Определение № 94 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 725/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение №1748 от 15.12.2020г. по т.д.№2710/2020г. на Варненски окръжен съд, ТО, в частта, с която след частична отмяна на решение №3070/13.07.2020г. по гр.д.№10168/2019г. на ВРС, 14 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати на З. М. И. сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпени болки, страдания и силен психически стрес от получени телесни увреждания: контузия на дясно рамо и счупване на четири ребра в резултат на реализирано на 08.08.2018г. в [населено място], [улица]пътно – транспортно произшествие между ищеца, в качеството му на водач на мотоциклет марка “Ямаха”, модел “Маджести” и моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано от деня на отказа да се изплати обезщетение – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че е осъществено основанието по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е установено увреждащото МПС, като е игнорирал обстоятелството, че протоколът за оглед на местопроизшествието представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните правни въпроси: 1.Следва ли, без да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, въз основа единствено на постановлението за спиране на ДП и неправилно тълкувани свидетелски показания на единствен свидетел, игнорирайки установените в неоспорените протокол за пострадали лица и протокол за оглед на МП данни за увреждащо МПС и водач, както и констатациите на приетата САТЕ, да се прави неправилно изводът, че не е установен извършителят и са налице основанията за ангажиране отговорността на ГФ по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ?; 2. Следва ли да се игнорира направеното оспорване от ответника с отговора и възражение в хода на първоинстанционното и въззивно производства, както и съдържащото се такова в отказното писмо на ГФ по отправената претенция, съдържащи становището на ГФ, че не са изпълнени предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ и че посоченото като увреждащо МПС в протоколите за оглед и за ПТП с пострадали лица е установено и е с действаща застраховка гражданска отговорност към момента на процесното ПТП? Касаторът твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът З. М. И. поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при съпоставка на представените писмени доказателства - протокол за оглед на ПТП от 08.08.2018г., албум за посетено местопроизшествие на [улица] постановление от 01.03.2019г. на РП – Варна за спиране на ДП №537/2018г. по описа на сектор „ПП”, ОД на МВР – Варна, и показанията на разпитаните свидетели, се констатират противоречия по отношение на факта дали е установен лекият автомобил, с който е осъществено процесното ПТП. Изтъкнал е, че съгласно констативния протокол ПТП е настъпило с участието на лек автомобил „Ауди А4” с рег. [рег.номер на МПС], а постановлението за спиране на ДП №537/2018г. се основава на заключението от осъществените процесуално - следствени действия, че извършителят на престъплението не е разкрит. Съдът е изложил съображения, че констативният протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, които са отразени в него, но не са се осъществили пред длъжностното лице. Също е приел, че липсва яснота въз основа на какви данни е отразен вторият участник в процесното ПТП, предвид липсата на информация в свидетелските показания за индивидуализиращи белези на лекия автомобил. Въз основа на изложеното съставът на Варненски окръжен съд е стигнал до извод, че извършителят на ПТП не може да се приеме за установен. Наред с това е изтъкнал, че в отговора на исковата молба не е направено своевременно възражение, че МПС, причинило произшествието, е установено. Приел е, че оспореният с отговора на исковата молба механизъм на ПТП се потвърждава от свидетелските показания и от заключението на вещото лице, като е счел за неоснователни възраженията, че пострадалият е самокатастрофирал и че е налице съпричиняване, изразяващо се в шофиране под въздействието на алкохол. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случая поставените от касатора въпроси са относими към предмета на спора, но не отговарят на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК. Те не са обусловени от тълкуването на конкретна правна норма, а от преценката на фактическите обстоятелства по спора. Поставените въпроси касаят проверка на изводите на въззивния съд относно обстоятелството дали виновният за процесното ПТП водач е идентифициран, а тези изводи са резултат от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Поради това поставените от касатора въпроси са от значение единствено за обосноваността на обжалваното решение. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл.288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 от ГПК. Следва да се отбележи и че вторият въпрос не съответства на мотивите на въззивното решение и на извършените процесуални действия. Съдът не е пропуснал да разгледа въведените от касатора с отговора на исковата молба възражения, а е обсъдил всяко едно от тях: оспорването на посочения от ищеца механизъм на ПТП, възражението, че пострадалият е самокатастрофирал, възражението за съпричиняване, изразяващо се в шофиране под въздействието на алкохол, като е изложил мотиви относно тяхната неоснователност. Относно възражението, че произшествието е причинено от водач на МПС, което е било идентифицирано, е изтъкнал, че то не е било въведено своевременно с отговора на исковата молба. Независимо от това съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и е стигнал до извода, че отразените в протокола за ПТП данни относно участието на лек автомобил „Ауди А4“ не се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства – показания на очевидец, а и не е ясно въз основа на какви данни автомобилът е отразен като участващ в ПТП в съставения протокол. По отношение на поставените въпроси не е обоснована и допълнителната предпоставка за достъп до касация. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационният жалбоподател нито е посочил такава конкретна правна норма, нито е изложил конкретни доводи, за да обоснове допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол - „очевидна неправилност”. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател не е изложил доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника по касация З. М. И. адвокат А. С. С. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 621 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд