Определение № 18 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 510/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение от 25.04.08 г. по гр. д. № 2710/2006 г. П. районен съд е уважен частично иска за собственост до размер на 0.664 дка от бивш земеделски имот № 010297, идентичен с част от бившия имот № 010215, в м. „П.”, в землището на[населено място] поле. Отхвърлен е иска за разликата до 4.634 дка, представляващи цялата площ на имот № 010297 като неоснователен. С решението е прекратено производството по иска за 5.317 дка, съставляващи имот № 010296 по действащия земеразделителен план, а по предходния част от имот 010215, като недопустим. С решение от 17.07.09 г. по гр. д. 741/09 г. П. окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното. Недоволен от решението е останал ответникът по иска И. И. Ф., от[населено място] и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за недопустимост на иска и за необоснованост. Относно допускане на касационно обжалване на решението не е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите, по които страната счита, че съдът се е произнесъл и са съществени за изхода на спора, а те са – дали се запазва действието на решението на ОСЗ след постановено решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е установено, че възстановения имот е принадлежал на друго лице; следва ли имотът, предмет на установителен иск за собственост, да е индивидуализиран по последния актуализиран план за възстановяване на имотите в съществуващи реални граници; допустим ли е установителен иск за собственост, когато ищецът не е във владение на имота. Ответникът по касация не е взел становище по жалбата. След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Срещу касатора е предявен на 05.09.2006 г. от П. Ж. Ф. иска за установяване, че е собственик на земеделски имот № 010215 по КВС, в м. „П.”, в землището на[населено място] поле с площ от 9.951 кв. м., което право е придобил на основание давностно владение, осъществявано от 1993 г. По делото е установено, че на ищеца като един от наследниците на П. И. Ф. и на Ж. П. Ф. е възстановено право на собственост върху земеделски имот с площ от 8.100 дка, заснет в картата на възстановената собственост с № 10076 и друг имот с площ от 1.850 кв. м. заснет с пл.№ 10077. През 2000 г. срещу П. Ф. е бил предявен от касатора иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че част от притежавания от наследодателя му имот е бил заснет като части от възстановените на Ф. имоти с №№ 10076 и 10077. С решение по гр. д. № 6299/2000 г. П. РС е уважил частично иска, като е признал за установено, че наследодателят И. Н. Ф. е бил собственик на имот с площ от 3.970 дка, съставляващ част от имот пл. № 479 по кадастралния план от 1955 г., която част неправилно е заснета като части от имоти 76 и 77, в масив 10 по плана за земеразделяне за[населено място] поле. Отхвърлил е иска за разликата от 472 кв. м. Ищецът по настоящия иск П. Ф. е поддържал, че след възстановяване правото на собственост върху имоти 10076 и 10077 и постигнато съгласие с останалите съсобственици е бил въведен във владение на имотите през 1994 г., за което е съставен протокол от ОСЗ. С договор за покупко-продажба е придобил право на собственост върху притежаваните от останалите наследници общо 5/6 ид. ч. от двата имота ( н. а. № 122, т. LІІ, н. д. № 16097/96 г. На основание уреждане на отношенията със съсобствениците е поискал заснемането на имотите като един и те са били заснети през 2004 г. с № 010215, целия с площ от 9.951 дка. Счита, че въпреки влязлото в сила решение, постановено по предявения срещу него от И. Ф. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, той е придобил вещни права върху описания имот на основание давностно владение. Установено е по делото, че въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по искане на касатора ОСЗ е постановила ново решение № 06955 от 12.09.06 г. на основание чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на И. Н. Ф. е възстановено право на собственост върху нива с площ от 4.634 дка, съставляваща имот № 010297, който е обособен от част от бившия имот № 010215 по КВС. Останалата част от бившия имот № 010215 е била заснета с № 010296. Съдът, сезиран с настоящия спор, е зачел силата на пресъдено, нещо формирана с решението постановено по гр. д. № 6299/2000 г. П. РС, с което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е бил уважен частично за площ от 3.970 дка, като за разликата до претендираната площ от 4.634 дка искът за собственост е отхвърлен като неоснователен. Въз основа на това е намерил, че решението на ОСЗ, с което е възстановено право на собственост върху земеделска земя с площ от 4.634 дка, е нищожно за разликата на признатите с решението 3.970 дка. След като не е било установено наследодетелят на касатора да е бил собственик и на разликата от 0.664 дка, то не е имало основание да се изменя предходното решение на административния орган и да се възстановява и тази площ. Тя е била възстановена на ищеца по иска, П. Ж. Ф., поради което предявеният установителен иск е основателен само за тази площ. По отношение на иска в останалата му част за 3.970 дка, съставляващи част от имот № 010297, искът е отхвърлен като неоснователен, като е прието, че касаторът не е придобил вещни права върху тази площ на основание давностно владение. С решението е прекратено производството по делото по предявения иск за имот № 010296 по картата на възстановената собственост, идентичен с останалата част с площ от 5.317 дка от бившия имот № 010215, поради липса на правен интерес от него. Въззивният съд с решение от 25.04.08 г. по гр. д. № 2710/06 г. е възприел напълно изводите на първоинстанционния и е потвърдил решението. Касационният довод за недопустимост поради това, че спорът за собственост е бил решен със сила на пресъдено нещо е неоснователен. Решението по гр. д. 6299/2000 г. на ПлРС е постановено по установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване правото на собственост към минал момент – този на внасяне на имота в кооперативното стопанство. Искът по гр. д. № 2710/2006 г. има за предмет установяване правото на собственост към момента на предявяването му, като за придобивен способ е посочен оригинерният – давностно владение. При липсата на идентичност на спора, по него не е формирана сила на пресъдено нещо и изводът, че искът е допустим съответства на практиката на ВКС по този процесуален въпрос. Съдът не се е произнесъл по формулирания въпрос дали решението на ОСЗ запазва действие след като е бил уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като решението за възстановяване на спорната земеделска земя е било изменено въз основа на влязлото в сила решение, и предмет на обсъждане е било новото решение. При правилно прилагане на процесуалните норми съдът е взел предвид този факт, настъпил по време висящността на спора, и е основал правните си изводи на него. Останалите формулирани въпроси не са от значение за крайния изход на спора, тъй като не въз ос9нова на тях е формирана решаващата воля на съда. С представената молба за уточнение на касационната жалба в изпълнение на дадените за това указания, не са обосновани наличието на някоя от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Съдът няма служебно задължение да извежда правните въпроси, от значение за изхода на спора от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти, поради което при липса на мотивирани предпоставки за допускане касационна проверка, такава не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.