Определение № 4142 от 07.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1697/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 522/17.12.2025 г. по в.гр.д. № 745/2025 г. на Окръжен съд – Плевен относно определения режим на лични отношения между К. К. К. и дъщеря му Р. К. К.: · в първите два месеца от влизането на решението в сила - всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 14:00 ч. в присъствие на служител от ДСП – Никопол; · до навършване на 5-годишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. · след навършване на 5-годишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя с преспиване, както и всеки втори и четвърти вторник от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч., а също и за 15 последователни дни през лятото в рамките на периода 1 юни – 31 август, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение на майката до 30 април да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а при неизпълнение – с право на бащата да определи дните и със задължение да уведоми писмено майката до 31 май; · след първите два месеца от влизането на решението в сила при положение, че родителите не постигнат съгласие за официалните празници и личните празници на детето и бащата – през четните години на Велика събота, рождения ден на детето, рождения ден на бащата, 24 декември и 1 януари, като бащата взема детето от дома на майката в 10:00 ч. и го връща там в 19:00 ч.; · след навършване на 5-годишна възраст на детето при положение, че родителите на постигнат съгласие за официалните празници и личните празници на детето и бащата – през четните години на Велики петък и Велика събота с преспиване, на рождения ден на детето и бащата, на 23 и 24 декември с преспиване, на 1 и 2 януари с преспиване, като бащата взема детето от дома на майката в 10:00 ч. и го връща там. Решението се обжалва от бащата с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпроси: 1. Ниската възраст на детето основание ли е с решението по чл. 127, ал. 2 СК съдът да определи ограничен режим на лични отношения с родителя, при когото детето няма да живее, въпреки липсата на влезли в сила актове по ЗЗДН и/или доказателства за противообществени прояви на този родител? 2. Здравословното състояние на детето основание ли е с решението по чл. 127, ал. 2 СК съдът да определи ограничен режим на лични отношения с родителя, с когото детето няма да живее, въз основа на голословни твърдения на другия родител и свидетелски показания без представена по делото медицинска документация и/или изслушано заключение на вещо лице? 3. Представлява ли дискриминация по признак пол изводът на съда по чл. 127, ал. 2 СК, че при здравословен проблем на детето бащата не може да полага адекватни грижи за детето си? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество обосновава всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация София Р. Б. възразява, че въпросите нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката и при нея е определено местоживеенето на Р., малолетната дъщеря на страните. Пристъпил е към определяне режима на личните отношения на бащата с детето. Намерил е, че 3-годишната Р. е родена от съжителство на родителите й на съпружески начала. Приел е, че пълноценното общуване с бащата е от съществено значение за психическото и физическо развитие на Р., като е отчел желанието на бащата да се грижи за дъщеря си и изразените при изслушването му силна привързаност, любов и загриженост за момиченцето. Намерил е, че бащата е с необходимите родителски капацитет, възпитателски и морални качества, но е приел, че ниската възраст на невръстната Р. и разклатеното й здраве – Р. е с пристъпи на задух, при които започва да кашля и трудно се съвзема – данни от изслушването на майката, подкрепени от показания на свидетел- очевидец, са състояние, изискващо незабавна и адекватна реакция, която майката е придобила през годините. Мотивирал се е с това, че след раждането на Р. родителите й са живеели съвместно. След това обаче периодично са се разделяли и събирали, и през м. август 2024 г., Р. е нямала навършени две години, окончателно са се разделили – мотиви в първоинстанционното решение, споделени в обжалваното решение. Въззивният съд е заключил, че в най-добър интерес на детето е да определи режим на лични отношения, според който Р. – в невръстната си възраст и с разклатено здраве, преспива при баща си едва след 5-годишна възраст. Мотивите на въззивния съд, обсъдени във връзка с развитите оплаквания в касационната жалба, изясняват тези, които обясняват повдигнатите въпроси – допустим подход според разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Касаторът намира за недоказан факта на разклатеното здраве на Р., като счита, че следва да бъде доказан с медицинска документация и/или чрез заключение на вещо лице, но не и при „голословни твърдения“ на майката, включително когато кореспондират със свидетелски показания (въпрос № 2). Касаторът счита, че ограничение в режима на лични отношения с решение по чл. 127, ал. 2 СК – до 5-годишна възраст детето да не преспива при родителя, с когото няма да живее, е възможна последица само от противоправно поведение на този родител (въпрос № 1). Касаторът намира за дискриминационен - по признак пол, извода на въззивния съд, че баща не е в състояние да реагира адекватно, ако при пристъп на заболяване, създаващ опасност за неговото дете (въпрос № 3). Настоящият състав намира, че вторият въпрос е проява на становище на касатора, че разклатеното здраве е факт, за който свидетелските показания са недопустими. Обратна е практиката на Върховния касационен съд, която разяснява, че свидетелските показания са недопустими само в изключенията по чл. 164, т. т. 1 – 6 ГПК. Разклатеното здраве на дете, проявило пристъпи на задух, не е сред изключенията. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Няма и практика, която приема, че пристъпи на задух следва да се докажат само чрез медицинска документация и/или заключение на вещо лице, но не и чрез разпит на свидетел-очевидец. Настоящият състав не съзира основание да я създава, тъй като би била недопустимо/непроизтичащо от закона ограничение в доказателствения процес според правилата на ГПК. Въпросът изразява и убедеността на касатора, че въззивният съд е приел фактът на разклатеното здраве на Р. и пристъпите на задух за доказан в противоречие със събраните доказателства. Т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС пояснява, че в първата фаза на производството (по чл. 288 ГПК) Върховният касационен съд извършва селекция на касационната жалба според изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не разглежда касационните основания (по чл. 281, т. 3 ГПК). Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт. Следователно по въпроса са изключени общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. В решението по чл. 127, ал. 2 СК съдът е приложил ограничение в режима на лични отношения с детето, но не го е мотивирал с противоправни прояви на бащата или със заповед или решение по ЗЗДН. Въззивният съд е отчел невръстната възраст на детето и придобитата в годините опитност на нейната майка да се справя с пристъпите на заболяване на Р.. Въззивният съд не е приемал, че касаторът, само защото е баща, а не майка на Р., е непригодният за това родител. Следователно и въпрос № 1 и № 3 не обуславят решението, а по тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По тях са изключени и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. С ППлВС № 1/1974 г. невръстната възраст на детето и влошеното му здраве са сред примерно изброените релевантни обстоятелства, които са от значение за определен със съдебно решение режим на лични отношения с родителя, с когото детето не живее съвместно. В своята практика Върховният касационен съд приема, че актът на нормативно тълкуване на ВС е със запазено, задължително действие за решенията по чл. 127, ал. 2 СК. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените разноски (ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. ОСГК на ВКС). Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът