Определение № 31 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 616/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на П. И. Д. от [населено място] срещу определение № 484 от 30.09.2011г. по ч. гр.д. № 517/2011г на Върховен касациоинен съд ІІІ г.о в, с което на основание 278 ал.4 от ГПК във вр. чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане частна касационната жалба на настоящия жалбоподател. Производството, по което е било постановено въззивното определение, е по иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК, за установяема главница и лихва под размера на чл. 280 ал.2 от ГПК. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилност на определението, което оплакване жалбаподателят не е подкрепил с относими към настащето производство съображения. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 274 ал.4 вр ( ДВ бр.100 от21.12.2010) на касационно обжалване не подлежат определенията по дела, по които постановеното решение е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) с оглед цената на иска. От безспорната констатация по цената на исковете в случая следва и направения с обжалваното определение извод ,че частната касационна жалба слещу въззивното опделение не е подлежала на разглеждане. Допустимостта до касационно обжалване е уредена самостоятелно и с процесуални норми, които са приложени съгласно закона. Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд е съобразил критерия за допустимост, приложим за всички дела по оценяеми искове, вкл. относно произнесени по тях прекратителни определения. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,