Решение № 162 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 299/2009 г.

Решение № 162 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 299/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на рудник "Т" с. Т., община Р., приподписана от юрисконсулт В., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 24.Х.2008 г. по в. гр. д. № 663/2008 г., с което е оставено в сила решението на РС Р. от 29.IV. 2008 г. по гр. д. № 376/2007 г., с което са уважени предявените от И. Г. К. от гр. С. срещу Р. "Т" искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. Касационната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се неправилно приложение на чл. 190, ал. 1, т. 3 и на чл. 189, ал. 2 от КТ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба И. Г. К. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е допуснато с определение № 699/06.VII. 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос "при наличие на три санкционирани дисциплинарни нарушения и незаличени по предвидения в закона ред наложени за тях дисциплинарни наказания налице ли е системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ относно четвъртото наложено дисциплинарно наказание със заповед, предмет на съдебния спор". Според ВКС на РБ, състав на IV ГО, отговорът на този въпрос е положителен. В чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидена възможност за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение" за системни нарушения на трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на понятието "системни нарушения". Такова е била дадена с разпоредбата на чл. 7 от Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятията /ОПВТРП/, приети с ПМС № 72/30.ХII.1986 г., ДВ бр. 11/1987 г., по силата на чл. 181, ал. 4 от КТ в редакцията преди изменението на разпоредбата през 1992 г. по ДВ бр. 100/1992 г. С изменението основанието на ОПВТРП е отменено, като е предвидено право на всеки работодател да издаде правила за вътрешния трудов ред, конкретизиращи правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения и уреждащи организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Няма пречка те да определят и случаите, при които е налице системност на дисциплинарните нарушения. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения. С оглед забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 от КТ. При три санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, и, респективно, за по-тежко дисциплинарно наказание. Хипотезата на чл. 189, ал. 2 от КТ би била налице само в случай, че за всички нарушения, в т. ч. и за последното, преди това вече са били наложени дисциплинарни наказания. По основателността на касационната жалба: За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца наказание "дисциплинарно уволнение" със заповед № 173/15. ХI. 2007 г. за системни нарушения на трудовата дисциплина е съобразено с изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, но при липса на основанието по чл. 190, т. 3 от КТ. Налице са три нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 15.II. 2007 г., на 27.IХ. 2007 г. и на 17. Х. 2007 г., за които той е наказан и които не са заличени. Наложеното с атакуваната по настоящото дело заповед наказание е четвърто за 2007 г. С издаването на обжалваната заповед работодателят не се е съобразил със забраната по чл. 189, ал. 2 от КТ за едно и също нарушение да се налага повече от едно наказание. Фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи системност, да не е наказано, за да може при оценка на тежестта му като утежняващ признак да се вземат предвид и нарушенията, за които дисциплинарно наказание не е наложено. В разглеждания случай това не е така, тъй като всички нарушения са наказани с влезли в сила заповеди. Решението е неправилно с оглед на вече изложените при произнасянето по релевирания материалноправен въпрос съображения, които не следва да бъдат повтаряни. За нарушението, предмет на съдебна проверка по настоящото дело, четвърто по ред, наказание е наложено единствено с атакуваната заповед № 173/15. ХI. 2007 г. Налице са били при това положение предпоставките на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за характеризиране на това нарушение като системно с оглед и на обстоятелството, че наказанията за предишните три нарушения не са били заличени по чл. 197 или чл. 198 от КТ. Това не означава, че с тази заповед повторно по смисъла на чл. 189, ал. 2 от КТ са санкционирани и предишните три нарушения, а само, че те са се отразили на тежестта на последното нарушение. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Това налага разрешаване на спора по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с преценка и на останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението. Неоснователен е доводът, че само наказанието за наложеното със заповед № 32/17.IV. 2007 г. е влязло в сила, а за останалите две - по заповед № 151/18. Х. 2007 г. и по заповед № 162/06. ХI. 2007 г. - сроковете по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ не са били изтекли към момента на наложеното с последната заповед, предмет на делото, дисциплинарно наказание. Този извод се налага с оглед на обстоятелството, че, както вече бе посочено, системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ има и при три или повече несанкционирани нарушения, и че по делото няма данни, а и твърдения на ищеца, наказанията по заповедите № 151 и № 162 да са отменени. Следва да се отбележи в тази връзка, че към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд - 26.II.2008 г. - твърдението на процесуалния представител на ищеца е, че все още не е изтекъл срока, в който ищецът има право да обжалва наложените му с тези заповеди наказания "предупреждение за уволнение", което е необосновано с оглед връчването на заповедите съответно на 25.Х.2007 г. и на 07.ХI.2007 г. При това положение и тъй като е неоснователен и доводът за несъобразяване на уволнението с изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ се налага извод, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, обуславящо неоснователност на предявените искове за отмяната му, за възстановяване на ищеца на работа и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа по чл. 225 от КТ. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 пр. 2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 524 лв. разноски за всички инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,