Определение № 230 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 71/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 973 от 15.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 1032/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.10.2010 г. по гр. д. № 6613/2010 г. на Р. районен съд. С първоинстанционния акт е обезсилена издадената в полза на [фирма],[населено място] заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. А. Бюлбюлян от[населено място] и производството по делото е прекратено. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 410 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 2 448 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение