Определение № 402 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1355/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Българска банка за развитие“ ЕАД срещу решение № 87 от 09.03.2023 г., постановено по в.т.д. № 3/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 с-в., с което е потвърдено решение № 22/07.04.2022 г. по т.д. № 145/2021 г. на Хасковски окръжен съд в обжалваната му от „Българска банка за развитие“ ЕАД част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с твърдение за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са депозирани писмени становища от ищеца по основния иск „Мултиплекс инженеринг" ЕООД и от ищеца по обратния иск [община], в които се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационната жалба е неоснователна. С писмена молба вх. №1509/25.01.2024 г. кметът на [община] – С. Д., е направил отказ от предявения от общината обратен иск срещу „Българска банка за развитие“ ЕАД с искане за прекратяване производството на основание чл. 233 ГПК и обезсилване на обжалваното решението в частта му, с която съдът се е произнесъл по обратния иск. С разпореждане от 31.01.2024 г. съдията-докладчик по настоящото дело е предоставил възможност на касатора „Българска банка за развитие“ ЕАД и на първоначалния ищец „Мултиплекс инженеринг" ЕООД да вземат становище по направения отказ от обратния иск, доколкото в касационната жалба е отразено, че въззивното решение се обжалва изцяло. На 09.02.20024 г. е депозирано писмено становище от „Мултиплекс инженеринг" ЕООД по молбата по чл. 233 ГПК, с което не се възразява да бъде обезсилено въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от [община] срещу „Българска банка за развитие“ ЕАД обратен иск. На 14.02.2024 г. е постъпило писмено становище и от касатора „Българска банка за развитие“ ЕАД, в което се излагат доводи, че въз основа на направения отказ, следва да бъдат обезсилени, както въззивното решение, така и решението на първата инстанция в частта, с която банката е осъдена по обратния иск да заплати на [община] сумата от 48 119. 88 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 09.11.2021 г., В становищата си „Мултиплекс инженеринг" ЕООД и „Българска банка за развитие“ ЕАД не претендират разноски за касационната инстанция на основание чл.78, ал. 4 ГПК. Настоящият касационен състав намира следното: С решение № 87 от 09.03.2023 г., постановено по в.т.д. № 3/2023 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 22/07.04.2022 г. по т.д. № 145/2021 г. на Окръжен съд – Хасково в обжалваните му части, с които: 1), е осъдена [община] да заплати на „Мултиплекс инженеринг" ЕООД сумата от 48 119.88 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор № 259/ 18.09.2015 г, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане и 2.) е осъдена „Българска банка за развитие" ЕАД да заплати на [община] сумата от 48 119. 88 лв., дължима по договор за целево финансиране № ЕЕ1855/27.01.2016 г, договор за целево финансиране № ЕЕ1854/ 27.01.2016 г., договор за целево финансиране № ЕЕ1863/27.01.2016 г. и договор за целево финансиране № ЕЕ1864/ 29.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 09.11.2021 г., до окончателното й изплащане. Отказът от предявения обратен иск, заявен от кмета на [община], десезира Върховния касационен съд от спора по обратния иск, разрешен с обжалваното с касационната жалба въззивно решение. Кметът на общината има представителна власт да прави отказ от иск с оглед разпоредбата на чл. 44, т. 15 от Закона за местното самоуправление, съгласно която кметът на общината представлява общината пред съд. На основание чл. 233, изр. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е потвърдено решение № 22/07.04.2022 г. по т.д. № 145/2021 г. на Окръжен съд – Хасково за осъждането на „Българска банка за развитие" ЕАД да заплати на [община] сумата от 48 119. 88 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 09.11.2021 г., до окончателното й изплащане, както и да бъде обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която „Българска банка за развитие" ЕАД е осъдена да заплати на [община] сумата от 48 119.88 лв., дължима по договор за целево финансиране № ЕЕ1855/27.01.2016 г, договор за целево финансиране № ЕЕ1854/ 27.01.2016 г., договор за целево финансиране № ЕЕ1863/27.01.2016 г. и договор за целево финансиране № ЕЕ1864/ 29.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 09.11.2021 г. до окончателното й изплащане и в частта му, с която „Българска банка за развитие" ЕАД е осъдена да заплати на [община] разноски в размер на 2 490.84 лв. С оглед направения от [община] отказ от иска и като се има предвид писменото становище на „Българска банка за развитие“ ЕАД, е отпадал правният интерес на касатора – ответник по обратния иск, да обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на първата инстанция по главния иск, с което [община] да заплати на „Мултиплекс инженеринг" ЕООД сумата от 48 119.88 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2021 г., поради което настоящото касационно производство следва да бъде прекратено изцяло. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,