Определение № 50341 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 763/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дойч Инвест“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 77 от 25.11.2021 г. по в. т. д. № 198/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено Решение № 5 от 17.06.2021 г. по т. д. № 59/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дойч Инвест“ ЕООД, против „Технострой Инженеринг 99“ АД, иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на всички решения, взети по точки от 1 до 7 от обявения дневен ред на проведеното на 20.08.2020г. общо събрание на акционерите на „Технострой Инженеринг 99“ АД.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се претендира отмяната му. Касаторът моли да му бъдат присъдени направените разноски за трите съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. Следва ли съдия, който е разгледал и решил в друго предходно съдебно производство определен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора по настоящото образувано впоследствие спорно исково производство, по което е поискан неговия отвод, да бъде отстранен от състава на съда, на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК ?;

2. Допустимо ли е приети от въззивния съд в решението мотиви относно определен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора по настоящото производство да почиват единствено на копия от документи, които в нарушение на процедурата по чл. 192 ГПК не са представени в оригинал и не са приети като доказателства по делото ?;

3. Задължен ли е въззивният съд да отстрани съществените нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд относно нарушаване на принципа на безпристрастност при разглеждане и разрешаване на спора по делото и относно нарушения на процедурата по чл. 192 ГПК ?;

4. Задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи самостоятелни мотиви по тях ?;

5. Задължена ли е въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка събраните доказателства, включително тяхното приемане/неприемане и годност, както и да обсъди в пълнота защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство ?

Твърди се, че така формулираните процесуалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 2 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с Решение № 505 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 91 от 04.04.2019 г. по гр. д. № 3595/2018 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 12 от 26.03.2019 г. по т. д. № 606/2018 г. на ВКС, I т. о. – основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същите въпроси се твърди и наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

6. Какъв е характерът на винкулираните акции съгласно чл.185 ал.2 изр.2 ТЗ и какви са правните последици от прехвърлянето им ?

7. Следва ли да се счита за относително недействителна извършената в конкретния случай сделка по прехвърляне на поименни акции, която в отношенията между прехвърлител и приобретател е породила действие, валидна е и е действителна, както и е призната от акционерното дружество, и е вписана в книгата на акционерите на това дружество ?“

8. Кога една извършена прехвърлителна сделка на поименни акции следва да се счита за относително недействителна по отношение на акционерно дружество, при липса на вписване или/и при извършено вписване в книгата на акционерите водена при дружеството ?

9. Може ли да се допусне до участие и гласуване в ОСА на акционерно дружество лице, което преди провеждане на ОСА е извършило валидно и действително прехвърляне на притежавани поименни акции, за което прехвърляне акционерното дружество е уведомено по реда на чл. 184 ал.4 ТЗ от приобретателя на поименните акции и е извършено вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите водена при дружеството ?

10. Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на прехвърлителя и на приобретателя на акциите и по-специално на правото им на участие и глас в ОСА?

11. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните ?

По тези въпроси се твърди противоречие между изводите до които е достигнал въззивният съд с Решение № 19 от 08.08.2019 г. по т. д. № 2511/2017 г. на ВКС, II т. о., Решение № 151 от 06.01.2020 г. по т. д. № 2359/2018г. на ВКС, II т. о., Решение № 1860 от 19.11.2001 г. по гр. д. № 478/2001 г.. на ВКС, V г. о., Решение № 327 от 14.04.2003 г. по гр. д. № 2650/2002 г. на ВКС, V г. о., Решение № 204 от 06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 52 от 25.04.2013 г. по т. д. № 472/2012 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 14 от 25.03.2010 г. по т. д. № 524/2009 г. на ВКС, I т. о., което според касатора обосновават допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че по поставените въпроси е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорите по тях са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, обосновано с липсата на подробна правна уредба и практика на ВКС.

Независимо от сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, релевантни към поставените по-горе въпроси, се твърди и основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, обосновано с довода, че същото е очевидно неправилно.

Ответникът „Технострой Инженеринг 99“ АД, чрез процесуалния му представител, депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Третото лице – помагач „Трейс Груп Холд“ АД, в законоустановения срок не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от касатора „Дойч Инвест“ ЕООД иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на ответното акционерно дружество, проведено на 20.08.2020г., поради участие в същото на лица, които нямат качеството на акционери, а именно С. П. И. и „Трейс Груп Холд“ АД, с гласовете на които са взети процесните решения.

За да потвърди обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск, съставът на въззивния съд, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, е изложил и собствени фактически и правни съображения след обсъждане на представените по делото доказателства и доводи на страните.

По очертаните с касационната жалба спорни въпроси съставът на апелативния съд е изложил следните мотиви:

На свиканото по инициатива на акционера С. П. И. и проведено на 20.08.2020г. общо събрание на акционерите на ответното дружество „Технострой Инженеринг 99“ АД, с гласовете на „Трейс Груп Холд“ АД - акционер с 8 251 бр. акции и С. И. П. - акционер с 8 350 бр. акции - общо 16 601 бр., са взети следните решения: - за приемане на годишен и консолидиран финансов отчет, доклад за дейността на дружеството за 2018 г. и доклада на експерт-счетоводителя относно финансовия отчет; - за преразпределяне печалбата на дружеството за 2018г. и отнасянето й към фонд „Резервен“; - избор на експерт счетоводител за 2019 г. и определяне на възнаграждението му за отчетите на „Технострой-Инженеринг 99" АД, „Пътно Поддържане -Елхово" ЕООД, и „Зенитстрой Инженеринг 99" ЕООД и консолидирания отчет на „Технострой- Инженеринг 99" АД; - приемане на годишен и консолидиран финансов отчет, доклад за дейността на дружеството за 2019г. и доклада на експерт-счетоводителя относно финансовия отчет; - за преразпределяне печалбата на дружеството за 2019г. и отнасянето й към фонд „Резервен“; -избор на експерт-счетоводител за 2020 г. и определяне на възнаграждението му за отчетите на „Технострой-Инженеринг 99" АД, „Пътно Поддържане -Елхово" ЕООД и „Зенитстрой Инженеринг 99" ЕООД и консолидирания отчет на „Технострой-Инженеринг 99" АД, както и за промяна на персоналния състав на СД на „Технострой Инженеринг 99“ АД с мандат до 11.06.2023г. За тези решения въззивното дружество - ищец „Дойч Инвест“ ЕООД с 8 351 бр. акции, чрез Д. Д., а също и като пълномощник на други двама миноритарни акционери с общо 15 бр. акции, или - общо 8 366 бр. акции, са гласували против, като с оглед съотношението на гласувалите с право на глас, въззивният съд е приел, че правилно решенията са отчетени като приети.

Като неоснователно е преценено поддържаното и пред въззивната инстанция възражение, че „Трейс Груп Холд“ АД не е имало право на глас, поради прехвърлянето чрез джиро от 18.04.2019г. на притежаваните от него 8 251 бр. акции изцяло в полза на „Омакс“ ЕООД, за което на 19.04.2019г. било извършено вписване в книгата на акционерите, обвързващо акционерното дружество, въпреки неизпълнението на предвиденото в чл.185, ал. 2, пр.2 ТЗ, вр. чл.27, ал.2, т.4, б.„з" и чл. 29, ал.4, изр.2, вр. чл.13, ал.4 от Устава условие за единодушно прието решение за съгласие за прехвърлянето от СД. Въззивният съд е приел, че към момента на извършеното прехвърляне на акциите с джиро от 18.04.2019г. е действал Устав на „Технострой Инженеринг 99“ АД от 16.06.2011г., обявен по партидата на дружеството на 01.07.2011г., като в чл.13, ал.4 от същия, в съответствие с чл.185, ал.2, пр.2 ТЗ, е предвидено условие за извършване на различни разпоредителни сделки - продажба, замяна, дарение и др., а именно - само със съгласие на СД, което според изискването на чл.27, ал.2, т.4, б.„з" и чл.29, ал.4, изр.2 от Устава следва да е дадено с единодушно решение. При липса на спор досежно неспазването на това изискване, въззивният съд е приел, че приобретателят на акциите не се легитимира като акционер спрямо останалите акционери в дружеството и спрямо самото дружество, поради което сключената в нарушение на предвиденото в устава условие сделка не е породила действие и се явява относително недействителна. Констатирано е също така, че по относителната недействителност на извършеното от „Трейс Груп Холд“ АД в полза на „Омакс“ ЕООД прехвърляне с джиро от 18.04.2019г. на винкулирани акции, без да е спазено условието за разпореждане с тях, страните не спорят - по отношение на тях е постановеното и влязло в сила на 05.03.2020г. Решение № 1/15.01.2020 г. по т. д. № 51/2019 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което, по иск на „Дойч Инвест“ ЕООД са били отменени други решение на общото събрание на акционерите, поради участието в него на приобретателя „ОМАКС“ ЕООД.

