Определение № 238 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 875/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗД”Евроинс”АД срещу решение № 94/09.01.2020г. по в.гр.д. № 2074/2019г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 12561/ 30.12.2020г. по с.гр.д. в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.02.2019г. по гр. дело № 11422/2017г. на СГС е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на Д. Ц. Г.: 1/ сумата 29 363 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени през периода 07.09.2012г. – 07.09.2017г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца, както следва:

• за периода от 07.09.2012г. до 31.12.2013г. – върху месечна вноска в размер на 413,33 лв.;

• за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. – върху месечна вноска в размер на 453,33 лв.;

• за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. – върху месечна вноска от 480 лв.;

• за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. – върху месечна вноска от 506,67 лв.;

• за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. – върху месечна вноска от 560 лв.;

• за периода от 01.07.2017г. до 07.09.2017г. – върху месечна вноска в размер на 613,33 лв.;

2/ обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.09.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 613,33лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца; 3/обезщетение за имуществени вреди по 680лв. месечно, считано от 01.01.2018г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение на обезщетението или прекратяване на плащането /включително изчерпване на застрахователния лимит/, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от датата на падежа, както и в частта на разноските.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Д. Ц. Г. е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е било доказано по делото, че тежкото състояние на ищеца, предизвикано от получените при ПТП през 2007г. черепно-мозъчни травми, обуславя необходимостта от постоянна грижа от друго лице, т.е. налице са имуществените вреди, които ищецът е търпял и продължава да търпи във връзка с наложителната чужда помощ. Въззивният съд не е споделил изводите на първоинстанционния, че искът е погасен по давност. Според САС вредите не са настъпили само към датата на ПТП, а се търпят ежедневно, поради което и правото да се претендира тяхното обезщетяване възниква ежедневно. С исковата молба обезщетението за тези вреди се претендира за минало време от 07.09.2012г. до датата на исковата молба 07.09.2017 г. и след това – по 1 500 лева месечно. Въззивна инстанция е преценила, че исковата претенция е съобразена с разпоредбата на чл.110 ЗЗД и за периода от 07.09.2012г. до 07.09.2017г. същата не е погасена по давност. С оглед заключението на вещото лице счетоводител, за отделните години и периоди САС е определил размер на месечното обезщетение, като е приложил редукция с приетото съпричиняване– 1/3.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди и на законна лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия при ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на паричните средства от увреденото лице?; 2/ Какъв е приложимият давностен срок по отношение на претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност? Правните въпроси, поставени от касатора при въвеждане на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, обективирана в постановени по чл.290 ГПК решения, са както следва: по първи въпрос – ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС; Решение № 11/03.05.2018г. по т.д. № 643/2017г. на ВКС, I т.о. и Решение № 144/26.01.2010г. по т.д. № 532/2008г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос - Решение № 133/23.12.2019г. по т.д. № 2399/2018г. на ВКС, II т.о., Решение № 95/26.06.2041г. по т.д. № 610/2010г. на ВКС, I т.о. и др.

ВКС намира, че двата въпроса са обусловили крайните правни изводи на въззивния съд, който е приел, че независимо, че обезщетението за имуществени вреди се претендира за минал период, вредите не са настъпили само към датата на ПТП, а се търпят ежедневно, поради което и правото да се претендира тяхното обезщетяване възниква ежедневно и исковата претенция за тяхното обезщетяване не е погасена по давност, вкл. и тази за заплащането на законна лихва върху дължимите главници. В цитираната от касатора съдебна практика по КЗ /отм./ се застъпва позиция, че изискуемостта на вземането за имуществени вреди от непозволено увреждане настъпва от датата на непозволеното увреждане, като вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с тригодишна давност по чл.111, б. „б” ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане.

За проверка съответствието на възивното решение с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по двата правни въпроса:1/ При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и на законна лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия при ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на паричните средства от увреденото лице?; 2/ Какъв е приложимият давностен срок по отношение на претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност? следва да се допусне касационно обжалване.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1113,66 лв.

Водим от което, ВКС