Определение № 485 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3667/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу определение № 1466 от 18.09.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1880/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 878 от 08.07.2020г., с което е отказано да бъде допълнено постановеното по делото първоинстанционно решение № 165 от 16.04.2020г. по гр.д. № 1705/2016г. по описа на Асеновградски районен съд чрез присъждане в полза на ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на сумата 4 098. 78 лв. – разноски за двама командировани процесуални представители, за пътни разходи, нощувки и дневни разноски, направени в производството по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на Съда на Европейския съюз. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към частната касационна жалба формулира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правния въпрос: Подлежат ли на присъждане от запитващия български съд и на кое основание съдебните разноски, направени от страните по делото, в производството по преюдициалното запитване пред Съда на Европейския съюз, инициирано от българския съд?. Ответникът по частната касационна жалба – Н. С. Д. подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопустимост на частната жалба съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като предмет на същата е въззивно определение, постановено по исково производство, решението по което с оглед цената на исковете, не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Евентуално твърди, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 600 лв.. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта досежно разноските. Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, но само доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 3 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/. Настоящото исково производство е образувано по искове с правни основания чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена съответно: 161. 40 лв. и 32. 87 лв., т.е. всеки от исковете е с цена под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК евентуално въззивно решение по тях не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК. Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Отбелязването в атакувания въззивен съдебен акт, че той подлежи на обжалване, не е обвързващо, щом е приложима нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК. С оглед изхода на спора по настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на процесуалния представител на Н. С. Д. – адв. М. Б. от Пловдивска АК, осъществявала безплатна правна помощ на материално затруднено лице, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 500 лв. според посочения минимален размер в чл. 9, ал. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,