Определение № 1539 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Р. А.,приподписана от адв.Д.Б. срещу решение № 426 от 05.06.2025г по в.гр.дело № 1412/2024г. на Окръжен съд-Бургас, постановено в бракоразводен процес. Бракът,сключен на 16.10.2021г между П. Р. А. и Р. Е. Б. е прекратен с развод, упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетното дете Р. А. е предоставено на майката и местожителството е определено при нея ,определен е режим на лични контакти с бащата и дължимата издръжка, в която обжалвана част, по поставения на съдебно администриране впрос относно детето,въззивният съд е потвърдил решение № 1232 от 14.06.2024 г по гр. дело № 7870/2023 година по описа на Бургаски районен съд. В тази част въззивното решение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.3,т.2 ГПК. Касаторът поставя въпрос за евентуална нищожност на въззивния съдебен акт като счита за нарушен принципа на случайното разпределение в чл.9,ал.1 ЗСВ при формиране на съдебния състав. Недоволен е от решението за предоставяне упражняването на родителските права на майката и определяне на местоживеенето на детето при нея и обжалва потвърждаването му от въззивния съд с оплаквания за неправилно прилагане на процесуалия и материалния закон и необоснованост.Счита ,че липсва надлежна мотивировка на обжалваното решение,че е постановено в несъответствие с интересите на детето,че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на капацитета на майката като родител и нейното психическо състояние, предвид нейно лечение с психоактивни медикаменти, риск от декомпенсация и опасно поведение, предвид нуждата от стабилна и сигурна среда за детето. В изложение към касационната жалба се сочи основание по чл. 280, ал.2 ГПК ,като са формулирани пет въпроса (т.2.1-2.5)свързани с правото на справедлив процес ,което се нарушава когато съдебен състав не е формиран по предвидения в закона ред; въпроси за спазване принципа на случайното разпределение за всеки от членовете на състава; за нищожност на актове ,включително правила и заповеди на адм. ръководители въвеждащи разпределение в отклонение от чл. 9, ал.1 ЗСВ ,както и за нищожност на съдебни решения постановени от състав ,който не е бил формиран по установения в чл.9 ЗСВ ред. Противоречие с практика на ВКС и основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК се изтъква по формулирани девет въпроса в първия раздел на изложението, засягащи възприемането на експертно заключение от съда (т.1); представляват ли писмени доказателства представени кореспонденции по „Вайбър” (т.2); за задължението на съда да изследва социалното обкръжение на всеки родител (т.3); да събере и служебно доказателства за моралния облик на лица от близкото обкръжение (т.4);да изслуша лица със значимо участие в отглеждането на детето(т.5);за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценка на най- добрия интерес на детето и за преценката им - ППВС №1/1974г (т. 6 – т.8) и длъжен ли е съдът да вземе предвид установен случай на домашно насилие в семейна среда,извършено в присъствие на детето. Ответницата по жалбата е депозирала отговор чрез адв.Т. Р. от АК-Сливен ,в който оспорва сочените основания за допускане до касационно обжалване Изхождайки от интереса на детето въззивният съд законосъобразно и обосновано е приел, че родителските права следва да се упражняват от майката. Изложени са подробни съображения в оспорване на касационните оплаквания, претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на на въззивното решение до касационно обжалване. Не са налице основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, за които ВКС следи служебно - не е налице вероятност атакуваното решение да е нищожно или недопустимо Жалбоподателят поддържа нищожност на обжалваното въззивно решение по съображения, че е постановено от незаконен съдебен състав и не е отговорено на критериите за независим и безпристрастен съд, тъй като съставът не бил определен по установения в чл.9 от ЗСВ начин – чрез електронно разпределение на принципа на случайния подбор. Данните по делото не подкрепят извод за вероятна невалидност на решението,нито да е бил нарушен принципа на случайния подбор,който съгласно чл. 9 ЗСВ се прилага при разпределението на делата в съдилищата в рамките на колегиите или отделенията.С протокол по делото от 16.09.2024г не е осъществено разпределение ,а е съобразен чл.80, ал.10 от Правилника за администрацията на съдилищата, в случая приложен с оглед обстоятелството ,че разпределение на случаен принцип на същото въззивно дело веднъж е било осъществено в Бургаски ОС, преди делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за отстраняване на пропуск -допълване на решението. В този случай определяне на същия съдия-докладчик съобразява принципа и не го нарушава.Съобразяването с принципа на случайния подбор се реализира чрез електронно определяне на докладчика по делото - необходимо и достатъчно за прилагане на закона в случаите, когато съдът заседава в състав от трима съдии.След разпределението и в хода на въззивното производство настоящият касатор е поискал отвод единствено на съдия-докладчика по възизивното дело,като е последвал отвод на съдия -докладчика Г. Б., мотивиран с това да се избегнат съмненията на страната и на основание чл.23, ал.1 ГПК.Тогава отново е извършено разпределение на случаен принцип /протокол от 11.11.2024г, стр. 75 по описа на делото /, като автоматично е определен нов съдия докладчик,който по правило замества отведения съдия в същия въззивен състав на съда.Съдебният състав,провел открито съдебно заседание по делото е постановил и обжалваното въззивно решение. Предвид изложеното, формулираните във втория раздел на изложението въпроси нямат характеристика на произнесени решаващо правни въпроси от въззивния съд ,като отговорът им не може да обуслови претендираният от защитата негативен извод по отношение валидността на решението.Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че нищожно съдебно решение е постановеното от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в изискуемата писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписано решение. Както вече се изтъкна, в случая е извършено електронно разпределение, чрез което е определен съдия-докладчик. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗСВ окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.Въззивното решение е постановено от тричленен състав, в правораздавателната компетентност на сезирания окръжен съд, в изискуемата от закона форма,подписано е и е разбираемо. Съдебният състав,постановил въззивното решение, е формиран от надлежно назначени съдии, а административното им разпределение в състави в съответния съд няма отношение към валидността на постановените с тяхно участие съдебни актове. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите ,зададени в първия раздел на изложението.Съобразявайки засиленото служебно начало при спор за възлагане упражняването на родителските права след развода, наред със заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, прието от първоинстанционния съд, в хода на въззивното производство съдът е допуснал и приел разширена тройна психиатрична експертиза,отговорила на множество въпроси касателно здравословното състояние на майката Р. Б. предвид твърденията на жалбоподателя за нейно психиатрично заболяване и състояние, представляващо риск за детето. Тези твърдения съдът е приел за неоснователни и недоказани именно въз основа на приетите по делото заключения на вещи лица, дадени в отговор на множество въпроси,обсъдени, анализирани и възприети от съда в мотивите на решението. Твърдението във въпроса ,че въззивният съд немотивирано в нарушение на чл. 202 ГПК не е приел заключението, т.к. не били съобразени ключови изводи, касаещи установени рискове за детето, е превратна интерпретация както на самото заключение, така и на мотивите на въззивния съд, основани на него.Същото се отнася и до съдържанието на следващия въпрос.Въззивният съд не е изключвал от доказателствата извадките от кореспонденция между страните по „Вайбър”, тя е била включена и в материалните, предоставени на експертизата/чл.197,ал.1 ГПК/,взета е предвид по даденото медицинско заключение относно личностовите характеристики. Самото заключение въззивният съд е възприел като компетентно. Обобщеният извод е, че при майката се касае за смесено тревожно - депресивно разстройство, при което симптомите са леко изразени, диагнозата е възможно най-леката, терапията е провеждана от 2016 насетне, била е адекватна и успешна и към момента не се наблюдават нито тревожни,нито депресивни симптоми; същите са от невротичен характер, а не психиатрично заболяване в клиничен смисъл,макар според вещите лица посочените разнородни симптоми да имат совето клинично значение. Провеждано е амбулаторно лечение,първоначално с антидепресанти,постепенно с по-леки медикаменти,като приема на бензодиезепини е преустановен. Периодите на декомпенсация са били и могат да бъдат провокирани от дразнители като междуличностови конфликти, при липса на които Р. Б. би останала емоционално и психически стабилна.Тя е определена като емоционално реактивна по личностови особености, но е в стабилно психическо състояние към момента на освидетелстването,отговорна към състоянието си с неговата симптоматика, не е опасна за трети лица, включително за детето и при липса на провокиращ фактор може пълноценно и самостоятелно да полага грижи за сина си,има необходимия ресурс за отглеждането и възпитанието на детето.При обсъждане на заключението се е наложило вещите лица отново да пояснят,че тя е клинично здрава и въззивния съд е изтъкнал ,че не се доказва наличие на причина ,поради която майката да не може да се грижи за детето.Наред с това решаващо е отчетено, че то е на твърде ниска възраст ,от раждането си до фактическата раздяла между страните през 2023г е отглеждано пряко и активно от майката,като привързаността на детето към нея е съхранена; че след фактическата раздяла майката полага равнопоставени грижи и се доказва като способна да осигури спокойна и безопасна среда за детето. При влошени отношения между родителите не се установяват злепоставящи за нея твърдения на насрещната страна,че употребява твърд алкохол в големи дози и го комбинира със силни упойващи вещества.Като израз на негативизма в отношенията между страните са преценени молбите за защита от домашно насилие, сезирането на Прокуратурата и институциите,за което въззивният съд е изложил критични съображения при оценката на родителския капацитет и при двамата, визирайки по-критично настоящият жалбоподател,който по-активно се опитва да опетни другия родител,включително с представянето на извадки,свидетелстващи за проявена емоционална нестабилност при водена лична кореспонденция между двамата по „Вайбър”.Споделено е съображението на първоинстанционния съд, че против интереса на детето е грижата за неговото отглеждане и възпитание да бъде поверено на бабата по бащина линия,доколкото видно от доказателствата,тя е основният възрастен ,полагащ грижи за детето докато е при бащата .Същевременно, прието е за правилно режимът на лични контакти с бащата да остане по-разширен,както е бил определен с първоинстанционното решение. По останалите въпроси в изложението, свеждащи се до критериите които съдът съобразява при преценката за най-добрия интерес на детето,включително за кръга правно значими обстоятелства и задълженията на въззивния съд за изясняването и оценка им, предвид така формираните изводи на въззивната инстанция не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с установената практика на ВКС. Следвани и спазени са критериите, указани в ППВС 1/1974г. и установената съдебна практика. Касаторът оспорва решението на съда от позицията на предубеденост към другия родител, като отдава водещо значение на своите едностранни оценки,но в съответствие с трайно установената практика на ВКС е приетото от въззивния съд, че в интерес на тригодишно дете е майката да полага необходимите и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, след като има необходимият родителски капацитет, готовност, емоционална привързаност с детето и осигурени базови жилищни и битови условия, същевременно не съществуват пречки от здравословен или морален характер за нейното предпочитание като родител,по-способен да отглежда дете на тази възраст. Ответницата е платила разноски за адвокат в размер на 2650лева ,което следва да бъдет присъдени в евровата им равностойност. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.