Определение № 681 от 24.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4815/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. О. Г., срещу въззивно определение № 14851 от 16.07.2014г. по ч. гр.д. № 5806/2014г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.03..2014г на Софийски районен съд, както и срещу определение №14852 от 17.07.2014г по същото дело, с което въззивният състав съдът е приложил чл. 77 ГПК и е осъдил настоящия жалбоподател да заплати дължимата държавна такса от 15 лева за съдебното производство, която такса не е била събрана предварително В частната жалба се изтъква оплакване за неправилни и незаконосъобразни действия на съда, изложение не е приложено. Частната жалба е недопустима. Производството, по което е било постановено въззивно определение № 14851 от 16.07.2014г. по ч. гр.д. № 5806/2014г на Софийски градски съд, се подчинява на правилата на чл. 274 ал.4 ( ДВ бр.100 от21.12.2010)ГПК. На касационно обжалване не подлежат определенията по дела, по които постановеното решение ще е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010), с оглед цената на иска. В настоящия случай посочената от ищеца цена по обективно съединените искове е общо 597,85 лева, т.е под посочения императивно в чл. 280 ал.2 ГПК размер. От горната констатация следва недопустимост за касационно обжалване, частната касационна жалба срещу определение № 14851 от 16.07.2014г следва да се остави без разглеждане. Недопустимо е самостоятелно обжалване на определение №14852 от 17.07.2014г по същото дело, с което въззивният състав е приложил чл. 77 ГПК и е осъдил настоящия жалбоподател да заплати дължимата държавна такса от 15 лева ,както следва от разпоредбата на чл.284 ал.3 ГПК. Върховен касационен съд съобразява служебно критерия за допустимост при касационно обжалване с частна жалба, поради което