Определение № 677 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1023/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1347 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 3901 / 2011 год. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 616 / 24.06.2011 год. по т.д.№ 1806 / 2008 год. на СГС, ТО, VІ – 2 състав. Със същото са отхвърлени предявените от касатора против ответниците - [фирма], Д. Д. Д. и Д. Д. Д. / последните двама учредители и съдружници понастоящем на [фирма] / субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 73 ал.1 и ал. 2 т.1 вр. с чл. 13 ал.1 т.2 вр. с чл. 14 т.1 ЗМГО, за установяване осъществявано от ответниците нарушение на правото на ищеца върху търговска марка S. - комбинирана, с рег. № 65 823 от 14.07.2003 год., за стоки от класове 6 ,9, 19, 35 ,37, 39 от МКСУ, и преустановяване на същото нарушение, изразяващо се в: недобросъвестно / в несъответствие с честната търговска практика / използване на сходен на търговската марка на ищците знак - S., като регистрирано търговско наименование / фирма / на ответното дружество [фирма] и ползване на същото вкл. като наименование на търговски обект / офис /, при осъществявана от [фирма] идентична на осъществявана от [фирма] дейност по предлагане, продажба и монтаж на врати / блиндирани и интериорни /, за които е регистрирана марката на ищеца, вкл. чрез ползването на знака в търговски книжа, реклами и визитки, в търговската му кореспонденция и в бланки на сключвани договори за продажба на идентични стоки и предлагане на идентични услуги. Касаторът навежда доводи за недопустимост на въззивното решение, предвид неизготвен от въззивния съд доклад, в съответствие с чл.146 ГПК, респ. чл. 312 ал.1 т.2 вр. с чл. 310 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като разглеждането на спора е по реда на Глава ХХV „ Бързо производство „ ГПК. Отделно навежда довод за недопустимост на въззивното решение, предвид непроизнасянето на въззивния съд по действително наведения обхват на нарушението, в съответствие с гореизложеното, резултат от неизготвен самостоятелен доклад на въззивната инстанция, като твърди че съдът е ограничил съдържанието на наведеното нарушение до регистрирането на търговско наименование / фирма /, състоящо се от знак, сходен на регистрираната от ищеца търговска марка. Касаторът атакува въззивното решение и като неправилно, предвид допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждани на всички наведени от ищеца доводи ,касаещи начините на използване на регистрираното търговско наименование с функциите на знак, обозначаващ предлагани стоки и услуги от същото дружество, както и несъобразяване на всички събрани по делото доказателства - чл. 235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, неоснователното изключване на представени писмени доказателства от доказателствения материал по делото, както и като постановено в нарушение на материалния закон - пар.1 т.15 от ДР на ЗМГО относно тълкуване понятието „ фирма „ за целите на чл.26 ал. 3 т.6 ЗМГО – в аспект на приетите по делото противоречиви заключения на съдебно - маркови експертизи досежно значение на обозначението L. .съпътстващо знака, съставляващ търговското наименование на ответното дружество, при използването му в реклами, търговски книжа и кореспонденция на [фирма], както и в търговската реклама на търговския обект на дружеството. Наведен е и формален довод за необоснованост, но с изложение кореспондиращо с касационен довод за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, предвид неправилно тълкуване нормата на чл. 14 т.1 вр. с чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО вр. с чл. 8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Ответните страни - [фирма], представлявано от управителя и самостоятелна страна в производството Д. Д. и Д. Д. - оспорват касационната жалба. Считат, че касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, нито са обосновали някой от сочените допълнителни селективни критерии по т.1 – 3 вкл. на същата разпоредба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допустимост на касационното обжалване съдът съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е препратил,на основание чл.272ГПК,към мотивите му. Те ,обаче, не съдържат фактически констатации и правни изводи относно всички наведени от ищеца аспекти на осъществявано нарушение на правото му върху регистрирана търговска марка S., чрез използване в търговската дейност от ответното дружество на знак, регистриран от същото като търговско наименование, сходен на по-рано регистрираната търговска марка на ищеца за идентични стоки и услуги, а именно: чрез ползването му върху рекламна табела, обозначаваща търговския обект на ответното дружество / т.е. като наименование на търговски обект /, в който, в определен интервал от релевантния времеви период, са се продавали стоки и предлагали услуги само на ищеца, идентични на тези за които е регистрирана марката, в който се твърди предлагане от ответното дружество на услугата монтаж на врати – чуждо производство, идентично на предлаганата от ищцовото дружество услуга, за която е регистрирана в клас 37 на МКСУ комбинираната търговска марка S., както и се дистрибутира продукция на чужд производител, рекламиран и дисрибутиран предходно и понастоящем и от самия ищец. Във въззивната жалба [фирма] изрично е навело довод за липса на мотиви относно така заявения начин на ползване на регистрираното търговско наименование, като увреждащ основната функция на търговската марка, указваща произхода на стоки и услуги и предоставящи на ответника възможност за неправомерно облагодетелстване от добрата репутация и отличителност на търговската марка, битуваща на пазара повече от 14 години. Въззивният съд не е изложил, в съответствие с чл.269 ГПК и изричните доводи на страната, самостоятелни съображения по същите. Съпътстващото обозначение L.., сочещо вида на търговското дружество, въззивният съд е коментирал в аспект на релевантния кръг потребители на стоките, които и предвид спецификата си - за осигуряване срещу риска от кражба - предпоставят завишено внимание при избора на продукта, изключващо възможността за грешка относно произхода им, при внимателния, информиран, наблюдателен и предпазлив потребител, с оглед ясната индикация за дистрибуторската търговска дейност на [фирма]. Значението на добавката, обаче, не е разгледано спрямо релевирания начин на ползване на знака върху рекламна табела на търговски обект - предходно ползван за продажба на чужда продукция, но само от ищеца, както и по отношение предоставянето на услугата по монтаж, вкл. на чуждо производство, осъществяван и от ответното дружество. Не могат да бъдат споделени доводите за недопустимост на въззивното решение, като последица от неизготвен от въззивния съд доклад по делото, аналогично на вмененото изрично задължение на първоинстанционния съд / чл.146 ГПК, респ. чл.312 ал.1 т.2 ГПК в бързото производство /. Недопустимостта предпоставя произнасянето на въззивния съд при наличие на процесуална пречка или липса на процесуална предпоставка, както и в отклонение от диспозитивното начало в процеса, като процесуалният закон не визира неизпълнението на задължението за доклад като подобна предпоставка. Последното, трайно и непротиворечиво в практиката на касационната съдебна инстанция е отнасяно към нарушение на съдопроизводствено правило от страна на съда, но само по себе си също недостатъчно да обоснове неправилност на въззивното решение, в случай, че не е съществено - пряко обусловило неправилността на решението. Не може да бъде споделен и доводът за недопустимост на въззивното решение, с оглед обхвата на разгледаното от въззивния съд нарушение на правото на търговска марка на ищеца, твърдяно като различно от въведеното от последния, като предмет на иска, доколкото отделните аспекти на недобросъвестно ползване на знака, регистриран като търговско наименование, в търговската дейност на ответниците, съставляват обстоятелствената част на иска с петитум установяване нарушение правото на търговска марка чрез използване на знак, по смисъла чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО. Несъобразяването на всички относими към разглеждането на иска обстоятелства обуславя неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира два конкретни материално-правни въпроса: 1/ Налице ли е недобросъвестност, преодоляваща забраната на чл.14 т.1 ЗМГО и предпоставяща нарушение на правото на търговска марка – предмет на иск по чл. 73 ал.1 вр. с чл.13 ал.1 ЗМГО, в случаите на регистриране на търговско наименование, идентично или сходно с регистрирана търговска марка ? и 2 / Представлява ли използването в търговската дейност на такова наименование нарушение на правото на търговска марка ?. Твърди, че по така поставените въпроси, обобщими до обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование, съдържащо знак идентичен или сходен с по – рано регистрираната търговска марка, въззивното решение е в противоречие с цитираното в самото него решение, задължителна съдебна практика, като постановено по реда на чл. 290 ГПК - реш.№ 154 / 08.12.2009 год. по т.д.№ 194 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., а също и в противоречие с определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, което не се включва в обхвата на съдебната практика по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК, като неползващо се със сила на пресъдено нещо, както и в противоречие с цитирани решения на въззивна инстанция, без доказателства за влизането им в сила, предвид касационната им обжалваемост. Формално удовлетворяващо условието за съобразима съдебна практика е единствено посоченото решение № 154 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и отговор на който е даден с това решение е: налице ли е недобросъвестно поведение по смисъла на чл.14 т.1 ЗМГО, когато като търговско наименование се регистрира чужда търговска марка и съответната приложимост на чл. 73 ал. 1 вр. с чл.13 ал.2 ЗМГО. Видно от мотивите, касационният състав е приел, че за установяване нарушение на правото на търговска марка не е достатъчно регистрирането на търговско наименование, съдържащо знак - идентичен или сходен с регистрираната по-рано търговска марка / или част от нея /. Изхождайки от конкретните обстоятелства, определящо за наличието на нарушение ,според състава, се явява недобросъвестното използване на търговското наименование в търговската дейност на регистриралото знака като търговско наименование дружество, за идентични или сходни стоки / аналогично и за услуги / на тези, за които е регистрирана марката, по начин, създаващ вероятност от объркване на потребителя, предвид допускане връзка между знака, регистриран като търговско наименование и произвежданите и предлагани от нарушителя стоки или услуги, а от тук вероятността за свързването му с марката, накърнявайки по този начин присъщата й функция по обозначаване на произход, с цел извличане на облага от отличителния й характер или добрата й репутация. В същото решение съдът е приел, че липсва нарушение по смисъла на чл. 73 ал.1 вр. с чл.13 ал.1 ЗМГО на правото върху търговска марка, след като търговското наименование не се ползва за обозначаване на самите предлагани стоки, какъвто извод въззивният съд е формирал, но само с оглед факта на обозначаване самите стоки / врати /, предлагани от ответното дружество, с марката на съответния производител, както и предвид факта на ползването на търговското наименование самостоятелно само в счетоводната документация, а в търговската документация - по начин, изключващ възприемането му, с оглед съдържащия се знак, сходен на търговската марка на ищеца, освен като обозначение на фирма, предлагаща чужда продукция, в качеството на дистрибутор. Не е коментирано ползването на знака като обозначение на търговски обект на ответниците, при това предлагащ и услуга по монтаж на врати ,идентична на предлаганата от ищеца. Следователно, материалноправният въпрос / обобщение на формулираните два / - за обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование, съдържащо знак, идентичен или сходен с по – рано регистрираната търговска марка - покрива общия селективен критерий, а с оглед преждеизложеното / вкл. стр. 3 на настоящото определение / се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с възприетото в реш. № 154 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. относно „ съответното приложение на чл.13 ал.2 ЗМГО „, с оглед всички конкретни обстоятелства и отчитайки всички начини на ползване на знака. Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не е налице подлежаща на преодоляване като неправилна съдебна практика по приложението на чл. 14 т.1 вр. с чл.13 ЗМГО, с оглед промяна в обществените условия или промяна в законодателството, в релевантната към произнасянето по спора редакция на закона, вкл. във връзка с чл. 7 ТЗ. Даденото в решение № 154 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о. разрешение е съответно на това в приложимото към спора решение на Съда на европейските общности от 11.09.2007 год. по дело С – 17/ 2006 S. S. срещу S. SA. Наличието на задължителна съдебна практика / реш.№ 154 / 2009 год. на ВКС, ІІ т.о./ по начало изключва допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д. №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение