Определение № 313 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № VІ-109 от 14.12.2016 г. по в. гр. дело № 1412/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1116 от 08.07.2016 г. по гр.д.№ 2076/2015 г. на Бургаския районен съд в частта, с която районният съд е отхвърлил иска на В. Н. Г. за осъждане на Военно формирование № 32890 [населено място], като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България да заплати на ищеца сбор от неизплатени възнаграждения за положен в периода от извънреден труд, представляващ фактически отработеното, над месечната продължителност, служебно време, вследствие на неизползвани почивки за носени дежурства над уважения размер от 347.93 лева за периода от 01.03.2012 г.до 31.01.2015 г. до общия размер от 10 115.08 лв. и за периода от 01.09.2002г. до 31.01.2015 г., както следва: - в частта, с която искът е отхвърлен като неоснователен за сумата над 347.93 лева до 588.41 лева за периода от 01.03.2012г. до 31.01.2015г.; - в частта, с която искът е отхвърлен като погасен по давност за сумата над размера от 588.41 лева до размера от 10 115.08 лева за периода от 01.09.2002 г. до 29.02.2012 г., както и в частта, с която е отхвърлен иска за мораторна лихва, начислена върху възнагражденията за извънреден труд от 01.09.2002 г. до 29.02.2012 г., начиная от съответния падеж до 30.03.2015 г. до размера от 111.26 лева и за законната лихва върху отхвърления размер на главницата от 10 115.08 лева, като вместо това е постановено ново, с което Бургаският окръжен съд е осъдил Военно формирование 32890 – [населено място] като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, да заплати на В. Н. Г., със съдебен адрес и адрес за призоваване в [населено място], сумата над уважения размер от 347.93 лв. до размера на претендираната от ищеца сума от 10 115.08 лева, представляваща: - стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки за периода от 01.09.2012 г. до 29.02.2012 г. в общ размер на 9 526.67 лева, - разликата над уважения размер на главницата от 347.93 лева до размера от 588.41 лева, представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.03.2012 г. до 30.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба 31.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдено Военно формирование 32890 – [населено място] да заплати на В. Н. Г. сумата от 111.26 лева - мораторна лихва върху уважения размер на главницата, съставляваща сбор от възнагражденията за извънреден труд, положен в периода от 01.09.2002 г.- 29.02.2012 г., начислена за периода от 17.02.2015 г. до 30.03.2015 г. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1116 от 08.07.2016 г. по гр. дело № 2076/2015 г. на Бургаски районен съд в останалата обжалвана част относно отхвърлянето на исковете за разликата от неизплатеното му основно месечно възнаграждение общо в размер на 650 лв. за периода от 01.03.2012 г. до 31.12.2012 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 173.70 лв. Въззивният съд е приел, че при хипотезата на положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки по реда на чл.152, ал.4, т.5 от ПКВС до прекратяване на служебното правоотношение, служебното време, отработено над нормата, в съответствие с чл.152, ал.6 от ПКВС, следва да се заплаща като извънреден труд, като не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи "като извънреден труд" в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка - чл.136а, ал. 5 КТ. Началният момент, от който вземането става изискуемо и започва да тече погасителната давност, е моментът на прекратяване на служебното правоотношение. Когато в хода на отношенията между страните едно вземане се транформира в друго, за нововъзникналото вземане започва да тече нова давност от деня на трансформацията. До момента, в който между страните съществува служебното правоотношение, то служителят би могъл да бъде компенсиран с почивка, а тази възможност престава да съществува от момента на прекратяването на служебното правоотношение. Ето защо правото на компенсиране с почивка се трансформира във вземане на военнослужещия като за извънреден труд и същото възниква от момента на прекратяване на служебното правоотношение, тъй като от този момент нататък компенсация с почивка не е обективно възможно да бъде извършена. Това вземане се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от датата на прекратяването на служебното правоотношение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на горното становище въззивният съд е посочил, че нито ЗОВС (отм.), нито ПКВС (отм.), са предвидили възможност, ако дължимата компенсация чрез почивка/намалено работно време/ не е била разрешена/определена за реално ползване в следващия месец, това да може да стане само по искане от военнослужещия. В тази връзка предвид специфичните задължения, които са вменени за изпълнение на военнослужещия, нормата на чл. 136а, ал. 4 КТ е неприложима. Вземането на ищеца в случая не е погасено по давност, тъй като към датата на предявяване на иска тригодишният давностен срок не е изтекъл. Посоченото в ССЕ от 11.05.2016 г. и уточнението от 25.05.2016 г. възнаграждение в размер на 10 115.08 лева за общо 3 556 часа служебно време над нормативно определеното, е дължимо от ответника на ищеца, тъй като посочените часове служебно време не са били компенсирани с почивки в периода на правоотношението, нито за тях е било заплатено възнаграждение като за извънреден труд при прекратяването му. Недоволни от решението са ищецът по първоинстанционното производство В. Н. Г., със съдебен адрес [населено място], както и ответникът Военно формирование 32890 – [населено място], представлявано от командира на същото капитан Д. С. П., които го обжалват в срок. Касаторът В. Н. Г. счита, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Към касационната жалба обаче не е представено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. В самата касационна жалба се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС: 1/ по отношение на иска за неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд; 2/ въпрос с оглед отхвърлената претенция за обезщетение за забава върху главницата, представляваща разликата над присъдената сума от 111.26 лв. до претендираната от ищеца сума в пълен размер от 9735.58 лв. – противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – решение № 455 от 11.06.2010 г. по гр. дело № 706/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 696 от 23.11.2010 г. по гр. дело № 887/2009 г. на ІV г.о. и др., в които се прима, че дължимите възнаграждения и обезщетения на кадровите военнослужещи се дължат в строго определени срокове, като след тази дата, същите са дължими със съответната лихва за забава. 3/ По отношение на исковете за разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение общо в размер на 650 лв. за периода от 01.03.2012 г. (след приемането на новия ЗОВСРБ) до 31.12.2012 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 173.70 лв. и законната лихва, се тъврди, че неоснователно въззивният съд е отхвърлил претенциите на ищеца, позовавайки се на § 3 ПЗР на ЗОВСРБ (нов). Изложени са съображения, че е необоснован изводът на въззивния съд за неоснователност на исковите претенции на ищеца, но няма конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба на В. Н. Г. – Военно формирование 32890 – [населено място], чрез юрисконсулт С. Б., заявява становище за липса на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по така подадената касационна жалба, а по същество – за неоснователност на същата. Моли се за присъждане на направените разноски. Касаторът Военно формирование 32890 – [населено място] поддържа в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /§ 74 ПЗР към ЗИД ГПК/, както и по които е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /искове със същия предмет са разрешавани противоречиво от съдилищата/: 1/ Следва ли ползваните компенсации, които не се отнасят до дежурства за настоящия или предходния месец, да се отнесат към старите задължения, включени в процесния период; 2/ Законосъобразно ли е в случая отхвърляне на възражението за погасителна давност по чл. 111, б.“а“ ЗЗД; 3/ От кой момент възниква възможността за ищеца да търси възнаграждение за извънреден труд; 3.1. Следва ли работодателят да заплати възнаграждение за извънреден труд в месеца, следващ месеца на полагането му, което е регламентирано в министерските заповеди, касаещи процесния период и което се явява константна практика по дела на районни и окръжни съдилища, както и на ВКС, където е уважено възражението за погасителна давност по чл. 111 ЗЗД и 3.2. Работодателят има ли право на избор да заплати извънредния труд, положен от служителя, едва след прекратяване на служебното му правоотношение; 4/ Следва ли ползваните компенсации, които не се отнасят за дежурства за настоящия или предходния месец, да се отнесат към най-старите задължения, включени в процесния период. Посочена е следната задължителна практика на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/: решение № 197 от 24.11.2015 г. по гр. дело № 7210/2014 г. на ІІІ г.о., определение № 309 от 25.03.2016 г. по гр. дело № 1137/2016 г. на ІV г.о., решение № 470 от 28.02.2014 г. по гр. дело № 3253/2013 г. на ІV г.о., решение № 127 от 18.05.2011 г. по гр. дело № 1123/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 758 от 18.04.2011 г. по гр. дело № 199/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 448 от 13.09.2010 г. по гр. дело № 699/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 282 от 28.10.2016 г. по гр. дело № 2005/2016 г. на ІV г.о. и решение № 128 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 282/2009 г. на ІV г.о. Приложено е още /без да е посочено кой въпрос касае/ решение № 183 от 02.07.2010 г. по гр. дело № 3626/2008 г. на ВКС, І г.о. С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочена противоречива практика на съдилищата: решение № V-91 от 28.10.2016 г. по в. гр. дело № 821/2015 г. на Бургаски окръжен съд, решение № ІІ-108 от 14.11.2016 г. по в. гр. дело № 1454/2016 г. на Бургаски окръжен съд, решение № 124 от 14.02.2011 г. по в. гр. дело № 1351/2010 г. на Варненски окръжен съд, решение № 1337 от 15.12.2008 г. по в. гр. дело № 1969/2008 г. на Варненски окръжен съд, решение № VІ-109 от 12.12.2016 г. по в. гр. дело № 1412/2016 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 45 от 10.01.2017 г. по гр. дело № 3141/2015 г. на Бургаски районен съд. Ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890 – [населено място] – В. Н. Г. оспорва жалбата. Моли за присъждане на разноските за касационното производство. С определение №7 от 12.01.2018 г. е спряно производството по делото до приемане на тълкувателно решение по т.дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС. По посоченото тълкувателно дело е постановено Тълкувателно решение № 6/2017 от 11.02.2022 г. по тълк. дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС год., поради което производството по делото следва да бъде възобновено. Обжалваното решение съд в частта относно исковете за неизплатено основно месечно възнаграждение общо в размер на 650 лв. за периода от 01.03.2012 г. до 31.12.2012 г. и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 173.70 лв., не подлежи на касационно обжалване, защото цената на исковете е под 5000 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № VІ-109 от 14.12.2016 г. по в. гр. дело № 1412/2016 г. на Бургаски окръжен съд в останалите обжалвани части. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Постановеното решение е в съответствие с Тълкувателно решение № 6/2017 от 11.02.2022 г. по тълк. дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС г. Според ТР вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл.358 ал.1, т.3 във връзка с ал.2, т.2 от КТ. Съобразно изхода на делото не следва да се присъждат деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.