По спорния въпрос за действието на извършеното вписване на „Омакс“ ЕООД в книгата на акционерите по отношение на правото на „Трейс Груп Холд“ АД да продължи да упражнява правата на акционер, както и дали така извършеното от него прехвърляне на винкулираните акции ограничава правата му на акционер и конкретно - правото да гласува в Общото събрание на акционерите, след позоваване на практика на ВКС, въззивният съд е посочил, че вписването не е част от фактическия състав на придобиването на акциите. Вписването нито поражда предвидените в чл.181, ал.1 ТЗ права за приобретателя на акции при нарушаване на условията по прехвърлянето им като винкулирани, нито погасява правата на прехвърлителя при незавършен фактически състав по прехвърлянето им. По отношение правото на участие в общото събрание на акционерите е прието, че вписването има само декларативен характер, като необходимо за постигането на яснота при индивидуализиране на участниците в него и известяването им за провеждането му. В тази връзка въззивният съд е посочил, че ограничаването на това право е допустимо само в рамките на предвидените от закона и в Устава условия, каквито в случая, извън тези относно разпореждането с акции, не са налице. Предвид това, въззивната инстанция е приела, че правото на „Трейс Груп Холд“ АД да участва в общото събрание на акционерите и да гласува по приемане на решенията по дневния ред е обусловено единствено от пороци при придобиването от него на 8 251 бр. акции, какъвто спор липсва и каквито данни не са налични по делото.

По отношение поддържаното оспорване на надлежното участие в процесното Общо събрание с право на глас на акционера - С. П. И., с 8 350 бр. акции, аргументирано с нарушаване на условията по придобиването на акциите с оглед характера им на винкулирани, апелативният съд е изложил следните съображения: В книгата на акционерите С. П. И. е вписан като акционер с 8 350 бр. поименни акции, като първото записване на придобиване е на 17.12.2009 г., а последното на 30.11.2018г. За неоснователно е намерено оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с приложението на чл.192 ГПК, изразяващо се в това, че вместо оригинали на временни удостоверения № 56 и № 58, от С. П. И. били представени само преписи на същите, които не били приети от съда като доказателства. Посочено е, че се касае за евентуално неизпълнение на процесуално задължение от лице, което не е страна по делото. Съдът е акцентирал и на факта, че в случая не се поддържа твърдение за изгубването или унищожаването на временни удостоверения № 56 и № 58 за придобиването от страна на С. П. И. на акциите, нито за лишаването му по какъвто и да било друг начин от тези документи и доколкото съществуването им и тяхното съдържание се установява по делото както от представените преписи, така и от извършените вписвания в книгата на акционерите и отразените по партидата на „Технострой Инженеринг 99“ АД данни относно действителните собственици на капитала съгласно чл.65а ТЗ, то спорът по делото касае надлежното придобиване на акции от това лице, поради техния винкулиран характер. В тази връзка са обсъдени представените от третото лице и неоспорени преписи на временните удостоверения и вписванията в акционерната книга, от които е видно, че съгласно удостоверение № 56 за 1250 бр. акции от дружеството от № 10876 до № 12125, е извършено прехвърляне с джиро от 19.04.2010г. в полза на С. П. И., а съгласно удостоверение № 58 е извършено прехвърляне в негова полза с джиро на 17.12.2009 г. на общо 7001 бр. акции от № 2716 до № 5355 и от № 12126 до № 16486, като за извършените разпореждания е било дадено съгласие от СД с решения съответно от 15.04.2010 г. и от 16.12.2009г. Посочено е също така и че с джиро от м. април, м. май и м. ноември 2018г. същият, в качеството на акционер, е придобил от ищеца „Дойч Инвест“ ЕООД допълнително 99 бр. акции, съобразно което към 20.08.2020г. при приемането на оспорените решения в проведеното на тази дата общо събрание на акционерите, е гласувал с 8 350 бр. акции.

За неоснователно е прието и възражението за допуснато нарушение по чл.22, ал.2 ГПК, тъй като макар качеството на С. И. П. като акционер да представлява релевантен факт както по предмета на ч. гр. д. № 30/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол - искане по чл.223, ал.2 ТЗ, така и по иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, двете дела са с различен предмет и произнасянето не попада в обектния обхват на основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Въззивният съд е приел също така, че наведените във въззивната жалба обстоятелства кореспондират с основания за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, в която хипотеза съдебният състав не е длъжен да се отведе.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.

Първият поставен в изложението въпрос е аргументиран с несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд, че отказът на съдията докладчик в първоинстанционното производство да се отведе от разглеждането на спора по съображение, че е бил докладчик и по ч.гр.д. № 20/2020г. за свикване на процесното общо събрание по реда на чл. 223 ТЗ по инициатива на акционера С. И. П., не представлява допуснато нарушение по чл.22 ал.1 т.6 ГПК. Обективността и безпристрастността на съда са принципи, спазването на които са значими при разглеждането на всеки съдебен спор. В охранителното производството по чл.223 ТЗ, образувано по искане на акционер за свикване на общо събрание, последният установява качеството си на акционер въз основа на нотариално заверена декларация – чл.223, ал.2, изр.последно ТЗ. Преценката на съда се свежда единствено до изпълнение изискването на закона за представяне на такава декларация, без да се обсъжда и формира извод досежно действителното качество на акционер на подалото искането лице. Следователно, въпросът не съответства на данните по делото, тъй като охранителното производство по чл.223 ТЗ не представлява друго предходно съдебно производство, в което е решен въпрос от съществено значение за изхода на спора по настоящото образувано впоследствие спорно исково производство. В случай, че в предявения иск по чл.74 ТЗ се сочат нарушения във връзка с процедурата по свикването на общото събрание, това обстоятелство би могло да е основание за отвод, каквото обаче не е налице.

Вторият въпрос е обоснован с несъгласието на касатора с извода за доказаност качеството на акционер на С. И. П., при положение, че последният в изпълнение на задължението по чл.192 ГПК е представил заверени копия на временни удостоверения, а не оригиналите, съобразно указанията. Въпросът не отговоря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, така както е разяснено в т.1 от ТР 1/19.02.2010г., съгласно което въпросът следва да е конкретен, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по начин, че да обуслови изхода на спора. Водещите съображения на въззивния съд при обсъждане качеството на акционер на С. И. П. са с оглед заявеното от ищцовото дружество оспорване с аргумента за нарушаване на условията по придобиване на акциите с оглед характера им на винкулирани. За да приеме за установено качеството на акционер на посоченото лице, въззивният съд не се е позовал единствено на преписите на временните удостоверения, а е обсъдил и вписванията в акционерната книга на прехвърлянията на акции, както и наличието на условията за прехвърлянето им с оглед действащите към съответния период устави на ответното дружество. Независимо от това, въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на възражението за допуснато нарушение по чл.192 ГПК от първоинстанционния съд, поради несъобразяване от страна на жалбоподателя, че се касае за евентуално неизпълнение на задължение на процесуално задължение на лице, което не е страна по делото, и свързаните с това последици на чл.161, във вр. чл.190, ал.2 ГПК и чл.193, ал.3 ГПК, досежно които мотиви не е формулиран правен въпрос, а изложените възражения са по правилността на атакувания акт, която е извън предмета на преценка в селективната фаза на касационното производство.

Третият въпрос не съответства на обективираната в мотивите на обжалваното решение правна воля на въззивния съд, който е изложил съображения по оплакванията на въззивника за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, поради което се явява бланкетен.

Аналогично е становището на настоящия състав и по процесуално правните въпроси №№ 4, 5 и 11 от изложението, относими към задължението на въззивния съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи самостоятелни мотиви по тях при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въпросите са предпоставени от несъгласието на касатора с даденото от въззивния съд разрешение по спорните въпроси, а не с липса на произнасяне по същите, поради което въпросите не удовлетворяват общия критерий чл.280, ал.1 ГПК.

Шестият въпрос е общ, по естеството си теоретичен, без правно значение за изхода на конкретния спор, поради което не се преценява като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Седмият въпрос удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационния контрол, но не се установява допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че извършеното от участвалото в събранието дружество „Трейс Груп Холд“ АД прехвърляне на винкулирани акции на „Омакс“ ЕООД е относително недействително и не е породило действие спрямо останалите акционери и спрямо дружеството, както и че акциите не се считат за прехвърлени е в съответствие с посочената от касатора практиката на ВКС, обективирана в Решение № 19 от 08.08.2019г. по т.д. № 2511/ 2017г., която се споделя от настоящия състав. От значение за спора е действието на процесната сделка по отношение на дружеството и останалите акционери, а не спрямо страните по същата, поради което въпросът е и правно неиздържан, поради несъобразяване с института на относителната недействителност.

Въпроси № 8, 9 и 10, макар и с различна формулировка, се свеждат до обобщения въпрос за действието на вписването в книгата на акционерите с оглед вписването на приобретателя „Омакс“ ЕООД в книгата на акционерите на ответното дружество. Въпросът обаче не съответства на мотивите на въззивния съд, който е отрекъл значението на посоченото вписване при преценка принадлежността на членствените права и правото на участие и глас в Общото събрание на акционерите. Дори и да се приеме, че въпросът е значим за изхода на спора, то даденото в атакувания съдебен акт разрешение е в съответствие с трайната практика на ВКС за придадения на вписването декларативен /оповестителен/ ефект. Вписването в книгата на акционерите на поименни акции не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето и има само декларативно действие по отношение на дружеството. В този смисъл Решение № 52 от 25.04.2013г. на ВКС по т.д. № 472/2012г., І т.о.; Решение № 204/06.06.2012г. по т.д. № 898/2010г. на ВКС; Решение № 220/14.02.2012г. по т.д. № 839/2010г. на ВКС и др.

Отсъства и евентуално посочената допълнителна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация, тъй като по правните въпроси има непротиворечива съдебна практика и поради това нямат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не е налице и самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт. Въззивното решение не е постановено нито при превратно прилагане на закона, нито при грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

При този изход на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв. за изготвяне на отговор на подадената касационна жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК