Определение № 937 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 632/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл.396 ал.2 ГПК, предложение последно.. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]- София срещу определение№6027 от 05.04.2012 г. на СГС по гр.д. №5205/12г., с което е отменено определение от 02.03.2012 г. на СРС, 70 с-в по гр.д. № 10973/12 г. и е постановено допускане на обезпечение по чл.389 ал.1 ГПК на иск на [фирма] за установяване на вземане в размер а 636,95 лева с правно основание чл.422 ал.1 ГПК. Навеждат се основания за незаконосъобразност. Ответната страна в отговор на частната касационна жалба счита същата за недопустима, евентуално неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че частната касационна жалба е недопутима. Същата е постъпила в СГС след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното определение, съгласно чл.274 ал.4 ГПК също попада в тази категория, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение