Определение № 3160 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 700/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЖУИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ХК ЛИМИТЕД“ЕООД срещу решение № 718/24.11.2023 г. по в.т.д. № 579/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 1065/27.09.2022 г. по т. д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав в частта, с която е признато за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия), върху търговска марка на Европейския съюз №[ЕИК] чрез извършване от касатора на внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД „Митници С.“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя и е осъден касаторът да преустанови нарушението нарушението на правата на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) върху търговска марка на Европейския съюз №[ЕИК], чрез извършен от ответника внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от Териториална дирекция "Митница С." с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г., при неизчерпано право на маркопритежателя. Подадена е и касационна жалба от RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) срещу решение № 718/24.11.2023 г. по в.т.д. № 579/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 1065/27.09.2022 г. по т. д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав в частта за оставяне без разглеждане искането на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия) за унищожаване на 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull, задържани от ТД „Митници С.“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. за сметка на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД. Касаторите поддържат, че въззивното решение в атакуваните от тях части е неправилно и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни - подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на страните правилната правна квалификация на предявените искове и не е разпределил във връзка с нея доказателствената тежест в процеса. Поради което с определение №610/09.10.2023 г. по въззивното дело е приел въз основа на твърденията в исковата молба, че се касае до оригинални стоки, които са предназначени за турския пазар, а не са пуснати на територията на държавите-членки на ЕС, съответно на ЕИП, от ищеца или с негово съгласие, т.е. по отношение на които не е изчерпано правото на марка; че правната квалификация на предявените искове за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху процесната марки чрез осъществен внос на оригинални стоки – 3 840 кутии, обозначени с търговската марка RED Bull, задържани от Териториална дирекция „Митници С.“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г., без съгласието на ищеца, и за осъждане на ответника да преустанови нарушението е по чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ГПК във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО. Разпределил е доказателствената тежест, съобразно дадената нова правна квалификация, като е указал, че по първия иск в тежест на ответника е да докаже, че правото върху марката на ищеца е изчерпано, като ангажира съответните доказателства за това, а в тежест на ищеца е да докаже, че правото му върху марката не е изчерпано, като разполага с възможност да ангажира доказателства. САС е приел за безспорно установено между страните по делото, че ищецът е носител на право на интелектуална собственост - право върху търговска марка на Европейския съюз №[ЕИК], фигуративна регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост (EUIPO) със срок 19.04.2029 г. за стоки клас 32 по Ницската класификация, както и вносът на 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull в страната от Република Турция, за които няма спор, че са оригинални. Безспорно по делото е било и задържането на процесните стоки от Териториална дирекция Митница С. с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. Във връзка със спорните между страните въпроси, а именно твърди ли се от ищеца и налице ли е пускане на стоките на пазара на Европейското икономическо пространство и предложени ли са на пазара за продажба от ответника, както и при условията на изчерпване на марката на маркопритежателя ли е осъществен този внос, въззивната инстанция е установила следното: като е съпоставила съдържанието на исковата молба с оглед твърдението, че задържаните от ТД „Митници С.“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull са оригинални и са предназначени за турския пазар и становището на RED Bull GmbH, решаващият състав е приел, че в случая се твърди паралелен внос на стоки с процесната марка при условията на неизчерпано право на маркопритежателя, тъй като стоките не са пуснати на пазара на ЕИП от собственика на марката или с негово съгласие, а са произведени за пазара в Република Турция. От изложеното е направил извод, че ищецът претендира нарушаване на правото му върху марката поради внос на оригинални стоки без негово съгласие и при липса на изчерпване на правото му върху марката. Посочил е, че изчерпването на правото върху марка е регламентирано от законодателя като правна последица от регистрацията на марката. Изчерпването настъпва по силата на закона само по отношение на оригинални стоки, пуснати на пазара, обхванат от териториалното изчерпване на правото, от притежателя лично или с негово съгласие. Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването е ограничена до първото пускане на пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл.17, ал.2 от ЗМГО. Правилото на чл.17, ал.1 от ЗМГО според съда съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл.22 от ЗМГО / чл.20 ЗМГО-отм./ със свободата на търговския оборот. Според САС въведените изключения по чл.17, ал.2 от ЗМГО, допускащи намесата на носителя на правото в отношенията между трети лица, отразява законодателната воля правните последици на изчерпването да настъпват по отношение на всяка индивидуално определена стока. Единствено отделната бройка от стоката би могла да е обект последователно на първоначална /”първа”/ и на последващи продажби, съответно търговски дейности. Ако изчерпването на правото настъпва с пускането на пазара от притежателя на стоки от рода/вида, за който марката е регистрирана, изключителното право върху марка ще остане незащитено за остатъка от 10-годишния период за упражняването му. Позовал се е на практика на ВКС, която приема, че при осъществяване на търговска дейност от трети лица с оригиналните стоки, когато правото върху марка е изчерпано в хипотезата на чл.15, ал.1 от ЗМГО / отм./, респ. чл.17, ал.1 ЗМГО, притежателят на регистрираната марка не се ползва с гражданскоправна защита, освен в случаите по чл.17, ал.2 от ЗМГО. При неизчерпано право, ако използването на марката е извършено от трето лице при липса на съгласие на носителя, което да се отнася до всяка една индивидуална бройка от стоката, отговорността на ползвателя за накърняване на правото на маркопритежателя е по чл.13, ал.1, пр.1 или пр.2 ЗМГО. За безспорно по делото е счел, че ответникът по иска е осъществил внос на територията на страната на процесните напитки, като е приел за неоснователни възраженията му те да са предназначени за пускане на пазара в ЕИП или да са предложени за търговия на пазара. Достигнал е до извод, че вносът на процесните 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull е осъществен с търговска цел. В тази връзка е посочил, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е търговец, като видно от извършената от съда справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, предметът му на дейност е ресторантьорство, хотелиерство, обществено хранене, кафетерия, сладкарство, оказионна и комисионна търговия със стоки, произведени от фирмата или от други фирми, физически и юридически лица, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, внос, износ, както и всички дейности, незабранени от законодателството. Съгласно чл.286 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като според ал.3 от същата разпоредба, при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. За приложение на презумпцията по чл. 286, ал.3 от ТЗ е достатъчно сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективният критерий. Позовал се е на безпротиворечивата съдебната практика на ВКС, съгласно която, ако ответникът оспори, че конкретната сделка (в случая покупка на 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull ) не попада в кръга на този критерий, той следва да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира в причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие. Счел е, че по делото ответникът по иска нито е посочил целта на вноса на енергийните напитки, нито е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че вносът е осъществен с цел различна от продажба на територията на ЕС и ЕИП, т.е. с нетърговска цел. В допълнение е посочил, че по делото не се твърди и не са представени доказателства за „външен транзит”, а съгласно писмо с рег.№ 32-280057/01.09.2021 г. на Агенция „Митници“, ТД Митница С. режимът на внос на процесните стоки е пускане в свободно обръщение. Количествата са били значителни. Като тези обстоятелства в своята цялост и връзка обосноват извод, че енергийните напитки са били внесени с търговска цел. Намерил е, че съобразно клетвената декларация, представена пред въззивната инстанция, а и от приложения снимков материал на процесните кутии енергийни напитки с марка RED Bull, е било установено, че същите не са предназначени за разпространение на пазара на ЕС, нито за пазара на ЕИП, което е видно и от партидния номер, отбелязан на дъното на кутията. Констатирал е също, че напитките са произведени в Австрия и са продадени на дъщерно дружество на RED Bull- RED Bull Gida Dagitim в Турция за изключителна консумация на територията на тази държава, поради което и кутиите за първи път са пуснати на пазара само в Турция, като ищецът никога не е давал разрешение RED Bull Gida Dagitim да продава и предлага на пазара директно или чрез други компании извън Турция, нито пък е дал съгласи на ответника за внос на каквито и да е било енергийни напитки с марката. Поради което е приел за категорично доказано, че процесните стоки не са били пуснати на територията на ЕС и ЕИП от ищеца RED Bull GmbH или с негово съгласие. Като краен извод е заключил, че по отношение на процесните стоки не е изчерпано правото на марка по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗМГО, поради което ищецът може да забрани използването на посочените марки. Въз основа на изложените съображения САС е счел, че по делото безспорно и при условията на пълно и главно доказване се установява, че ответникът по иска е осъществил без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя, но при неизчерпано право на маркопритежателя - нарушение по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗМГО, поради което е заключил, че предявените искове за установяване на факта на нарушение на правата на ищеца върху търговска марка на Европейския съюз №[ЕИК], фигуративна регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост (EUIPO) със срок 19.04.2029 г. за стоки клас 32 по Ницската класификация, чрез осъществен внос на стоки - 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull без съгласие на ищеца при неизчерпано право върху марката и за осъждане на ответника да преустанови нарушението на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО са основателни. По отношение на иска за унищожаване на процесните стоки за сметка на ответника (право по чл.116, ал.1, т.4 ЗМГО) САС е счел, че същият е недопустим. Изложил е съображения, че на носителя на правото върху търговска марка при нарушаване на правото на марка чрез внос на оригинални стоки, по отношение на които не са изчерпани правата на маркопритежателя, не е предоставена специалната искова защита по тази разпоредба, съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. дело № 1/2008г. и Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело №1/2011г., двете на ОСТК на ВКС, а институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност не предвиждат такива искове по отношение на оригинални стоки. Поради което първоинстанционното решение в тази му част, с която съдът е оставил без разглеждане искането за унищожаване на стоките за сметка на ответника, е било потвърдено. По касационната жалба на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Задължен ли е съдът с оглед изясняване на делото да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства по отношение на релевантните факти и обстоятелства, както и да изложи мотиви по тях?; 2/ Следва ли да се приеме за абсолютно правото на защита върху използването на търговска марка при положение, че са налице доказателства за нарушение на правото на свободно движение на стоките и правото на свободна конкуренция на пазара за същите стоки, носещи процесната марка? Въвежда се следните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: по първи въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, без да сочи такава, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с практика на СЕС по дела С-468/06 – С-478/06; С-86/75 и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По първи въпрос следва да се съобрази служебно известната на съда задължителна практика на ВКС и практика, обективирана в решения постановени по реда на чл.290 ГПК.Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. В същия смисъл е и разрешението по т.19 от ТР №1/2001г. ОСГК, според което при въззивното производство, съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска и трябва да изготви собствени мотиви. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. В постоянната практика на ВКС, обективирана в: Решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, ТК, IІІ г.о., Решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г.на ВКС, IV г.о., Решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 157/11.02.2016г. по т.д. №3638/2014г. на ВКС, I т.о. и др., последователно се застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество на твърдения и възражения на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Въпросът е зададен от касатора с оглед на довод за необсъждане от страна на въззивния съд на оплакване във въззивната жалба, че предявяването на исковете от страна на маркопритежателя ограничава конкуренцията на пазара на енергийни напитки с процесната марка. Твърдението не отговаря на мотивите на въззивното решение, в което е разгледано същото възражение, като е прието от САС, че правилото на чл.17, ал.1 от ЗМГО съчетава правото на притежателя на марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл.22 от ЗМГО /чл.20 ЗМГО-отм./ със свободата на търговския оборот. Забраната за противопоставяне на носителя на марката на използването е ограничена до първото пускане на стоката на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, а контролът върху последващата търговска дейност със стоката е допустим единствено в хипотезите на чл.17, ал.2 от ЗМГО. Съобразил е, че в процесния случай напитките са произведени в Австрия и са продадени на дъщерно дружество на RED Bull- RED Bull Gida Dagitim в Турция за изключителна консумация на територията на тази държава, поради което и кутиите за първи път са пуснати на пазара само в Турция, като ищецът никога не е давал разрешение RED Bull Gida Dagitim да продава и предлага на пазара директно или чрез други компании извън Турция, нито пък е дал съгласи на ответника за внос на територията на ЕС и ЕИП на каквито и да е било енергийни напитки с марката. Поради което не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на първия правен въпрос. Вторият въпрос не отговаря на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въвежда факт, който не е бил установен от въззивния съд - че са налице доказателства за нарушение на правото на свободно движение на стоките и правото на свободна конкуренция на пазара за същите стоки, носещи процесната марка. Напротив според изложеното по първия правен въпрос САС е намерил за категорично доказано, че процесните стоки не са били предназначени по съгласие на маркопритежателя за разпространение на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, поради което и неговото право върху марката е неизчерпано и се ползва със защита, вкл. по гражданскоправен ред. В този смисъл и цитираните от касатора решения на СЕС са неотносими към казуса, тъй като те разглеждат проблем за злоупотреба с господстващо положение в рамките на общия пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки. Не се установява хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай от мотивите на въззивното решение не видно въведеното от касатора оплакване за прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл и за явна необоснованост на акта, поради допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика. Поради което ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД. В молбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и за спиране на производството по настоящето дело във фазата на касационно обжалване касаторът е поставил следния въпрос: Трябва ли членове 101-102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността притежателят на марка на ЕС да се позовава на защитата, предвидена в чл.9 и 102 от Регламент (ЕО) № 207/2009г. от 26.02.2009г. (понастоящем чл.9 и 130 от Регламент (EС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно марката на ЕС), при положение, че: 1/притежателят на марката на ЕС по такъв начин разпространява обозначените с марката стоки извън рамката на ЕИП, че разпространителската дейност се осъществява чрез оторизирани дистрибутори, които могат да продават обозначените с марката стоки на лице, които не са крайни потребители на тези стоки, и които очевидно се готвят да разпространяват стоките в ЕИП; 2/ ответникът не е уведомен от продавачите на означените с марката стоки, че тези стокине могат законно да се търгуват на пазара на ЕИП; 3/ притежателят на марката на ЕС не използва система за означаване на стоките – способи, които биха позволили на потенциалните купувачи, преди да купят означената с марката стока, самостоятелно да проверят законна ли е търговията с тези стоки на пазара на ЕИП; 4/ от събраните по делото доказателства се установява, че притежателят на марката е предприятие с господстващо положение на съответния пазар и с действията си ограничава паралелния внос на стоките от трети страни. Така поставен въпросът не отговаря на условията по чл.628 ГПК, тъй като тълкуването на посочените разпоредби от ДФЕС не е от значение за правилното решение по конкретното дело. Както бе изяснено по отношение на втория правен въпрос от изложението към касационната жалба казусът не касае предприета от маркопритежателя защита срещу движение на стоки между държави-членки в рамките на общия пазар на ЕС. Освен това част от условията / от 1 до 3 вкл./, при които е поставен въпросът, не са били въведени надлежно в процеса като възражения на ответника по иска след направения доклад от въззивния съд. Следователно не могат и да бъдат съобразени при постановяване на решението. Поради което и искането следва да се остави без уважение. По касационната жалба на RED Bull GmbH: Навеждат се доводи, че решението на САС в обжалваната от посочения касатор част противоречи на практиката на СЕС /дело С-355/21/. Видно от касационната жалба в нея не е формулиран правен въпрос, който да отговаря на изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно задължителните указания по ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от касационните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение