Определение № 8776 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8176/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Административен съд – Хасково относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на М. С. – гражданин на Алжир срещу Решение № УПП-90 от 04.08.2026 г. на Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което са отхвърлени молбите му за международна закрила. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – Хасково. С определение № 3584 от 13.08.2026 г. по адм. дело № 1019/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът е прекратил производството по адм. дело № 1019/2026 г. и е изпратил по подсъдност делото на Административен съд - София-град. Съдът е приел, че чл. 84 ЗУБ не намира приложение за процедурите на границата по Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета, за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС, поради което правилата за подсъдност по този закон са неприложими, а намира приложение общата норма на чл. 133, ал. 1 АПК. Тъй като жалбоподателят е чужденец без предоставен статут на бежанец или субсидиарна закрила, без постоянен адрес в страната, съдът е заключил, че постоянният му адрес е в чужбина и по чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК компетентен е Административен съд - София-град. С определение № 33037 от 24.08.2026 г., постановено по адм. дело № 10318/2026 г., Административен съд - София-град също е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил на Върховния административен съд за определяне на административния съд, компетентен да се произнесе по жалбата, като е прекратил производството по делото. Решаващият състав е приел, че разпоредбата на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 ЗУБ се явява специална по отношение общата разпоредба на чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд – Хасково. Жалбоподателят е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Хипотезата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ предполага адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо във връзка с коя от процедурите по предоставяне на закрилата е приложима. За търсещия закрила чужденец единственият наличен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта заедно със зоната, определена от председателя на ДАБ. В настоящия случай единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците - [населено място], община Свиленград, област Хасково, което по § 3, ал. 1 ПЗР на АПК попада в съдебния район на Административен съд - Хасково. Неправилни са мотивите на Административен съд – Хасково, че нормата на чл.84 ЗУБ е неприложима. Законът за убежището и бежанците продължава да действа и след влизане в сила и стартиране прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1348, като без приложение от съда следва да останат само онези норми на закона, които противоречат на приложимите в случая източници на правото на ЕС. В посочения Регламент липсват изрични норми относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, поради което въпросите относно тази подсъдност продължават да се уреждат на принципа на процесуална автономия на съответната държава-членка, както е изтъкнато в съображения 88 и 89 на Регламента. Прякото приложение на Регламента, по силата на чл. 288, ал.2 от Договора за функционирането на ЕС поради това не измества, а предполага действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност и на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27.06.2013г. по дело С-93/12 Агроконсултинг – правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. Именно изпращането по подсъдност на спорове по отношение на лица в процедури на границата на Административен съд – София-град, който е значително отдалечен от [населено място], би представлявало затрудняване на защитата на лицата, черпещи права от правото на Съюза, тъй като прави упражняването на процесуални права прекомерно трудно. Разглеждането на споровете от толкова отдалечен съд би нарушило и принципите на бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК и на изискването за ефективен достъп до съд. Не на последно място, принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл. 47 от ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор – Решение на СЕС от 14.05.2020г. по дела С-924/19 и С-925/29, FMS. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд - Хасково, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. С оглед на горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав