл по посочения от касатора начин. В поставените въпроси, както и в поясняващите ги обстоятелства в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, касаторът счита, че мотивите на съда са относно търсената от ищеца защита. В случая, както бе посочено е отчетена спецификата относно исковете, а именно, че главният иск е относно нищожност на договор за особен залог и при същите основания, при които е предявен иска се иска и установяване несъществуване на заложното право, без да е изяснено какъв е интересът от тази защита. Така въззивният съд е преценил, че в така очертаната хипотеза е недопустимо при едни и същи обстоятелства да има интерес от евентуално съединения иск, с оглед вида на търсената защита по главния иск. Спецификата на посочените искове, изключва наличието на общо основание за допускане на касационно обжалване. Сочената от касатора съдебна практика относно допустимостта и редът за разглеждане на евентуалните искове не е приложима в случая, доколкото засяга наличието на обективно евентуално съединени искове, при наличието на различни основания на предявените искове.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Така мотивиран Върховният касационен съд