Определение № 275 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Д. от [населено място] чрез адв. К. К. срещу решение от 12.05.2010г по гр.дело № 9567/2009г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.08.2009г по гр.д.4119/2008г на С. районен съд,с което е отхвърлен иск за унищожаемост на договор за покупко- продажба на недвижим имот съгласно чл. 33 от ЗЗД. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуален въпрос, във връзка с доказването на крайната нужда като отрицателен факт и обсъждането на крайната нужда и явно неизгодните условия като кумулативни предпоставки за успешно провеждане на иска. Цитира се решение №497 от 01.06.2009г гр.д№1213/2008 ІІІ г.о. Противоречие по материалноправен въпрос се изтъква с оглед приетото в решение №283 от 09.05.2006г гр.д№200/2005 г ІІ г.о коя нужда е крайна ,а именно нуждата от средства за удовлетворяване на ежедневни нужди от храна, медикаменти и режиини разноски.Изтъкнатата съдебна практика е извън задължителната и по същество се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице при обстоятелства, различни от поддържаните в изложението (виж ТР № 1/2009 от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС ) В отговор ответникът И. В. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване.К. нужда не е доказана ,не е била и налице. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По изведените процесуалноправни въпроси основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не се установява. Върховен касационен съд не приема довода ,че твърдението за крайна нужда по смисъла на чл 33 ал.1 от ЗЗД сочи на иск, основан на отрицателни факти ,т.е че ищецът няма задача да доказва ,че е безработен ,болнав, не получава пенсия ,няма доходи. Постоянната практика на ВКС, включително цитираните и приложени решения №497 от 01.06.2009г гр.д№1213/2008 ІІІ г.о. №283 от 09.05.2006г гр.д№200/2005 г ІІ г.о коментират състоянието на крайна нужда като фактически извод ,а не като отрицателен факт. Ищецът следва да установи положително онези факти, които обуславят подобен извод за всеки конкретен случай, това са и решаващите съображения на въззивния съд по обжалваното решение. Материалните предпоставки на чл. 33 ал.1 от ЗЗД следва да са налице кумулативно и в този смисъл е постоянната практика. В обжалваното решение С. градски съд не е възприел обратното .Именно поради този характер на предпоставките за унищожаемост, въззивният съд е приел липсата на две от тях, а именно състоянието на крайна нужда и наличието на връзка между това състояние и сключване на договора, като достатъчно основание за отхвърляне на иска и не е обсъждал явно неизгодни ли са били условията на сделката .Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и по този изведен въпрос. В решение №283 от 09.05.2006г гр.д№200/2005 г ІІ г.о е изтъкнато ,че ако към момента на сключване на договора страната има нуждата от средства за ежедневни нужди, за да си набави неща от първа необходимост - храна, медикаменти, отопление, следвало е да се направи извод за състояние на крайна нужда. В случая по настоящето дело твърдението не е било за нужда от подобно естество, а за нужда, породена от наличието на събираемо по принудителен ред вземане в размер на 2015 лева. При липса на доказателства за предприети принудителни действия срещу имуществото на ищеца и състояние на неотложност този дълг да бъде погасен веднага ,състоянието не е определено като относимо към основанието по чл. 33 ал.1 от ЗЗД .В тази връзка обжалваното разрешение на С. градски съд не поставя въпрос на материалното право,който е противоречиво решаван, неоснователно се сочи като в обосновка решение от съдебната практика на ВКС, постановено при други факти. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.